СЛЕДВАМ СВОЯ ПРИНЦИП – ДА СЕ ОТНАСЯМ С УВАЖЕНИЕ КЪМ ХОРАТА!

* така започна своя разказ г-н Георги Колев, председател на ЗК „Светлина“ от Силистренското село Васил Левски, която е основната земеделска структура в селото. Колективът стопанисва 6000 дка.

С. Васил Левски е съставна част от общ. Алфатар, Силистренско. Малко селце, с под стотина жители, все на възраст. Преди повече от 21 години тук е основана земеделска кооперация. Нарекли я „Светлина“, за да грее в сърцата на колектива и на хората. От 1998 г неин председател е г-н Георги Колев, специалист агроном, завършил ВСИ в София. В трудовата си биография има завидните над половин век стаж в земеделието.

Как се е развивала в годините, какви са приоритетите в дейността на колектива и нейният ръководител – така започнахме разговора с г-н Колев:

– Поех кооперацията преди 20 години в най-критичния период, когато беше „разграден двор“, когато стопаните не получаваха и зрънце рента. С една дума – си отиваше… Заехме се с работата, подредихме задачите, вкарахме в ред производството и още същата година стопаните получиха рента. От този момент до днес нямаме година без рента и месец без заплати на работещите.

Техниката? Започнахме с два ДОН-а и две „Ниви“, стари руски машини, които ходеха на нивата и се връщаха бързо-бързо, защото често аварираха. Иначе първото нещо, което направихме бе да заздравим работилницата, да назначим техник, стругар, защото селото ни е отдалечено от централната пътна мрежа и трудно беше да се пътува. И до днес рейс във Васил Левски не идва, та всяка сряда организирам безплатно с буса на кооперацията маршрут до Алфатар и Силистра, за да си напазаруват нашите хора.

Доволни са, разбира се, разчитат на кооперацията за всичко – и за лекар, и за погребение. И балите люцерна до дворовете им караме.

Аз съм от съседното село Бистра, но във Васил Левски съм се устроил. Съпругата ми идва в почивните дни да ми помага, тя е фармацевт по професия. Синът ми е лекар, четирите ми внучета също учат медицина…

Когато станах председател, земята ни беше 11 000 дка, но какво да ви кажа – получи се пробив, колеги качиха двойно рентата, олио раздаваха, агитираха хората, за да излязат от кооперацията. И така стана, площите намаляха с 4 000 дка. Търговете бяха нагласени, договорите – също. След 2 години собствениците идваха да ме молят да се върнат в кооперацията, да им помагам с техника. Не им отказвам, някои и машините си складират в моя стопански двор.

Днес стопанисваме 6 000 дка, собствениците са все хора от нашето село. Сеем пшеница, царевица и слънчоглед, редуваме ги (около 1500 дка е царевицата, повече от 2 000 дка слънчогледа и пшеницата е толкова – 2500 дка). Не застъпваме никога пшеница върху пшеница, с бобовите култури разнообразяваме. Ориентирахме се към леща и нахут.

Земята ни не е плодородна – баири, сиви почви и без торене нищо не става.

Машините ми са от най-съвременните. По програмите участвах за един комбайн КЛААС Тукано, закупих и мощен трактор от 370 коня. Чудесна работа върши! За по-леките площи ползваме три нови Беларус-а, разполагам и с две машини Т-150, които не ги продавам, ползвам ги при необходимост. Сеялките ми са нови (италиански), едната е за сеитба на есенниците от най-мощните, напълно автоматизирани и компютризирани, имам също и две сеялки за пролетниците.

В землището на моето село имам двайсетина колеги фермери, помагам им с техника, обработвам им земята. 650 са наемодателите на ЗК „Светлина“. Колективът ни е оптимизиран – 14 души, трима са пазачите, имаме малък счетоводен екип, механикът е както се казва многофункционален, стругарят е и механизатор. Когато поех кооперацията бяха 28 души.

Моите принципи в работата? На първо място – да уважавам хората, без значение кой какъв е. Да им помагам, всички знаят, че могат да разчитат на мен и на кооперацията. И посред нощ сме ги карали в болницата, тъжна е картината, но и погребенията устройваме.

Плановете ми? Та аз всяка година си мисля да се отказвам, но като ме помолят да остана още 1-2 години и аз не мога да им откажа. Трима бяха кандидатите на предходното събрание, нито един глас не получиха…

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 15-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!