СУША И ПАНДЕМИЯ БЕЛЯЗАХА 2020-ТА – ЕДНА ОТ НАЙ-ТЕЖКИТЕ ГОДИНИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

*Това заяви Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Браншовикът е категоричен, че бъдещето на земеделието е в дигитализацията и напояването.

*Асоциацията работи за застраховане на доходите на земеделските стопани.

За сушата, ниските добиви, проблемите с COVID-19 и трупането на загуби разговаряме с Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

-Г-н Костадинов, каква беше изминаващата 2020 година?

-2020 година е особена, странна, различна. Една от най-тежките за последните 30 години и това е заради настъпилата суша и споходилата ни пандемия от COVID-19. Сушата обхвана цяла Източна България, но най-тежко се отрази на Североизточна България. Всъщност засушаването не е от тази година. То започна преди 2 години. Имаме ниска зимна влага, от която произлизат абсолютно всички проблеми през годината. Добруджа никога не е била с толкова ниски средни добиви от пшеница – 170 кг/дка. В Шабла, Каварна, Ген.Тошево имаше добиви дори от 50 кг/дка. Това е пагубно. Пролетните култури също не станаха. Ниски бяха резултатите от царевица и слънчоглед. Във финансово изражение годината е много зле за земеделските производители.
Инвестираме във всеки декар поне 100 лв. и при големи обеми е невъзможно без кредити. Бизнесът е такъв, че се работи с кредити. Въпросът е, че сега започват да се теглят по една друга причина – да се изплатят наемите. В момента се изплащат по 30-40 лв. рента на декар. Пресметнато икономически, производителите са на загуба дори и при тези наеми. Неведнъж съм коментирал какви са причините, заради които доскоро се даваха по 100-120 лв./дка рента и прогнозата, че този балон ще се пукне. Ето че това се случи. При още една неблагоприятна година нещата ще се променят – дори няма да има кой да обработва земята.
Да се надяваме следващата 2021-ва да бъде по-благоприятна.

-Какви стъпки предприе Националната асоциация на зърнопроизводителите в подкрепа на земеделските стопани?

-Когато видяхме какви са добивите и какво се случва в цяла Източна България, ние от НАЗ излязохме с редица мерки за преодоляване на проблема със сушата. Ще ги изредя накратко – говорим за преотстъпен данък, за който вече имаме решение и ще се ползва още една година. Втората мярка, която предложихме е de minimis. Може и 2 лева да са, но са помощ за производителите от тези райони. Освен това разговаряхме с банки и лизингови компании за отсрочване на текущи кредити и за нови по-леки правила за следващата година. Изброих ги бързо, но всичко това обаче беше голяма борба и работа с Министерство на земеделието, с правителството. Виждате, че годината е трудна финансово във всяко отношение. Смятам, че срещнахме разбиране от Министерството и тези мерки са вече факт.
Продължаваме по много проблеми да работим. Чухте и за проблемите с Министерство на околната среда и водите, с обвиненията за язовирите и т.н. Това беше една от мерките, които предложихме още през август – да има по-лесен достъп до водоизточници и по-леко администриране. Промяната в този Закон е точно 20 изречения. Изглежда обаче, че имаме проблем с екологичните организации, които са доста крайни. В момента предстоят гласувания в Парламента на няколко закона, по които сме предложили промени.
Започвам със Закона за водите, имаме предложения и в Закона за ползване на земеделските земи. В Закона за подпомагане на земеделските производители излезе едно предложение „субсидия срещу рента“, което звучи популистки и на практика е неизпълнимо, няма как да се администрира. Това е трудна и щекотлива тема. Собствениците на земя у нас са много, работим под различни форми и под различни форми се дават ренти – едните са авансово, други напролет в натура, трети получават след приключване на стопанската година. Сложно е и при този вариант щеше да има допълнително объркване, да се вменят още функции на общинските поземлени комисии, да се затруднят прекалено много. Нашето предложение по казуса е да се действа след съдебно решение. Съдът трябва да е арбитър, т.е. при неизплатена рента да се спират субсидиите.

-В каква посока ще върви българското земеделие според новата ОСП?

-Новата Обща селскостопанска политика се коментира отдавна и работим по нея вече 3 години. Спечелена битка за нас е участието на НАЗ в тематичната работна група по изготвяне на стратегическия план. Тъй като досега не сме участвали, влизат само чиновници и консултанти, няма нито един производител. По мое предложение е променено постановлението и то е вече факт. В момента тече процедура по избор на организации. Ние участваме в самите работни групи, даваме си мнението, изразяваме позиции. За нас това е спечелена битка.
Накъде ще вървим? Говорим за зелени сделки, за „От фермата до трапезата“. Започнаха вече триалозите, т.е. разговорите между ЕК, Парламента и Съвета на министрите. Най-големите ни проблеми в земеделието се оказва, че са чиновниците в Брюксел и климатичните промени. Но слагаме чиновниците на първо място. По-страшни са и от сушата. Към момента работим в групата и отделно с Министерството, ние сме дали нашите становища.
Лошото според мен през изминалия период е, че има т.нар. чувствителни сектори, приоритизиране на определени сектори и определени райони. Това не се оказва здравословно. Ще дам примери – ще започна от програмите за инвестиции. Преработвателните предприятия, в които са вложени много средства от фонд „Земеделие“, работят с много нисък капацитет. Оказва се, че ние като зърнопроизводители сме виновни за всичко, а сме с най-малко субсидии на декар в сравнение с останалите.
Зърнопроизводството се изгради през годините като устойчив бранш. Проблемът сега е със сушата, която ни споходи. Но какво получиха зърнопроизводителите по мерките за преодоляване на последствията от COVID-19? – 30 лева на постоянно наето лице. Кое по-напред да платим с тях? Имахме разговор с г-н Борисов да участваме в схемата 60:40, но и там се оказа, че няма как да стане. Причината – получавали сме субсидии…

-На дневен ред поставихте и въпроса за застраховане на доходите на земеделските производители!

-Ние като най-голяма асоциация, обхващаща най-голям мащаб от обработваема земя, ще държим на още нещо – застраховката на доходите на земеделските производители. Ако го имаме този финансов инструмент при това, което се случи тази година със сушата, нямаше след това да се молим на държавата. Има си институции, застрахователни компании, които работят в тази посока. Търсим варианти в момента за изработване на такава интервенция за застраховка на доходите на производителите, която ще гарантира една устойчивост и стабилност на всички стопани. Идеята е като всички останали западноевропейски страни премията по тази застраховка от 50 /а при тях е до 70 %/ да се покрива по програма, а останалото да се поеме от самия производител. В началото на 2020 г. беше предложена застраховка „Суша“ и нещата могат да се комбинират. Това ще даде спокойствие.
Със застраховането на доходите ние ще покрием всички разходи, ще бъдем по-стабилни и няма да имаме тези проблеми. Така можем да помислим и за инвестиции – било в машини, било в друго.
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!