Страната ни има голям потенциал, но секторът се нуждае от по-ефективен модел за подпомагане!

*заявява г-жа Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България.

Мариана Милтенова е председател на Националния съюз на градинарите в България от 2017-а,като преди това е била секретар на организацията. Тя е завършила Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, днес Университет по хранителни технологии, със степен инженер-технолог. Специализирала е мениджмънт и маркетинг в Института по социално управление към Министерски съвет, както и в Германия и Нидерландия. Повечеот 30 години работи в областта на земеделието и храните.

-Г-жо Милтенова, Националният съюз на градинарите в България обединява производители от цялата страна. В кои региони има най-много членове и как браншовата организация подпомага тяхната дейност?

-Над 200 са едрите и средни стопани, които отглеждат плодове и зеленчуци и са наши членове. Ние не сме единствената браншова организация, а си сътрудничим с всички други подобни организации в сектора.Основно най-силно е присъствието ни в Централна и Югоизточна България – во бластите Сливен, Бургас, Стара Загора,Пловдив, но и в Кюстендил, Плевен и Горнооряховско.

Нашата организация е създадена през 2004 г. и основно е насочила усилията си в няколко посоки. Опитваме се да спомагаме за подобряването на нормативната база,чрез сътрудничество с работни групи и комисии на парламента, земеделскотоминистерство и други институции. Другатани задача е да помагаме на българскитепроизводители да представят продукциятаси на външни пазари, да способстваме заобединяването на техните усилия приреализацията на по-крупни проекти, кактои за обмен на идеи, полезна информация.

– Какъв е делът на родните производители на плодове и зеленчуци на вътрешния пазар през последните години?

– Във всеки по-голям магазин е видно, че българската продукция не може да задоволи нуждите на населението, което живее в страната. И това при положение, че само преди три десетилетия сме произвеждали такива количества, с които можеха да се изхранят четири Българии. Това се дължи до голяма степен на недостатъчно ефективните мерки, които са насочени към сектора, но и на редица други фактори – липса на достатъчно работна ръка, разрушаването на някогашните хидромелиоративни системи, външната конкуренция и други.

Нещата тръгват от там, че градинарите са в по-неизгодна позиция, спрямо зърнопроизводителите. Субсидията по системата за единно плащане на декар при зърното е 28-30 % от себестойността на продукцията, но при зеленчуците е между 1 и 3 %, а при плодовете е 4-5 на сто. Заради това се получава и дисбаланс в отделните сектори.

Когато влизахме в ЕС изпуснахме възможността ефективно да се приложи т. нар. схема за допълнително плащане за обвързано с производството подпомагане. С много усилия това преразпределително плащане за над 300 декара бе включено, но има и други схеми, по които нашият сектор не успя да се възползва. Например за преходните национални доплащания, които се приложиха само за тютюна и животновъдството, защото регламент на ЕС гласи, че тъй като нашият бранш не е бил подпомаган до 2013-та, затова не може да получи такава помощ до 2020-а. Надявам се в новия програмен период това да бъде коригирано.

Подпомагането, обвързано с производството започна през 2015-а, но и при него има дисбаланс, защото разходите и себестойността при различните култури не са еднакви. Системата е такава, че облагодетелства определени производства. Така стана преди години с тиквите, при които има малко ръчен труд и въобще по-малки разходи, а субсидията, в процентно отношение бе много голяма. Естествено мнозина се възползваха от това.

За разлика от много страни в Европа, у нас има изключително благоприятни условия за градинарството. Почвите са добри, климатът е подходящ, а слънцегреенето е много по-продължително отколкото в Прибалтика или Нидерландия, да речем. Това предопределя и по-доброто качество на нашите плодове и зеленчуци. Затова и родната продукция продължава да се търси в чужбина – ябълки, череши, сливи, пипер, домати… Всъщност вносът няма как да бъде конкурентен по качество, защото транспортът от хиляди километри, изборът на сортове и технологиите за съхранение не могат да осигурят вкуса и свежестта на същия продукт, произведен в региона, в който става и неговата търговска реализация.

Проблемът е, че трудно можем да осигурим търсените количества, като в това отношение производителите трябва да обединяват усилията си. Същевременно на българския пазар има голям дял от вносни продукти, въпреки че българите търсят и харесват родните плодове и зеленчуци, независимо от цената им.

И бюрократичните пречки не са малко. Прие се да могат да се сключват и еднодневни трудови договори, но реално това затруднява фермерите. Давам един пример: фермер има 300 декара пипер. Той трябва да се бере всеки ден, веднъж идват 30 работника, на следващия ден са 46. Къде ще се оформят и подпишат контрактите, на полето ли? А кампанията си върви… Има нещо необмислено в договорите за кратък срок…

Фермерските пазари са добра практика в чужбина и у нас, аз също съм работила по такива проекти. Те обаче не са достатъчни, за да се реализира продукцията на един зеленчукопроизводител или овощар, които стопанисват 300, 400 или повече декари. Ние не можем да минем без партньорството на големите търговски вериги. Именно с тях работим в посоката – българските земеделски производители да имат по-голямо присъствие в техните хипермаркети. Търговците не са само посредници, те имат ресурс за поддържането на големи логистични бази и необходимата техника за съхранение на плодове и зеленчуци. В изтичащия програмен период чрез мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства” се даде възможност фермерите също да получат подкрепа в изграждането на складови бази.

– Какво очаквате да се случи в бранша през новата година?

– 25 години се борим да съхраним славата на България на голям производител на плодове и зеленчуци. Нашите усилия ще продължат със същата последователност. Цените на плодовете и зеленчуците вероятно ще продължат да растат, но се надявам, че с новия програмен период ще има по-ефективен модел за подпомагане на сектора…

Разговора води Митко СЛАВОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!