Стремежът ни е да произвеждаме със собствените си ръце чиста храна!

* Това е житейското мото, в което вярват двама производители от Варненска и Добричка област. Д-р Данаил Николов и Красимир Костадинов (на снимката) развиват своите стопанства без компромиси, с цената на много труд и лишения, но с вътрешно удовлетворение.

Всеки четвъртък в Добрич си дават среща малки и средни производители на екологично чисти храни. Мястото на фермерския пазар е чаршията на Стария град. През септември традицията беше възстановена и сега фермерският пазар набира сериозна „скорост“ и популярност. В него се включват производители от Добричка, Варненска, Силистренска, Шуменска област. Различни видове хляб, билки, ядки, мляко, млечни продукти, пчелен мед, вино – това са само част от продуктите, които потребителите могат да открият по щандовете.

Днес ще ви срещнем с двама от фермерите, които излагат стоката си на чаршията в Стария Добрич. Двама стопани, които разчитат на собствените си ръце за прехраната си и които са категорични, че бъдещето е в производството на чиста натурална храна!

В животновъдството се оцелява с упоритост и инат!

* Разказва д-р Данаил Николов, който е ветеринарен лекар по професия, животновъд и собственик на ферма „Овчарника“. Тя е разположена в с. Доброглед, община Аксаково. На фермерския пазар излиза с млечни продукти от автохтонни български породи животни.

– В „Овчарника“ отглеждаме 500 овце от породата медно-червена шуменска, 30 родопски крави и 100 кози от калоферска дългокосместа коза. И трите са автохтонни породи, по-ниско продуктивни, но дават суровина с много високо качество, с високо съдържание на протеини и масленост.

Началото беше през 2004 г. Започнахме с един кредит и 150 овце. През 2007 г. закупих първите медно-червени шуменски овце. Установих, че са много издържливи и приспособими. За десет години ги направих 500. Спрях се на родопското говедо заради качеството на млякото. Самите животни са много симпатични и най-вече са български. Дългокосместите кози ги харесах още по съборите в Калофер и така реших да си взема и от тях. Що се отнася до субсидиите за автохтонните породи, да, имат значение, дават глътка въздух. Определено обаче субсидията не може да навакса доходността. Смятам, че държавната помощ за нашия отрасъл закъсня. Дълго време животновъдите агонизираха, фалираха, ликвидираха стадата си. Сега трудно се набира скорост и трудно се възстановява цял един отрасъл, който имаше дългогодишни традиции.

Вече 14 години увеличаваме и оптимизираме процесите в „Овчарника“. Стопанството ни е семейно. От 2 години към фермата имаме мандра за производство на млечни продукти от нашата суровина, за да можем да излезем директно на пазара и да стигнем до крайния потребител. Целите ни са две – да покажем истински натурален продукт и да увеличим нашата принадена стойност.

Предлагаме сирене – овче, козе, краве, масло, сметана, извара, краве кисело мляко. Интерес предизвика нашият телешки суджук – суров и сушен. От 3 години насам наблюдавам, че расте интересът към този вид продукти, произведени и предложени директно от фермата. Все повече хора искат да опитат натуралното и го ценят. Има и желаещи, които искат на място да видят както животните, така и производствените процеси. Всеки може да дойде и с очите си да се увери как работим, какво правим, как гледаме животните, да проследи всеки цикъл.

Оцеляваме с упоритост, инат, който граничи дори с мазохизъм. Трудно е, животновъдството е много трудоемък отрасъл. Но няма отказване, това не е бизнес, това е начин на живот…

Ние сме малки производители и трудно намираме място по големите търговски вериги. Затова категорично фермерските пазари са начинът да произвеждаме и да предлагаме стоката си. Така ние не само оцеляваме, но и се развиваме. Отговаряме на търсенето за истински качествен фермерски продукт!

* * *

Пчелата е уникално същество!

* категорично заявява Красимир Костадинов, който е в бранша от 13 години. В момента младият мъж отглежда близо 300 пчелни семейства в пчелин „Халев“, разположен по поречието на Суха река в Добричка област. Продукцията му включва освен пчелен мед, така и прополис, млечице, прашец, търтиево млечице, пчелни отрови и др.

– Мястото на пчелина по Суха река е невероятно – чисто, красиво, с много зеленина и поляни. Въпреки че пчелинът не е регистриран като биологично стопанство, отглеждам пчелите по този начин. Правя го заради собствената си съвест, тъй като смятам, че третирането с биопродукти, най-вече с билки, е по-добрият вариант както за пчелите, така и за хората. Не използвам токсични органо-фосфати и други химични съединения. Това са релсите, върху които развивам пчеларството си, това е моята философия – обяснява Красимир. – Използвам билки от 2009 г. и смело мога да заявя, че моите пчели са изключително силни, а пчелните продукти – екологично чисти.

Тъй като пчелинът е разположен по Суха река, добивам шест вида мед. Освен от слънчоглед и лавандула, предлагаме и няколко вида билков. Районът е богат на горска и ливадна растителност. Пчелите носят прашец от тези растения. Например в единия букет имаме глог, който се усеща много ясно.

Потомствен пчелар съм, приел съм занаята от моята баба. Това беше през 1994 г., в годините на голямата криза, когато реших, че трябва да направя нещо. Баба ми си гледаше пчелите по нейния начин, но аз промених изцяло всичко.

Поради ниските изкупни цени на пчелния мед съм принуден да го продавам на дребно. Търговците дават цена, която не ме удовлетворява. Има фирми, които предлагаха 3,60 лв./кг, имаше и предложения за 4,20-4,30 лв./кг. Затова предпочитам близките срещи с потребителите. Обменяме информация, мнения, хората се научиха, че медът и пчелните продукти могат качествено да променят начина им на живот. Пчелата е уникално същество, убедил съм се. Пчеларството е занаят, който остава завинаги. Всичко, което произвежда пчелата, е лечебно. И решава проблеми като фарингит, синузит, болести, които не се повлияват от антибиотици. Природата ни е дала всичко. От нас се иска да го оценим, да го пазим, да го съхраним и да го оставим за поколенията!

У нас търговците са изключително некоректни. Те изкупуват качествен мед, който се смесва с украинския и китайски, т.е. нашия мед се използва като подобрител и се изнася. Така че ние даваме качествен мед, а получаваме китайска цена. Не виждам логика в цялата работа.

Ела СТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!