Събираме сигнали за нередности при наемането на пасища и регистрацията по чл.137

*Това обяви в Добрич Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

*На среща с животновъди бяха обсъдени както ходът на регистрацията съгласно чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, така и наличието на витруални ферми у нас, чрез които се източват средства.

Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) организира среща с животновъди в Добричка област, на която се обсъдиха най-наболелите проблеми в сектора. Регистрацията на обектите по чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, която трябва да приключи до 13 октомври, се оказва една от най-спешните задачи. Какви са пречките при регистрация на животновъдите – с този въпрос Симеон Караколев, съпредседател на НОКА, започна дискусията в Добрич:

-В момента след промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност процедурата е облекчена. След срещата ни с вас в началото на юли поехме ангажимент да направим промени в Закона, за да улесним регистрацията и да няма пречки от рода на становища от кмета на населеното място, скици, отстояния, изисквания за населено или ненаселено място. Това е изпълнено. От друга страна трябваше да има по-голяма активност от страна на фермерите, за да се види от страна на администрацията, че реално животновъдите имат желание, но нямаха възможност. Близо 2 месеца след обнародване на Закона се оказва при направена справка, че от 5000 ферми има регистрирани 300. Пред мен и пред колегите ни стои трудната задача да разясняваме пред институциите как фермерите не са тези, които искат да работят на тъмно, искат да работят спокойно и нормално, но Законът ги затруднява.
Сега процедурата е облекчена. Съгласно измененията в Закона за ветеринарно-медицинската дейност фермерите трябва да представят документ – договор за наем, споразумение за ползване или декларация в Областна дирекция по безопасност на храните и по този начин да удостоверят правото си на дейност или ползване на съответния обект. За регистрацията на един обект обаче си остава спазването на досегашните ветеринарномедицински изисквания. Стопанството трябва да има съответен номер, под който е вписано в регистрите на БАБХ.
Голям проблем е липсата на пасища, която се дължи на нормативни неуредици. Някой им е взел пасищата под една или друга форма. Чрез виртуални животни се източват средства и се отнемат шансовете на истинските фермери да работят и да се развиват. Продължаваме да събираме сигнали за нарушения при наемането на пасища и „раздаването“ им заради виртуални стада. Много искаме да вдъхнем кураж на колегите от различните региони да подават сигнали за виртуални животни, да говорят за такива казуси, в които са им взели пасищата фирми, които даже не са от областта. Ние вече сме подготвили пакет от предложения за промени в Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи в частта, засягаща методите и начините за отдаване и наем на общински пасища и мери.
Когато станем готови, ще го внесем, ще отидем на дебат в Парламентарната комисия по земеделие, ще кажем в каква посока и как виждаме промените. До края на октомври надявам се да бъдем изслушани, а до средата на ноември да сме внесли предложения за промени в Закона или най-малкото да инициираме дебат. Този дебат е важен, той дори е закъснял.
Сигнали за нередности постъпват от цялата страна. Подаваме ги към съответинте институции, насочваме фермерите.
Едно от предложенията, върху които сега НОКА работи, е да се промени начинът, по който общините събират актуална информация за наличните животновъдни обекти. Ако всяка община има контролиран достъп до ВеТИС и актуалната база данни, то порочната практика ще се пресече.
На срещата в Добрич фермерите повдигнаха въпроса за състоянието на пасищата, които наемат от общините. Според тях те са нестопанисвани, пълни с бурени, дървета и изискват сериозни инвестиции, за да се ползват. Пример за това даде Мария Панева от община Ген. Тошево, която отглежда 400 овце. Дамата се занимава с животновъдство от 15 години. Наема 700 дка пасища, за които е трябвало да направи сериозни разходи, за да окоси от нежелана растителност, да изкорени дървета, да почисти натрупани строителни отпадъци. В някои от тях има поникнали дървета на 20-30 години, които не само трябва да се отсекат, но и да се изкоренят, тъй като в противен случай избуяват и поникват отново. Това прави пасищата неизползваеми дълго време. Цялата им поддръжка ги прави неефективни, тъй като се изисква солиден ресурс, който не е във възможностите на семейната ферма. Всичко това налага наемането на работна ръка и специализирани машини, допълва Мария.
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 13)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!