СПОРТЪТ МЕ НАУЧИ ДА ПРЕОДОЛЯВАМ ТРУДНОСТИТЕ, ДА СЕ ИЗПРАВЯМ И ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ БОРЯ!

  • споделя фермерът Ангел Иванов от Плевенското село Вълчитрън, който се грижи за 170-200 овце и 50-60 агнета. И откроява голяма част от нерешените с години проблеми в сектора.
  • Стопанството му е посетено от румънски студенти в рамките на транграничен проект за обмяна на опит.

Ангел Иванов от края на 20 век се занимава с животновъдство. Завършил е „Икономика на кооперациите“ в УНСС – София, след което е бил председател на потребителна кооперация в с. Вълчитрън, Плевенска област. Дълги години се е занимавал с лека атлетика и спортът му помага в бизнеса, тъй като е изградил важни качества – дисциплина, умение да приема пораженията и отново да се изправя.
От средата на 90-те г. на миналия век създава своя ферма, въпреки че преди това е отглеждал животни като хоби. Първо избира Плевенски черноглави овце, но след това се насочва към породите Ил дьо Франс и Асаф, като ги кръстосва. Тъй като иска да експериментира в селекцията. Купува животни от елитни стопанства в Севлиевско и Русенско, като сега има 170-200 овце и 50-60 агнета.

-Извънредното положение се отрази изключително неблагоприятно на животновъдите в страната – посочи Ангел Иванов. – То съвпадна с най-големите празници – Великден и Гергьовден и затрудни реализацията на младите животни. Освен това кланиците предлагат изключително ниска цена – по 5 лв./кг живо тегло и се опитват да ни ощетят. На места стопаните са готови да продадат животни на 100 лв., за да се отърват и да не ги хранят.
Всеки ден виждам в интернет, че колеги продават животни и дори стада. Държавата е абдикирала от сектора, не ни подкрепя и това още повече влошава състоянието ни. Тенденцията през последните 1-2 години е поголовието в страната да намалява, като през 2018 г. овцете у нас са били над 1,2 милиона, а сега са под 1 милион. Друг фактор за редуциране на числеността са нормативните изисквания в сектора, строгия регистрационен режим, който изисква представяне на много документи и др. Сега върви стрижбата на животните, но никой не иска да изкупува вълната.
За сравнение в съседна Румъния за същия период броят на овцете е нараснал от 16 на 18 милиона глави. Съседите нямат проблеми с реализацията на продукцията си, тъй като има големи фермерски пазари, на които се продават всякакви земеделски стоки, включително млечни и месни продукти. В Румъния има мобилни кланици, които обикалят по фермите и улесняват работата на стопаните. При нас едва от 2-3 години се заговори за тези съоръжения. Не бива да се забравя, че ДДС върху хранителните продукти у нас е най-високо в ЕС, като в северната ни съседка е 9%, а в Малта, Люксембург и Полша е 3%.
По време на работно посещение в Румъния Ангел Иванов е минал обучение за биологично фермерство и му е издаден сертификат за „биоинспектор“ от Университета в град Крайова. Голямото му желание е било да работи в това направление. Обаче на фона на трудната реализация на продукцията и на големите административни изисквания в България, засега се е отказал.
Обработва около 750 дка. Отглежда пшеница, слънчоглед, овес, бобови култури и малко царевица. Използва около 180 дка общински пасища и 70 дка ливади. Стреми се основната част от фуражите да са собствена продукция.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!