СПРАВЕДЛИВОСТТА НИКОГА НЕ Е ДЕМОДЕ!

*заявява г-жа Валентина Васильонова, председател на сектор Земеделие в Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм (ЕФФАТ) и заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието в България.

*Жените в бранша са около 48 % и са ярко представени навсякъде.

*Любовта към земята и желанието да живееш с природния ритъм са сигурен притегателен елемент към земеделието като занимание.

В условията на безпрецедентната пандемия и преди началото на кампанията по прибиране на реколтата в земеделието потърсихме г-жа Валентина Васильонова,заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието в България (ФНСЗ) и председател на сектор Земеделие в Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм (ЕФФАТ), да изрази своето мнение по актуалните въпроси в бранша.

– Г-жо Васильонова, молим да се представите – откога сте в ръководството на ФНСЗ?

-Вече 20 години работя за синдикатите.Обичам работата си, защото тя ми дава възможност да уча непрекъснато и да служа на обществото ни, като помагам на хората да пазят достойнството си, да отстояват правата си, да работят по-спокойни за себе си и семействата си. Комбинацията от инженерно и хуманитарно образование ми дава размах на идеите и практическа приложимост на знанията и уменията ми. А най-хубавото е, че се срещам и работя с много и интересни хора, обединени от обща кауза.

През 2000 г. започнах работа в КНСБ и се занимавах с обучение, комуникация и международни проекти, свързани със интеграция и синдикално обучение по труд и права.Любимите ми дейности бяха обученията на синдикални лидери и срещите и активиране на млади хора в синдикалната общност. Социалната включеност и гражданската активност е изключително важна днес. Синдикатите са една от най-старите форми за гражданска изява и отстояване на социалната справедливост.А днес те стават все по-модерни и привлекателни обществени организации.Защото справедливостта никога не е демоде.

От 2007 г. съм заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, което е изключителна чест за мен. Организацията е със 100-годишна история и традиция в поставяне,защита и разгръщане на правата на работниците и служителите в българското селско стопанство – от надничарите и изполичарите, през хидро-специалистите, метеоролозите, физиците и ракетчиците, до ветеринарните и агроспециалистите и научните работници в Селскостопанска академия и изследователски и лабораторни комплекси днес. Няма такава палитра от дейности и хора, както е в нашата федерация и всички те са обединени от една кауза- да отстояват достойнството на труда си, който е в полза на обществото и света- опазват и се грижат за земята, за водата,за храната ни, за света.

Нашата федерация е член на Европейската федерация на синдикатите от земеделие,храни и туризъм (ЕФФАТ) и в международната организация от 2003 г. ЕФФАТ е европейска организация, която обединява 120 демократични синдикати от 35 европейски страни, представляващи всички работници в секторите на храните, земеделието, туризма и от скоро домашните/надомните работници в Европа. Това означава, че ЕФФАТ представлява и защитава икономическите и социални интереси на 22 милиона работници пред европейските институции, европейските работодателски структури и е важен партньор в обсъждането на всички европейски политики, които са свързани със земеделието и хранителната промишленост, социалните въпроси,гражданските права и пр., които засягат пряко живота ни. От ноември 2019 г. аз имам честта и доверието на колегите да председателствам сектор Земеделие в ЕФФАТ през следващия мандат. Това е сериозно признание за българското синдикално движение и нашата организация.

Сред неизменните каузи на синдикатите са достойния труд и достойното му заплащане, за да има устойчиво бъдеще за хората на труда – работниците, да се подобрят правата и условията им на труд, за да се гарантира целостта и почтеността на хранителната верига „от фермата до вилицата“, да има справедливост в обществото ни. С една дума, заедно създаваме една по-добра и по-справедлива Европа, в която хората са поставени преди печалбите.

Защо е важна организацията ЕФФАТ? Защото тя е едната от страните в европейският социален диалог, който е правно регламентиран и гарантиран в правото на Общността (Aqquis communиtаirе) и е важен инструмент за баланс на икономическите успехи и социалния проект в Европейския съюз. А социалните партньори са активно включени в процеса на вземане на решения и на управлението.

– Трябваше ли да настъпи такава криза, за да се разбере, че земеделието е най-важният отрасъл за всяка една страна?

– Кризата днес пренареди политическите приоритети в световния дневен ред и както се видя трансформацията в икономиката постави на ново място отрасъл Земеделие и свързаните с него сектори – заради продоволствената и националната ни сигурност. Дотук секторът бе сред най-слабо засегнатите в периода на извънредно положение, а сезонните работници, които бяха невидими до скоро, се оказаха сред най-ценните в целия Европейски съюз. Не е случайно, че ЕК излезе със свое комюнике и насоки за тяхната важност и движението им. Недостигът на работна ръка в сектора показа, че европейското земеделие зависи изключително много от работниците – мигранти, много от тях често пъти и без документи (т.е. без правен статут). Всъщност кризата с COVID-19 разкри тежката картина на абсолютна липса на гаранции за някои от най-несигурните форми на труд в земеделието, за тежките условия на труд и на живот за земеделските работници, които до днес бяха неглижирани. С наближаването на сезона на прибиране на реколтата в европейското земеделие нараства и загрижеността за безопасността и сигурността на земеделските работници, една голяма част от тях са сезонни и временни. Не е тайна, че основните характеристики за тях са ниско и нередовно заплащане, голямо текучество, недеклариран труд, тежки условия на труд и живот.

Тази пандемия доказва, че ако работите без договор или на устна договорка нямате абсолютно никаква сигурност като работник.

Синдикатите от Земеделието следим ситуацията с повишено внимание и здрав разум от самото начало на извънредното положение – в страната и в Европа и сме на своето място с нашата отговорност.

– Каква е заетостта в селското стопанство в България спрямо другите европейски страни? Какъв е броят на жените, заети в сектора?

– Селското стопанство е типичен и традиционен отрасъл за България, който има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, но и защото осигурява работа и доходи на значителна част от населението в селските райони. Стратегическото му място в европейски план е също така видно и от факта, че селскостопанската политика е най-старата и най-финансово мощната в ЕС. Секторът земеделие остава и най-големият сектор, осигуряващ заетост. През 2016 г. се отчита, че в земеделието на Европа работната сила от 20,5 млн. полага труд в 10,3 млн. ферми. Работниците на пълно работно време са 9,5 млн. и представлява около 4% от общата заетост в ЕС.

Как изглежда заетостта в българското земеделие днес? Отрасъл Селско стопанство представлява едва 5 % в брутна добавена стойност. Успоредно с това устойчиво намалява и броят на заетите в отрасъла.

Според данните на Агростатистиката от извършеното преброяване от 2013 г., в българското селско стопанство с най-голям дял са самонаетите и семейните работници – 557 408 (или 89,7%), а наетите са 57 723 (10,3%) от всички работещи в земеделието. За сравнение наетите работници в селскостопанския сектор на Дания са 52,2% от работещите в сектора, а в Германия те са 45,0%.

Жените в сектора са около 48 % и са ярко представени навсякъде. В сезонната работа обаче феминизирането е по-силно изразено.

– Еднодневните трудови договори буквално мъчат доста от фермерите-работодатели? Какво е вашето мнение по този проблем?

– Еднодневните трудови договори са в сила от 2015 г. Те бяха създадени, за да отговорят на потребностите от работна ръка за прибиране на реколтата в сектора и успяха да изсветлят голяма част от недекларирания труд и сезонната работа у нас. Макар че за нас, като синдикати, такава краткосрочна заетост е по-скоро компромис, ние винаги настояваме за сигурност на работниците с постоянни договори, които гарантират доходи и социална сигурност (и в дългосрочен план с пенсионирането), трябва да кажем, че поради спецификите/особеностите на сектора тази възможност за заетост е по-скоро положителна. Тя носи със себе доходи (надница според минималната работна заплата) и осигурителни права за работника. Освен това работниците не губят регистрацията си или обезщетенията си за безработица и др. ползи.

– И накрая, г-жо Васильонова, какво трябва да се предприеме на национално, местно и европейско ниво, за да стане селското стопанство по-привлекателно за търсещите работа?

– Отговорът на този въпрос е: секторът трябва да е социално справедлив към всички в него, трудът трябва да е обществено признат и достойно заплатен. Условията на труд трябва да се подобрят и грижата за работниците и специалистите трябва да се изразява в сигурност, квалификация, кариерно израстване. Да не забравяме, че разнообразието от дейности в сектора налага и разнородни професии и специалисти. С промените от дигитализацията, биоикономиката и иновациите те ще стават все по-нови и по-разнообразни. Те са основният капитал за развиване, ако искаме устойчивост и бъдеще на сектора.

Накрая, любовта към земята и желанието да живееш с природния ритъм са сигурен притегателен елемент към земеделието като занимание.

Въпросите зададе Пламена ПЕТКОВА

(mовече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!