СОРГОТО Е КУЛТУРАТА, КОЯТО ЩЕ ИЗХРАНИ НАСЕЛЕНИЕТО НА ПЛАНЕТАТА!

* В това са убедени доц. д-р Калин Сланев от Земеделския институт в гр. Шумен и Шарл Антоан Куртоа от Асоциацията Sorghum ID.
* Учени, представители на фирми и земеделски производители се събраха на Открит ден на соргото.

Може ли да се ожънат високи добиви при суша? Възможно ли е да се открие култура, която да притежава високи хранителни качества за хора и животни? А възможно ли е тя да бъде по-рентабилна от останалите? Отговорът на всички тези въпроси е „да“. Такава култура е соргото – различна, не толкова популярна у нас, но с традиции в отглеждането на шест континента. Един от страстните почитатели на това растение е доц. д-р Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен. Ученият успява да се свърже с Асоциацията Sorghum ID и в резултат на това на полетата на научния институт край село Царев брод са засети опитни парцели със сорго, показващи постиженията на европейската и българската селекция. По време на Открит ден на 28 септември там се събраха учени, представители на агрофирми, земеделски стопани, гости.
Доц. д-р Калин Сланев разказва:
– Предисторията на демонстративното поле е следната: преди повече от година случайно прочетох, че Шарл Антоан Куртоа пристига в България с цел повече разяснения и популяризиране на соргото. Веднага се свързах с него. Така разбрах, че се основава новата европейска организация Sorghum ID. От тази година нашият институт вече е член на новосформираната многопрофилна организация. Надяваме се по този начин да популяризираме тази култура в България. Шарл Антоан Куртоа прояви сериозен интерес към нашата работа и се срещнахме в Земеделския институт край Шумен. Показах му къде имам намерение да реализирам едно демонстративно поле с различни хибриди и сортове сорго, които се предлагат на европейския пазар. Разбира се, на полето планирахме да покажем и селекцията на института, която, смея да твърдя, е на европейско ниво.
Свързахме се с фирми, които имат в продуктовата си листа тази култура. Всяка една компания предостави селекцията си от сорго и така организирахме този открит ден. По време на вегетация периодично посещавахме полето заедно с него, за да се уверим как се развива културата. Така стигнахме до момента, до днешния ден да покажем на фермерите най-новите достижения на европейската селекция, в производството на сорго.
Надявам се земеделските производители да оценят нашите усилия и най-вече да видят, че тази култура е много перспективна. Това не е култура на третия свят, тя има бъдеще не само на Балканите, а и навсякъде. Това е нашата идея – да популяризираме соргото сред българските стопани.
Наричат соргото царевица, устойчива на суша. По хранителни качества се доближава до царевицата и позволява включването му в различни рецепти за производство на фуражни смеси. Най-големи износители на сорго са САЩ, Австралия и Аржентина. Основни производители в Европа са Франция с над 500 000 дка и среден добив от 650 кг/дка, Италия с над 400 000 дка и среден добив от 600 кг/дка. В България през годините площите варират между 35 000 и 70 000 дка. По последни данни в Румъния достигат 200 000 дка. Това, което за мен и за производителите на сорго е важно, е фактът, че в ЕС се произвеждат около 600 000 тона сорго, докато потреблението е двойно повече, т.е. 1 млн. и 200 000 тона. Това означава, че в ЕС ежегодно се внася това количество сорго. Търсенето продължава да расте и ние като специалисти искаме да отговорим с предлагането на нови сортове, за да се задоволи потреблението в Европа. У нас с внедряване на новите сортове се отчита увеличение на добивите.
Соргото може да бъде част от качествения фураж при отглеждане на животни и да направи по-рентабилно производството им. 70 % от разходите за животните се падат на фуражите. Включването на соргото в комбинирани смески може да намали себестойността им. В нашия институт са провеждани опити за заместване на царевицата във фуража в различни съотношения при угояване на прасета. Резултатите са продуктивни животни с качествено месо. Соргото с успех се включва и при отглеждане на бройлери. Много производители от Западна Европа използват бяло сорго за получаване на деликатесно бяло месо.
Няколко са основните стъпки за налагане на соргото у нас, които да гарантират успешно земеделско производство. На първо място трябва да се утвърди единен стандарт за изкупуване на зърното, който да стимулира земеделските стопани да разширяват производството си. Вторият важен пункт е да се разработят и внедрят рецепти за фуражни смески с участие на сорго за различните видове и категории животни. Така фуражните заводи ще имат стимул да изкупуват зърното. Не на последно място трябва да се поощряват усилията на учените при разработване на нови сортове, адаптирани за условията на нашата страна. Ежегодно трябва да се организират подобни демонстрационни полета, за да се представят постиженията на сорго за зърно и зелена маса в Европа…
* * *
Пред аудиторията потомственият фермер Шарл Антоан Куртоа сподели повече за идеите на международната Асоциация:
– Sorghum ID е първата европейска Асоциация, която се занимава с производството и популяризирането на соргото. В нея членуват 26 структури от 9 държави, сред които 5 европейски организации, 11 национални организации и институти, 8 частни дружества. Възможностите на соргото, включването му в различни храни за хора и животни и съвременната селекция са част от темите, които ще се разискват на международен форум, който ще се проведе на 7 и 8 ноември в Милано.
Зърното на тази култура е подобно на царевичното по отношение на съдържанието на скорбяла и мазнини. Процентното съдържание на протеини обаче е много по-високо. Затова соргото се използва при изхранването на животни (при пернати, за угояване на прасета, при говеда), тъй като е с най-високо съдържание на енергия, а също и за производство на брашно, зърнени закуски и дори бира.
* * *
По-късно учени, гости, фермери и представители на семенарски компании се събраха на полето край експерименталната база на Земеделския институт, намираща се в село Царев брод. На демонстрационното поле нагледно и в реални условия бяха показани различните видове сорго за зърно и силаж.
Галина НЕДКОВА

На снимката – доц.д-р Калин Сланев (вляво) и Шарл Антоан Куртоа.

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!