*споделя Назми Маджар от с. Белоградец, който заедно със семейството си се грижи за овцевъдна ферма с над 600 майки от породата Аваси. Фамилията отглежда и животни от други породи, някои от които твърде екзотични, като Черноносата Вале. За нея фирмата им „Аваси България“ бе отличена със специална награда на състоялото се в края на миналата седмица национално животновъдно изложение „Сливен 2022“.
*И да ги има, и да ги няма субсидиите, ние овце пак ще гледаме! – категоричен е г-н Маджар.
Пъстро, разнообразно, с какви ли не животни и породи, с гъмжило от любопитни посетители бе и тазгодишното 16-то издание на националното животновъдно изложение „Сливен 2022“. Всеки от участниците се бе постарал да покаже на своя щанд нещо по-интересно, с което да впечатли гостите, специалистите и компетентното жури. За натрупаните впечатленията от нашия екип ще ви разказваме и в следващите броеве на вестника. А днес ще ви запознаем по-подробно с една от фермите, отличени със специална награда на форума – „Аваси България“. Помолихме нейния представител да разкаже повече за дейността й
-Аз съм Назми Маджар от с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна. Редовен участник съм в изложението в Сливен, досега не съм пропускал нито едно издание.
Със семейството ми отглеждаме доста породи, някои от тях екзотични, които не са толкова популярни в България. Една от тях е Черноносата овца, която в някои страни по света се приема като домашен любимец, а другаде се използва като „жива косачка“ в селските дворове и вилни места. Произхожда от региона на Вале (Швейцария), животните са много дружелюбни, не са капризни, не се бият и не бягат без повод далеч от стадото. Нямат някакви специални изисквания към отглеждането. Предпочитат пашата, но не може да се мине и без качествени фуражи. Може би поради тези причини не са никак евтини – от над 1000 до 2500 евро върви бройката. Направлението им е повече за месо. Стопанисваме и други породи овце за месо (холандски, английски и др.), като Шварцкопф и Бордър Лестър, по-скоро като хоби…
Тук показваме екземпляри от Черноносата овца на около 2 месеца и половина – иначе стават едри, като нормалните овце. Много са красиви, с доста дълга козина до земята. Интересът към тях е висок, даже и тук на изложението имаме доста запитвания, както и конкретни заявки за закупуване. Ние имаме бройки за продаване на цена от 1000 лв. – все пак сме България и тук стандартът е доста по-различен отколкото на Запад.
Приемаме връчената ни награда за показаните от нас животни от Черноносата овца за една висока оценка за нашата работа и вид морална подкрепа…
Основно стадото ни обаче е от породата Аваси – 600 майки с направление за мляко. По Програмата за развитие на селските райони, мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ успяхме да оборудваме фермата ни с необходимите машини и съоръжения. Всички процеси са механизирани и се обслужват от само четирима души. Затворили сме цикъла на производство и цялата продукция си я преработваме в собствена мандра. Под марката „Аваси“ предлагаме разнообразни млечни изделия, като кисело мляко, сирене и кашкавал, които вече са доста добре познати на пазара. За направата им изпозлваме само и единствено наша суровина, без грам чужда. Защото държим особено много на високото качество.
Това, което сме постигнали в нашето семейно стопанство е мечта за всеки животновъд!
Фермата ни е от 2 години и половина и скоро ще изтече 3-годишният ни период от разработването и прилагането на проекта по програмата. Той бе само за оборудването във фермата, а мандрата си я изградихме със собствени средства. Дълго обмисляхме и решихме, че без да реализираме краен продукт трудно ще го изплатим и обслужваме. Така затворихме цикъла и сега работим доста по-спокойно. Разбира се, всичко това не стана толкова лесно, срещнахме доста препятствия и пречки. Изискванията и документацията също бяха големи. Но се справихме и гледаме напред.
Само по този въпрос искам да вметна един пример. Наскоро бяхме на посещение в Хърватия, където посетихме овцевъдна ферма с породата Лакон. И забелязахме, че колегите там не са направили толкова значими инвестиции – обикновена дървена постройка, обикновена доилна зала (в никакъв случай не модерна), при това всичко е на полето и т.н. Т.е. с много малки разходи те работят, спазват и отговарят на европейските изисквания. И ако трябва да сравня, то нашият проект надхвърли 1 милион лева, а те са вложили многократно по-малко средства. И, разбира се, са доволни и спокойни. Но при нас, на такова едно стопанство просто няма да разрешат да работи. Не знам как се получава това! А стандартите в ЕС уж са еднакви за всички страни-членки!?
Що се отнася до субсидиите, веднага трябва да заява, че не работим за тях. И да ги има, и да ги няма, ние овце ще гледаме. С този поминък сме закърмени, той се предава от поколение на поколение и ние го предаваме на нашите деца и внуци! – категоричен бе в края на разговора ни Назми Маджар.
(повече в Агровестник- стр. 12-17)
