С МНОГО ТРУД, ПОСТОЯНСТВО И СЛЕДВАНЕ НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – УСПЯВАМЕ!

* Това са думи на сем. Яна и Владимир Хаджиеви от Казанлъшкото село Черганово. Години наред те залагат разнообразни култури, за да избегнат риска от природни аномалии. Специализирани са при отглеждане на маслодайната роза, оранжерийните зеленчуци, вкореняване на лавандулови резници…

Яна и Владимир Хаджиеви са младо семейство, избрали за своя трудова кариера земеделието. Родом са от Златоград, тя е педагог по физика и математика, той е специалист по електроника. Завършват през 2004 г висшето си образование в Пловдив и решават да се посветят на специалностите. Мечтаят да останат в големия град, но със заплати от по 250 лв, решават, че трудно ще преживяват, камо ли деца да отгледат. И с куфарите пристигат в Казанлъшкото село Черганово.

ЗАТВАРЯТ СТРАНИЦАТА С ОБРАЗОВАНИЯТА И ПРАВЯТ ЗАВОЙ КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕТО!

– Все пак не са пропилени години, каквото и да си завършил – е все от полза. Искахме да си останем в родното гнездо, но в нашия край можехме само с тютюнопроизводство да се занимаваме – постави начало на разговора Яна.- Нещо повече, имахме намерение да продължим в университета с обучение по други специалности.

– Тук живеят наши близки, които се бяха преселили доста по-рано и ни поканиха. Доверихме им се, помогнаха ни в началото – допълва Владо. Яна е в майчинство, грижи се за второродния им син, на годинка и половина. Затова той е най-вече по полето. Закупили са си къща в центъра на Черганово, обзавели са я модерно и функционално. Снабдили са се и с някоя и друга нива, така полека-лека фермерството обединява стотина декара.

Семейство Хаджиеви разполагат с две бази, оранжериите са позиционирани извън селото и са 10 на брой по 3 000 квадрата едната. На друго поле вкореняват резници от лавандула, залагат и зеленчуци. Доверили са се на хибриди на Синджента и на холандска селекция.

Първите години се заемат само с производството на тютюн от сорта Ориенталски. В началото на 30-40 декара, изкупната цена е добра, и държавата им помага със субсидии, но след това квотите са намалени, цените – също.

– Решихме да се разделим с тази култура и да се посветим на традиционната за региона – МАСЛОДАЙНА РОЗА, която е една от алтернативните. Почвите при нас са леки, песъкливи, подходящи са за етерично-маслените. Засадихме градини на около 50 дка, но не след дълго отново се завърнахме към тютюна – пояснява домакинът. – От две години насам има търсене, защото производството намаля, а това повиши интереса на търговците към суровината. Залагаме българския сорт Ориенталски и гръцкия „Катерини“. Изнасяме продукцията за Гърция. Пазарът е сигурен, но проблемите не свършват. Работната ръка не достига, а знаем, че това производство изисква ръчен труд… Основно го прибираме на 4-5 ръце, късно наесен падат слани и продукцията не може да се дообира.

Сега растенията във фермата на сем. Хаджиеви са във фаза разсад, закаляват го и в началото на май ще го изнесат на полето. Ежегодно подменят мястото на тази техническа култура, тя е добър предшественик за житните, след него се развиват успешно. Средният добив от сух тютюн е около 150 кг от декар и то при добра година.

Насажденията с Роза Дамасцена са на различна възраст, едните са тригодишни, другите – във втори сезон. Разположени са в землището на Черганово. И тук основният проблем е ръчното прибиране, както и окопаването в междуредието. За механизираните обработки стопанинът използва собствена техника.

– Разполагаме и с 3 дка неотопляеми оранжерии, в които отглеждаме зеленчуци – продължава Владо. – Закупихме конструкциите, полиетилена и ги сглобихме. Копахме сондаж, за да изградим система за капково напояване. Предзимно залагаме марули и салата, а през топлите месеци – краставици и домати. Произвеждаме си разсада, пикираме го, така вегетацията се скъсява.

Продукцията продаваме на едро, защото не разполагаме с време да обикаляме борсите и пазарите. Гордеем се, че добиваме хубава стока, търговците ни познават и ни търсят.

Изборът да отглеждат различни и интензивни култури не е случаен. Споделят, че ако се случат неблагополучия в дадено поле или насаждение, да не рискуват, а да разчитат на останалите.

Може ли да се издържа фермерско семейство с тези площи и култури? – настояваме да научим от домакините.

– Да, може, но с много труд, с немалко тревоги. Не ни подминават понякога и неудачите, но ние не се отчайваме, гледаме позитивно, следим новите технологии, така се успява. Това го доказа и практиката.

В бъдещ план: Имаме възможност да увеличаваме земята, но това става стъпка по стъпка. Цялото землище на Черганово се обработва, не са малко фермерите тук. Смятаме да акцентираме върху оранжерийното производство и на културите, които изискват механизирани дейности. Защото работната ръка, както навсякъде е кът…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!