*Това сподели Бранимир Боянов, председател на едноименната развъдна асоциация и собственик на ферма в с. Въбел, общ. Никопол. Преди 30-40 години в България са се отглеждали 1 милион животни, а сега са около 10 500 глави.
Намалява популацията на Плевенската черноглава овца през последните десетилетия. Преди 30-40 години в България са се отглеждали 1 милион животни, а сега са около 10 500 глави. Това сподели Бранимир Боянов, председател на Асоциацията на Mлевенската черноглава овца (АПЧО). Той е агроном и зооинженер и оглавява организацията от 3 години. Стопанисва и собствена овцеферма с такива животни в с. Въбел, община Никопол. В Асоциацията участват 72 ферми от определени региони – Плевенско, Сливенско, Ямболско, Бургаско, Добричко…
Плевенската черноглава овца е стара порода, селектирана в началото на 20 век. Някога ареалът й е обхващал цяла България, а сега е стеснен. Почти всички родни породи овце са кръстосвани с нея. Тя е била ценена заради вълната, млякото и агнетата. Вписана е като застрашена порода в регистъра на ИАСРЖ.
Организацията работи за поддържането на породата. Обслужва развъдната дейност и опазването на поголовието. Контролира броя на оагнените животни, млеконадоя и други. Разполага с пет кочопроизводствени ферми, в които се произвеждат мъжки разплодници и се раздават на членовете. Тази години по указание на ИАРСЖ се отглеждат общо 25 кочлета.
-За съжаление у нас се наблюдава тенденция на намаляване на поголовието от Плевенска черноглава овца. Причината е, че я отглеждат застаряващи фермери, чиито наследници често не желаят да продължат бизнеса – посочи г-н Боянов. – Тя не е толкова млечна и не издържа на конкуренцията на вносни породи като „Лакон“, „Асаф“, „Аваси“.
Бранимир Боянов паралелно управлява асоциацията и обслужва своята ферма във Въбел. Базата му се намира в стопанския двор на селото, на терен от 20 дка. Там са разположени три сгради, всяка с капацитет от по 300 животни. Трите постройки е изградил сам, като две от тях са оборудвани по проекти по Програма за развитие на селските райони през различни програмни периоди, по мерки 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ и 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“. Оборудвани са с хранителни пътеки, по които се подават дажбите чрез миксер. Почистването е един-два пъти в сезона.
Животните се отглеждат пасищно, като излизат на паша от февруари-март до първи сняг. Стопанинът разполага с 1800 дка собствени пасища. Дохранва животните през зимата със сено, люцерна, царевица, ечемик. Значителна част от суровината осигурява чрез собствено зърнопроизводство, което провежда в землището на село Въбел и 3-4 съседни населени места. Тази година е засял 200 дка ечемик, 1000 дка пшеница, а люцерната е 400 дка.
Доилната зала е „Де Лавал“ и е за едновременно доене на 36 животни. В края на май дневният млеконадой във фермата е 400-500 литра. Част от продукцията предава на търговци, а част преработва в собствена мандра, с капацитет от 200 литра дневно. В преработвателното предприятие семейството му произвежда основно сирене, което предлага на търговци.
В стопанството активно участва дъщерята Моника Георгиева, която е на 23 години. Дипломиран счетоводител е, като сега завършва и специалност право в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Тя участва във всички аспекти на бизнеса – и в обслужването на животновъдния обект, и в мандрата. Рекламното лице е на фермата. По време на Националния овцевъден събор представи на отделен щанд млечните продукти, които предизвикаха интерес сред потребителите.
Младата дама е категорична, че ще се реализира в семейния бизнес, за радост на своя баща. Нейното решение внася оптимизъм за бъдещето на овцефермата в село Въбел.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-14)
