„Стремя се да развивам модерно овцевъдство“

* признава Теодора Вълова, която се грижи за стадо от 1000 глави от породите Асаф, Аваси, Плевенска черноглава и Лакон в село Писарово, Плевенско.

Теодора Вълова от село Писарово, Плевенско, е на 35 години, бакалавър по аграрна икономика и магистър по счетоводство, завършила Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов. Признава, че нашега започва с животновъдството. Изборът й се определя от това, че е отраснала на село и в семейството й има традиции в този древен занаят. Населеното място е с 500-600 жители, младите хора нямат особена професионална перспектива. Нейният дядо Христо е отглеждал дребен добитък и смята, че от него е наследила любовта към животните.

Преди 7-8 години започва с 50 овце, а сега има вече 1000. Развива се основно в млечно направление, но също и в месодайно. Залага на високопродуктивните породи Асаф, Аваси и Плевенска черноглава. През м.г. закупува и животни от породата „Лакон“, с които прави кръстоски. В момента се грижи за 690 агнета, като е решила по празниците да продава малка част от тях – само мъжките. През тази година 80% от новородените са женски и смята да ги използва за ремонт на стадото. Около 30% от овцете имат близнаци, а три майки са я зарадвали с тризнаци.

Тази пролет се наблюдава тенденция на леко увеличаване на изкупната цена на агнетата до 5-6 лв./кг живо тегло, докато миналата е била с 1-1,50 лв./кг. по-ниска. Във фермата на Вълова идват все повече хора, които искат да имат на трапезата си хубаво агнешко месо, произведено от родни стопани. Постоянните клиенти водят свои приятели и близки, защото са доволни от качеството, радва се младата стопанка.

Теодора Вълова смята, че трябва да се прави овцевъдство по модерен начин. В продължение на няколко години с банкови кредити и средствата от субсидиите инвестира в изграждането на своя ферма. Първоначално закупува терен от 10 дка, върху който е имало 4 рухнали къщи. Събаря ги и започва да строи от нулата. През 2015 г. е одобрен проекта й по мярка 4.1 „Модернизация на земеделските стопанства“ за изграждане на доилна зала. Получава финансиране за 24 автоматизирани доилни апарата, закупува мини челен товарач и трактор.

През м.г. отново внася проект за дооборудване на залата с 24 доилни апарата, но той не е одобрен. Въпреки това, след изграждането на доилна зала DeLaval установява, че млечната ефективност се повишава с 25%. При ръчно доене количествата мляко достигат 300 л, а при машинно в началото на пролетта успява да получи по около 400 л на ден.

– Сега доим цялото стадо за около два часа, ролята на човешкия труд намалява, а расте продуктивността на животните и производителността на стопанството като цяло. Хигиената е безупречна, тъй като в охладителния танк има вградена миеща система. Той охлажда по-бързо суровото мляко по време на бактерицидната фаза. Доенето е компютризирано, затова намаляват разходите за вода и електричество – обяснява фермерката. – Нещо повече, заедно със съпруга ми смятаме да ползваме отново банков кредит и да започнем изграждането на още по-модерна ферма за още 400 животни. В нея овцете ще се отглеждат само оборно, а не както досега смесено (оборно-пасищно). Тя ще може да се обслужва само от един работник.

Заедно с близките си, Теодора Вълова се грижи за цялото стопанство. Съпругът й е държавен служител, но участва активно във всички етапи на семейния бизнес. Стопанисват 700 дка пасища. Отделно местната кооперация обработва тяхна собствена земя – 300 дка земя и им предоставя зърно. „Част от фуражите приготвяме на място, като имам намерение да закупя нова иновативна машина, която да смества съставките“, посочи стопанката. Налага се да закупува още зърно, слънчогледов шрот и комбинирани фуражи от ловешко предприятие. Теодора смята, че една от причините за многото болести по животните е свързана с пашата, заради все по-агресивното третиране на площите с агрохимически препарати. Затова в стопанството сами си произвеждат фуражите – силаж и сенаж. Стреми се да отглежда животните по най-добрия начин, като цялостната грижа за тях е на високо ниво – от храненето до медицинското обслужване.

Всеки ден на Теодора продължава около 20 часа и често се чувства преуморена. Сутрин става в 6 ч., защото първо трябва да се погрижи за двете си прекрасни дъщери – Преслава на 8 г. и Андрея на 2 г. След това веднага влиза във фермата – следи състоянието на животните, каква е необходимостта от фуражи, лекарства и т.н. По цял ден прави заявки, счетоводни изчисления, ръководи петимата работника. Но докато намери точните хора, е минала през доста трудности. Селото е обезлюдено, по-голямата част от населението е социално слабо и въпреки това като чуят, че става дума за работа във ферма, всички се отказват.

– Трудно намираме работна ръка, точно в сеттор Животновъдство почти няма мотивирани хора. Тук се работи 365 дни в годината, 7 дни в седмицата. Аз си позволявам една седмица почивка за цяла година. По време на агнилната кампания сме на крак 24 часа в денонощието. Засега екипът е добър, от 2 години не е имало текучество – обяснява фермерката. – Нашият бранш е тежък и има много проблеми. Но като започнеш да променяш малките неща, целият процес се оптимизира.

Разбира се, най-големият проблем е ниската изкупна цена на млякото. Продаваме суровината на търговец от района, който го предава на преработватели. От 2 години стойността на млякото не е мръднала и е 1-1,30 лв./кг. Продукцията от нашата ферма е контролирана, дои се автоматизиране, няма замърсяване, а го изкупуват на цена, като останалите.

Въпреки ежедневните разочарования, Теодора Вълова е решила да продължава да прави съвременно животновъдство.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-33)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!