Триводици – селото на лековитите карстови извори

*Там расте единственото в България и по света растение Текирска мишорка. Георги Читалов, който е служил в местната църква над половин век, описва историята и забележителностите на селото в книгата си „Манастирът Възнесение Господне край Триводици“.

Село Триводици е малко райско кътче в Тракийската низина. То се намира на 15 км от гр. Пазарджик, но административно се води към Пловдив, от който отстои на 25 км. Името си носи заради трите карстови извора, които извират оттам, а местните смятат, че водата им е лековита, най-вече за зрението. Носи се легенда, че овчари лятно време водили своите овце на паша в Рила. Веднъж един овчар хвърлил своята гега, за да завърне стадото, но тя попаднала в едно от Рилските езера. През есента, когато прибрал стадото в селото,той го завел на водопой на изворите итам видял своята гега. Така се носи легендата, че изворите идват от планината Рила.

Село Триводици датира от древността, а съвременното си начало води от 1885 г. Смята се, че селището е на свято място, заради останките от древно тракийско светилище на нимфи, открито в единия край на селото. То е било построено в непосредствена близост до карстовите извори на североизток от древния тракийски град Бесапара. Върху тези останки е вдигнат и манастирът „Възнесение Господне“, а на едноименния християнски празник, известен още като Спасовден, е денят на Триводици. Селото е известно и с уникалното и ендемитно растение Текирска мишорка, защитено в Червената книга на България. То се среща само в нашата страна и единствено в района на Бесапарските ридове между Пазарджик и Стамболийски.

В центъра на селото се извисява новопостроеният храм „Св. Георги“, който бе граден в продължение на години. Един от хората, които са дали мило и драго, а и собствени средства за него, е местният свещеник протойерей Георги Читалов. Той е роден в Триводици и е служил там повече от половин век. Възрастният човек разполага с ценни и любопитни данни за историята на селището от древността, която описва в книгата си „Манастирът Възнесение Господне край Триводици“:

– По десния бряг на р. Марица, в подножието на Бесапарските хълмове, в местността Насреща при малкия карстов извор, се е намирало праисторическо могилно селище от бронзовата и желязната епоха. В същата местност нагоре има още 11 тракийски могили. Известна е и местността Русалските гробища, в които са погребвали древните обитатели на този край – разказва отец Георги. – Най-интересното тракийско селище, което се е намирало в околностите на днешното село Огняново, обл. Пазарджик, е древният тракийски град Бурдапара. То е било в съседство с езерото Дипсиза, където българският археолог от чешки произход Вацлав Добруски е разкрил светилище на нимфите. Не по-малък интерес представляват и околностите на с. Хаджиево, което е най-близо до карстовия извор на Триводици, където също е имало трайкийско селище.

Огромен интерес сред археолозите предизвикват и останките от най-големия тракийски град Бесапара, който е бил древната столица на траките от племето беси. Тук са запазени 8 надгробни мобили. По-късно населението, обитаващо тогавашните селища, предшественици на днешните Триводици, Хаджиево, Огняново, Исперихово и Ново село, се черкувало в църквата „Свети Безсребърници Козма и Дамян“, която се е намирала в непосредствена близост до карстовия извор Триводици. Върху нейните останки е построена днешната църква „Възнесение Господне“. За тази църква аз милея, защото тя е почти изцяло дело и рожба на нашето семейство и моите чичовци – казва отец Георги.

Карстовият извор Триводици се подхранва с води, които постъпват от Стара река, валежни води и речните наноси в района, от река Марица и нейните притоци. Около карстовите извори растат десетки редки и лековите растения, които от хилядолетия са ползвани от хората за лекуване на техните болежки. Затова дълг на всички нас, живеещи в района на този чаровен кът на земята, е да го пазим и съхраним за идните поколения – апелира протойерей Георги Читалов.

В Триводици пазят паметта на две личности, родени там. Това са народната певица Надка Караджова, починала през 2011 г. и дългогодишният директор на Българската орнитологическа централа към Института по зоология при БАН проф. Димитър Нанкинов, покойник от миналата година.

Поминъкът в селото е основно земеделие. Почти във всеки двор има зеленчукова градина и оранжерия. Продукцията е за лична консумация, я някои я продават на борсата в Огняново.

(Материалът е подготвен със съдействието на Протойерей Георги Читалов)

Аделина ГЕОРГИЕВА

На снимката – Триводици – изглед към селото от Бесапарските ридове.

(повече в Агровестник – стр. 5-35)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!