Сливовата ракия и художествените занаяти са емблемата на село Орешак, Троянско

* Христо Терзиев е кмет на село Орешак вече трети мандат – от 2007 г. Бил е икономист на бившето ТКЗС и почивния дом на военните, след това е развивал собствен бизнес с мебели.

– Г-н Терзиев, какво бе по-различно в проведения наскоро празник на сливата и сливовицата, който протече паралелно и в Орешак и в Троян?

– С всяка изминала година фестивалът набира все повече популярност. Стремим се всяка година да е по-атрактивен. Радостното е, че все повече гости от страната и чужбина се включват в него. По традиция го организираме в Националното изложение за художествени занаяти и изкуства в Орешак (НИХЗИ). Обектът от 2-3 години е с напълно нова визия, след основен ремонт.

Празникът на сливата и ракията е едно от най-големите събития за Орешак, иначе другият важен ден е на 15 август – „Успение Богородично“, защото така е наречен Троянският манастир. Той се намира на стотина метра от Националното изложение.

Не е случайно, че на етикетите на троянската сливова ракия е изобразен манастир. Именно Троянският манастир е мястото, където се е родила традицията за изваряване на сливова ракия. Тайните, дори тайнствени процедури за производството на „живата вода“ по-късно преодолели стените на манастира и се разпространили в Троянския регион. С уважение и отговорност жителите на Орешак продължават да запазват и развиват тази традиция и организират всяка последна събота на месец септември Празник на сливата и троянската сливова ракия. Признати майстори демонстрират своите умения по приготвяне на напитката. За да бъде празника пълен организаторите провеждат два конкурса: за най-добре приготвена домашна сливова ракия и за най-добро мезе. За доброто настроение на гостите на празника има разнообразна музикална програма и много изненади.

Друга интересна традиция в селото е, че когато се роди дете, специално за него се запечатва бутилка Сливова ракия. Тя се отваря едва когато детето навърши пълнолетие.

Тъй като в Орешак имаме желание да развиваме туризма, първо тук набра скорост религиозният туризъм. Троянският манастир е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение. Той е бил първоначално основан през 1600 г и възобновен в периода (1830-1865 г) в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа. Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица“, която е построена в периода 1835-1837 г. от майстор Константин от с. Пещера. Стенописите в църквата са богата галерия на изкуството на Захари Зограф, връх в неговото творчество. Обителта дълго време е била убежище на Апостола на свободата. Хора от страната и чужбина идват тук, за да го видят и да се поклонят на чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, според легендата донесена тук от монах, който идвал от Атон.

През последните няколко години има възраждане на обителта, след пристигането на новия игумен – Величкия епископ Сионий. В дните около храмовия празник т.г. правителството отпусна 500 000 лв. за ремонт на най-старата сграда в обителта – крилото на екзарх Антим. Тече и освежаване на вътрешността на църквата.

Край близкото село Черни Осъм започва Природен парк „Централен Балкан“. Вековните букови гори в него са част от природното наследство под защитата на Юнеско. За любителите на туризма има прокарана екопътека, която започва от съседното село, преминава край Орешак и стига до Троян.

В село Орешак през последните години все повече набира скорост и селският туризъм. Засега са регистрирани около 25-30 къщи за гости. Имаме и три големи бутикови хотела, като общият брой на леглата за настаняване са над 200.

В Орешак имаме много дадености – красива природа, сливова ракия, занаяти. Липсва ни само едно – минерална вода. През последните години се правят проучвания в района, които все още не са довели до реален резултат, но се смята че в нашето землище е изворът, който захранва близкия курорт Шипково.

По време на ТКЗС си спомням, че тук е имало над 500 дка сливови насаждения, които през 90-те години бяха реституирани. Значителна част от тях вече не се поддържат. Но във всеки двор има сливови дръвчета. Местните сортове започват постепенно да изчезват, защото не са толкова устойчиви на климатичните аномалии и болестите. Все повече се налагат нови сортове като „Стенлей“. Създадоха се и се разширяват сливови насаждения, които сега са около 300 дка, собственст на трима-четирма по-крупни земеделски стопани.

Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено в село Орешак през втората половина на XVIII век в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му „Успение Богородично“. Така се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. През 1967 г майсторите на народните занаяти се обединяват в организация наречена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти, която към момента е най-старото действащо занаятчийско обединение в България. Основната й цел е съхраняване и развитие на традиционните занаяти. Националното изложение е уникално и с възможността посетителите да участват в процеса на изработване на произведенията. Ежегодно в комплекса се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други. Изложбата е и базар и предметите могат да се закупят веднага. Тя е отворена за всички през цялата година.

Занаячийството е в кръвта на местните хора и в почти всяка къща има занаятчия.

Когато заех кметския пост тук имаше регистрирани близо 280 фирми, които се занимават със занаяти, мебелно производство, но сега са по-малко. Хората работят в 3-4 по-крупни фирми за мебели, като немалка част от тях пътуват и до Троян. Тук имаме също действащо училище, детска градина…

Уличната мрежа не е в добро състояние и от години се опитваме да я изкърпваме „на парче“. Не е ремонтирана цялостно от 80-те години на 20 век, когато тук е идвал Дипломатическият корпус. Дължината й е 25 км. Опитваме се да преасфалтираме участъци от път, който води до Троянския манастир и дано успеем за един мандат. Тази година със средства от бюджета положихме настилка на 300 м на една от централните улици. Проект за водни цикъл на селото не беше одобрен. Населеното място не е канализирано. А за да се развиваме като туристически център е важна инфраструктурата.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!