*Той е на 79 години и се грижи за 150 овце и няколко Късороги родопски говеда край с. Стикъл, Смолянско. Когато работата много му дотежи, поглежда 200-годишните чанове и разбира, че трябва да продължи и да се бори…
Спас Седянков от село Стикъл е типичният пастир на Родопите. Той е на 79 години и живее за животните. След като се уволнява от казармата (служил е във Велико Търново), веднага се захваща с животновъдство. В дома му винаги се е отглеждал добитък, тъй като това е била основната дейност на дядо му и баща му. Първо осем години бил чобанин в бившето ТКЗС в селото. След разпадането на тези организации се отделя и започва да отглежда самостоятелно животни.
В момента се грижи за 150 овце от породите „Асаф“, „Аваси“, каракачански овце и 3-4 родопски късороги говеда. Фермата му се намира на 6 км от село Стикъл, в махала Бърцето, Смолянско, където никой не живее и къщите са празни. Оттук се разкрива невероятна панорама, защото попада в подножието на върховете Перелик и Орфеев, близо до римската крепост „Турлата“. За съжаление, е под наем в стопанството, тъй като някога, когато са се продавали сградите и терените от ликвидационните съвети на ТКЗС, не е имал възможности да ги купи.
В неговото селото живеят 12 души в седем къщи. Още четирима стопани отглеждат овце, но по-малко на брой. Той е член на НОКА (Национална овцевъдна и козевъдна асоциация) и 3-4 пъти е получавал от нея породисти кочове.
Голямата му болка е, че търговците злоупотребяват и изкупуват на ниска цена агнетата. От години има търсене на малки животни по Великден, но вече за Гергьовден почти няма поръчки. Неговите трима сина Васил, Янко и Стоил косят планинско сено. Обаче се налага да купува люцерната по 12-14 лв. балата. За зърното плаща по 50-60 ст./кг. Ползва около 240 дка наети пасища, от които 170 дка се водят „бели петна“. Обаче през последните горещи лета пашата изгаря през август. От началото на декември прибира стадото и го храни на ясла.
-В планинския район времето е неустойчиво и още от края на лятото трябва да си осигурил необходимата храна! – посочва Спас Седянков. – Трудно оцеляваме, животните трябва да се хранят всеки ден.
Тъй като в района изкупната цена на млякото е много ниска, Спас предава суровината на мандри в селата Борино и Змеица. Те произвеждат сирене и кашкавал, които предлага на роднини и приятели. Той признава, че въпреки че е на 79 години, му дава сили любовта към животните. Когато много му дотежи работата, поглежда чановете, които са на 200 години и разбира, че трябва да продължи и да се бори…
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
