Стара фурна в село Труд се превръща в Етнографски музей

*Местната всестранна кооперация „Свети Власий“ дарява за каузата свой имот. Идеята е на председателя инж. Венцислав Гатев. Целта е в музея да се съхрани културно-историческото наследство на селото.

Жителите на пловдивското село Труд скоро ще се радват на етнографски музей. Идеята е на инж. Венцислав Гатев, председател на местната всестранна кооперация „Свети Власий“. За него писахме преди няколко години – той е собственик на първата в страната садкова инсталация за развъждане на пъстърва, изградена по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“/2007-2013 г./. Модерното съоръжение е разположено на язовир Доспат. Като инженер и математик, Венцислав Гатев непрекъснато пресмята, но не само с цифри, а какви полезни дела може да сътвори.

Поредната му инициатива е изграждането на музей,за което е подкрепен и от членовете на кооперацията, които са над 70 човека. Тя е учредена през месец април 1919 г., а участниците в нея вече се готвят да отбележат 101-та й годишнина. По случай новото летоброене в нейната историята,от ВК „Свети Власий“ на драго сърце правят дарение на собствени недвижими имоти. За целта предоставят стара двуетажна фурна, която не се използва по предназначение от години, а след реставрация ще стане дом на Етнографския музей. В него ще се събере историята и родовата памет на селото, което е стара мечта на инж. Гатев. Село Труд се намир ав Горнотракийската низина на 11 км северно от град Пловдив по пътя за Карлово, на средна надморска височина 175 м.

Венцислав Гатев разказа каква е идеята и пътищата,по които ще се реализира замисълът:

-Идеята за създаване на Етнографски музей в с.Труд се породи в началото на този век. Тогава заедно с членове от Управителния съвет на кооперацията Костадин Танев, който не доживя да види музея, и Нено Събев, споделихме желанието си да направим музей, който да остане за поколенията след нас, с тогавашните кметове – на селото ни и на Община Марица.За съжаление идеята не бе подкрепена нито от единия, нито от другия. Аз обаче не можах да се примиря и реших, че трябва отново да опитам. Миналата година проведох разговор с кмета на селото г-н Красимир Минков. Той одобри идеята и заедно отидохме на среща с кмета на Община Марица – г-н Димитър Иванов. За моя радост той също подкрепи инициативата,но тъй като предстояха местните избори,отложихме следващите действия за 2020 г.

Нашата цел е да създадем една постоянна експозиция в музея, както и непрекъснато да я обновяваме с автентични експонати.В тази връзка се ангажираме да издирваме,събираме, съхраняваме, документираме и популяризираме движимите културни ценности и да ги експонираме по-най добрия начин. Това ще е полезно не само на нас като изследователи. Така ще постигнем и образователни, и популяризаторски цели, респ. ще увеличим и туристическия поток към селото. То е много близо до Пловдив и гостите на древния и най-стар жив град в Европа могат да са и наши гости. Музеят може да бъде съорганизатори домакин на различни станали вече традиционни фестивали и други мероприятия на територията на с. Труд, както и да организираме нови такива. Държа да отбележа, че дейността свързана с музея ще се извършва от доброволци, за предпочитане е член-кооператори.

За да съберем експонати за Етнографския музей, на първо време ще създадем няколко културни фонда, а именно: тъкани и облекло, селско стопанство, занаяти, мебели и интериор, музикални инструменти и обреден реквизит, както и фототека. Ще издирим от жителите и ще създадем постоянна експозиция на характерни за селото ни носии, бельо, пешкири, месали и малки покривки, налъми, както и по-големи по размер предмети – килими, черги, козяци, плъсти, покривки, китеници, халища, платове за дюшеци и юргани. Към фонд мебели и интериор ще включим порцеланови чинии, газени лампи, чугунени кухненски печки, холови гарнитури, канапета, маси, столове, фотьойли от мека мебел, писани ракли и сандъци. Възраждане очаква и занаятчийски произведения и инструменти, свързани с основните занаяти абаджийство, грънчарство, медникарство и железарство, златарство, калайджийство. В тази връзка предвиждаме колекции на медни съдове, порцелан, керамика, ковано желязо, накити и църковна утвар, часовници, старинно оръжие, печати и др.

Тъй като ние сме в земеделски район, естествено ще се издирят инструменти и съдове използвани през годините в стопанската дейност на населението от с. Труд. В музикалната експозиция ще могат да се видят гайди, дудуци, кавали, кларнети, саксофони, тромпети, гъдулки, гусли, тъпани, латерни, пиана, грамофони, радиоапарати, магнетофони, които да предствят култура в селото. Снимки от миналото, като сгради, портрети, облекло, бит, празнична обредност и др., ще захранят фототеката.

Наред с това имам идея да се реализират и два проекта. Единият е изграждане на Клуб „Приятели на етнографски музей село Труд“.

Другият проект, който замислям, е „Дигитално културно-историческо наследство на село Труд и Община Марица“. Той може да бъде финансиран по Програма PA 14 на Министерство на културата – „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ с общ бюджет от 10 000 000. Заедно с Община Марица, можем да дигитализираме всички културни обекти на територията на общината.

Кооперативната фурна е естествен и почти оборудван етногрфски музей. Тя е единственото кътче в старинна част в село Труд. В ансамбъл с другите две сгради наблизо – бившият вече магазин зад фурната и читалище „Светлина“, зоната може да се оформи като един притегателен културен център. В нея може да се види, пипне и усети традицията – печене на хляб и гювечи.

Имаме редица природни забележителности в землището на с. Труд. Това са: вековното дърво на над 300 години, наречено „Арнаутски дъб“ и местността „Гъсти могили“, включваща шест могили. В околностите пък има още 9 могили. В различни посоки извън селото са разкрити некрополи. В северозападния край – в местността „Бончови храсти“ е разкопано тракийско светилище. Намерени са оброчни плочи с изображения на Трак, Херос и Аполон. В землището на селото е открита и колективна находка от византийски монети от V-VІ век. Находките могат да се видят в Археологическия музей на гр. Пловдив.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!