Стремим се да повишим интереса на хората към овощарството

*Мирослава Минчева стопанисва овощен разсадник от 18 дка в Сливенското село Съдиево, както и овощни градини с череши и круши. Предлага голямо сортово разнообразие от овошки – семкови,костилкови и черупкови, вкючително и от по-екзотичните като райска ябълка,нар, смокиня, азиатски круши и ядливи кестени… Тя има опит и в реализацията на европроекти и в двата програмни периода.

Мирослава Минчева преди 6 години създава овощен разсадник в село Съдиево, област Сливен.Той е разположен на 18 дка, като в него освен фиданки се отглеждат и подложки.Преди две години стопанката изгражда и две овощни градини в рамките на проект по 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства на ПРСР“. На площ от 14 дказасажда череши, като избира най-търсенитесортове. Плодовете на повечето са по-големи от монетата на 1 евро, сочни са и изключително вкусни. Фермерката се е насочила към сортове, които са предпочитани и от търговските вериги.Това е мотивът да създаде 50 дка масив с круши в землището на селото. Някои плодове тежат по 300-400 гр, като се отличават и с продължителна трайност от 4-6 месеца. Въпреки че двете градини са млади, произведената реколта през 2018 г. е задоволителна, която е реализирана на дребно.

В рамките на проекта г-жа Минчева е закупила овощарски трактор и е покрила новосъздадените насаждения с мрежи против градушка. В района това природно явление е сериозен проблем, а покриването на 54 дка й струва сериозната инвестиция от 230 000 лв.

През 2012 г. е одобрен първият й проект по мярка 112 „Млад фермер“. Така си е осигурила трактор за основните обработки и дейности. Стартирала е с 5 дка, а е увеличила разсадника до настоящите 18 дка. В дворното място е отглеждала и традиционните зеленчуци – 1,2 дка краставици, 760 кв. м оранжерийни домати и 600 кв. м градински домати.

Успешно е реализирала този проект, тъй като градинарството е в кръвта й. Нейните родители Кольо Минчев и Донка Симеонова дълги години се занимават със зеленчуци и още като дете е помагала в семейното стопанство. Точно затова е избрала и овощарския бизнес, въпреки че е завършила езикова гимназия. Изборът й да се посвети на земеделието е подкрепен от съпруга й, който работи рамо до рамо с нея в семейния център.

В обекта предлагат голямо сортово разнообразие от 12 вида овошки, вкючително и от по-екзотичните като райска ябълка и нар, смокиня, азиатски круши и ядливи кестени.

За 6 години практика Мирослава Минчева се е убедила, че овощарският бизнес у нас е свързан с отварянето на мерки по Програмата за развитие на селските райони. През първия програмен период орехите са били изключително търсена култура. До 2014 г. най-много клиенти за тях е имала от Североизточна България, които са създавали градини в този регион. През последните 2-3 години няма почти никакъв интерес към орехите, продава само на дребно на клиенти, които ги засаждат в дворовете си.

Въпреки това, стопанката полага усилия да разширява продуктовата си гама и предлага в онлайн-магазина си нови сортове орехи, най-търсените в световен мащаб – Чандлър, Франкет и Фернор.

Подобна е съдбата на друг черупков вид – лешника, който беше хит през отминалия програмен период. Сега почти не се купува за създаване на насаждения, а само от дребни клиенти.

Мирослава Минчева успешно си партнира с овощни разсадници в Гърция, Италия и Полша. С овощен посадъчен материал от нейния обект са създадени голяма част от професионалните овощни градини не само в България, но и в Молдова и Казахстан.

В настоящия Програмен период от ПРСР има 14 одобрени и сключени договори с ДФЗ на клиенти, на които тя е доставчик но овощен посадъчен материал и етерично-маслени култури, включително ягоди и малини.

Стопанката признава, че заедно с колегите си се стреми да засили интереса на българина към овощарството. За съжаление, пазарът ни е залят от вносни зеленчуци, докато българските имат истински вкус. А и ние, прозводителите на овощен материал имаме голяма роля за това на трапезата ни да има родна продукция, посочи тя.

Проблемът за много от стартиращите овощари е, че нямат оборотни средства, а и при одобрен проект се налага да ползват банкови кредити. Самата тя покрай кандидатстването си по ПРСР се е запознала с много колеги, които вече имат одобрени проекти и ще използват неин посадъчен материал.

Като цяло овощарството не е сред приоритетните сектори за държавата, а е оставено на но-заден план, смята стопанката.

Мирослава Минчева се радва, че през годините нейната продукция е предпочитана от постоянни клиенти. Тайната е, че се стреми да отглежда дръвчетата с по-малко препарати или да използва по-щадящи такива. Най-натовареният й сезон е пролетта, като тази година ще започне по-рано поради топлата зима.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!