Тодор Тодоров стопанисва най-голямата ферма в шуменското село Дибич

*Младият фермер сам се грижи за две стада- от 160 овце от Медночервената порода и 21 телета от породата Черношарено говедо.

Тодор Тодоров е на 32 години, но се е посветил на фермерството. Неговият баща Живко Тодоров цял живот е отглеждал животни и е възпитал сина си в любов и грижа за тях. Фермата на младия стопанин е най-голямата в шуменското село Дибич. В населеното място работят още двама негови колеги, като единият отглежда около 150-200 овце, а другият – тридесетина телета.

Тодор Тодоров се грижи за две стада – 160 Медночервени овце и 21 Черношарени телета. Избрал е автохтонната порода, защото тя е адаптирана точно към този регион. Разбира се продуктивността й е по-ниска. В момента млечните овце са 35. Млякото преработва за собствени нужди, като го подквасва за кисело мляко и сирене. Не иска да продава продукцията, тъй като изкупната цена е ниска. Смята, че е по-добре агнетата да сучат, за да растат по-бързо.

– За съжаление, няма сигурен пазар за продажбата им, а е ниска и изкупната им цена. Най-големият проблем е, че няма сигурен пазар за животните. Досега успявам да ги предлагам на кланица, с която работя отдавна. В момента имам 70-80 глави за продан – посочи младият стопанин. – Основните ми приходи са от продажбата на питомците и затова предпочитам да сме целогодишно в агнилна кампания.

За фермата Тодор се грижи сам, като разчита и на помощта на баща си. Трудно намира подходящи работници. Води необходимата документация, вкл. и родословните книги, които се попълват паралелно и в РАМПО (Развъдна асоциация за местни породи овце), в която членува. За съжаление, не ползва общински пасища, а пасе животните на местна поляна, която частично е оградил с електропастир. Отглежда основните суровини за фуражите. По около 30-40 декара засява всяка година с жито, ечемик, люцерна, царевица.

Младият фермер признава, че трудно свързва двата края. Достъпът на дребни стопани като него до европейските фондове никак не е лесен. Едва успява да изпълни и предаде задължителната квота от 35 литра от овца, тъй като ползва животните повече като месодайни. Според учените, месото на агнетата и шилетата е с добри вкусови качества. Затова Тодор Тодоров от Дибич признава, че въпреки трудностите, ще продължи да се грижи с любов за своите стада.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!