*е виждането на Юсеин Иса от село Гроздьово, който отглежда 230 кози. Според него непрекъснато променящите се и увеличаващи се изисквания затрудняват фермерите. Ниските изкупни цени на млякото не са променяни от години, въпреки че всички разходи растат!
Юсеин отглежда 230 кози в село Гроздьово, област Варна. Той по професия е строителен работник, като първо се ориентира към Източнобалкански свине. След това заминава за Франция и 7 години работи по специалността си в Париж в строителството. Връща се в родното си село през 2014 г. и изгражда в своя имот козеферма. Стопанската простройка е с капацитет за 250 майки. Сградата е зидана с бетонни блокчета и е изградена с керемиди.
Животните са порода „Българска бяла млечна“, като членува в Асоциация за развъждане на млечните породи кози. Храни животните в дървени ясли – тринадесет по 4 метра. Съдовете за вода също са големи, по 100 литра.
Смила дажбите във фуражомелка, като храни козите със сено, люцерна, слама. Добавя и два вида зърно – пшеница и царевица, от които годишно осигурява общо 60 тона. За съжаление, купува зърната на цена около 23 евроцента за килограм.
Не може да наеме пасища, защото няма подходящи. Предлагали са му терени, които са в храсти и дървета, в които по негови думи и „птиче не може да кацне“. Затова той извежда стадото на паша по бреговете на река Камчия. За съжаление фермерите от района нямат достъп до гората, въпреки че наблизо започва гребенът на Стара планина.
През тази година са му отрязали общо 18 000 лв. субсидия. Причината е, че не е представил проби на предаваното мляко. Той сподели, че не е знаел за това ново изискване. После е разбрал, че една проба струва около 70 лв. Същевременно млякото, което предава ежедневно, се изследва от мандрите. Въпреки това смята да кандидатства за подпомагане, насочено към хуманно отглеждане на животните.
Най-голямата му болка обаче е ниската изкупна цена на суровината – около 50 евроцента/литъра. Нещо повече, тази стойност не е променяна през последните 5 години, въпреки че всички разходи растат. През годините е предлагал продукцията си на различни мандри, според обявената изкупна цена.
Най-голяма продуктивност е имала фермата му през 2022-2023 г., когато е предлагал за сезон 135 тона мляко (от март до декември). Обаче тогава е дохранвал животните с различни шротове и това се е отразило на продуктивността им.
През последните месеци е доил по 10-13 тона. Доенето осъществява с агрегати, като през топлите месеци процедурата отнема на него и съпругата му Мюжген по 3 часа сутрин и толкова вечер. Сега е решил да не дои животните, а да остави яретата да бозаят. Причината е ниската изкупна цена, която смята за подигравка на труда му. Обмисля да вземе месодайни телета и да им дава мляко от козите.
Иса споделя, че го затрудняват непрекъснато променящите се и увеличаващи се изисквания в животновъдството. Мечтае да направи разширение на фермата, да изгради хранителни пътеки и да си купи миксер. При това състояние на животновъдството в страната, смята, че е най-добре да затвори цикъла и да изгради мандра по Наредба 26. Не иска мобилна мандра. Смята, че ако самичък изгради и оборудва помещението, ще му излезе по-изгодно. Проблемът е например, че лицензираните пастьоризатори струват над 10 000 лв., а той би могъл да намери няколко пъти по-евтини. Обаче, ако изгради по този свой начин подобен преработвателен обект, се страхува, че институциите няма да го узаконят, въпреки че ще го направи по всички изисквания.
Признава, че се бори и се занимава с фермерство, за да помага на децата си. Обаче често се отчайва от състоянието на животновъдството у нас. Сили да се бори му дават семейството и любовта към животните.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
