Теодор Пушкаров – младият пчелар от медената приказка

*Земеделският производител отглежда 150 кошера в с. Меляне, обл. Монтана. Убедил се е, че ако се създадат добри условия за отглеждане на пчелите, те ще се отблагодарят.

Теодор Пушкаров е най-младият пчелар от монтанското село Меляне. Той отглежда 150 кошера, от които добива акациев и билков мед. Стопанството му се намира в зона от мрежата Натура 2000 „Западен Балкан“, на около 300 метра надморска височина. Районът е екологично чист,тъй като наблизо няма нито едно предприятие, което да замърсява околната среда. С пчеларство започва да се занимава от малък и както казва „При мен нещата се случиха като в приказките“, а приказката все още продължава. Навремето неговият прадядо имал много кошери,поминъкът продължил дядо му, но след като човекът починал през 2000-та година,и кошерите „заминали“. Тогава Теодор бил 10-годишен. Две години по-късно приятели на родителите му подарили един кошер и оттам се събудил интересът на момчето към пчеларството. После той си купил два-три, след това още няколко и така ги увеличил до десетина.

През 2008 г. кандидатствал по Мярка „Млад фермер“ от Програмата за развитие на селските райони /2007-2013 г./, одобрили проекта му за разширяване на стопанството и оттогава се занимава професионално с пчеларство. Междувременно завършва и Аграрния университет в Пловдив. Наред с бизнеса, свива и семейно гнездо, а скоро след това младото семейство се радва и на дъщеричка.

Теодор казва, че през годините количеството и видът мед зависи от самата година, най-вече от времето и метеорологичните условия. В неговия район основната паша на пчелите е от акация, но за последно чист акациев мед е получил през 2015 г. Вади мед и от липа, и пак според годината – от магарешки бодил. Около кошерите е засадил няколко плодни дръвчета, за да улеснява работата на пчелите. Най-голямата трудност на младия пчелар е с намирането на работна ръка – основният проблем в агросектора. Затова е направил такава перфектна организация на работата си, че успява да се справи сам. Помага и съпругата му.

– Доволен съм, че имам затворен цикъл на производство. Изградих малък цех за преработка и пакетиране на мед. За целта обособих едно помещение от около 80 квадрата, което преди това беше стара, почти 200-годишна полуразрушена постройка. Успях да го модернизирам и според изискванията то е с плочки, с топла вода, оборудвано е с центрофуга, вана за разпечатване, филтри, помпи, матуратор. Има и специални съдове за съхраняване на мед, които същевременно са и с нагреватели за поддържане на постоянна температура.

А когато медът е хубав и качествен, той не се разваля, но след четвъртата година започва да губи част от съставките си. Важно е и как се съхранява, пряката слънчева светлина вреди на продукта, затова медът може да се държи и в хладилника. Медът е добре да се консумира разтворен в мляко, вода или чай, тъй като се усвоява по-пълноценно. Ако се приема директно, то организмът усвоява само до 40% от полезните в него вещества. Ако се разтвори във вода, се усвояват до 80% от веществата – съветва младият фермер и продължава да разказва медената си приказка:

– Оборудването за преработвателния цех го закупих по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от предния програмен период на Програмата за развитие на селските райони. По линия на българо-швейцарски проект, в който участва и Българското дружество за защита на птиците и Световния фонд за дивата природа WWF, също получих подкрепа за изграждането на обекта.

Иначе и аз като другите колеги срещам проблем с реализацията на меда. Изкупните цени на едро са ниски – между 4 и 4,20 лв. за кг. Имало е случаи, когато са падали до 3,80 лв. и така е години наред. А много рядко са стигали до 5 лв. за кг. Затова вече не продавам на едро. Имам регистрация по Наредба 26 за директни доставки и чрез нея реализирам продукцията на фермерски пазари, на седмичния фермерски фестивал в София. Но и там конкуренцията е много голяма, всеки гледа да намалява цените, което още повече затруднява продажбите.

А кой е вносният мед в търговската мрежа, не мога да определя конкретно, защото на всички етикети пише, че е български. Но пък с фалшив мед е пълно, особено в големите вериги. Нали въведоха законово изискване, че щом на етикета пише „Мед“, действително трябва да е истински. А надписи с „Медун“, „Меден букет“ и др. подобни, говорят за имитации. Въпреки всичко пак се срещат ментата – ако не на сто процента, то поне 50 на 50 не е истински мед – категоричен е Теодор Пушкаров.

Относно държавното подпомагане на сектор“Пчеларство“ младият фермер е на мнение, че то не е достатъчно и въобще не е стимул за един производител на мед.“За мен това не е подкрепа, чудя се каква е тази помощ – всяка година ни подхвърлят по 3-4 лв. по националната схема „De minimis“. Сумите варират от 3,40 до 4,80 лв., само една година по изключение дадоха по 7,20 лв… Точно не съм изчислявал,но годишните разходи за едно пчелно семейство са минимум 50 лв. И всичко зависи пак от годината. Но не е само храната. Може да се наложат и лекарства,задължителната поддръжка на кошерите и инвентара, също са средства. На тези,които тепърва ще се занимават с пчеларство,Теодор препоръчва да се спазват правила,които са валидни от преди 200 години.Пчелата е живо същество, има определен начин на живот, с който трябва да се съобразяваме, с нейния естествен ареали като й създадем благоприятни условия,тя ще ни се отплати.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!