*категоричен е овцевъдът Мариян Георгиев от старозагорското село Християново. Заедно с големия си син Иван се грижат за стадо от 200 овце от местната Старозагорска порода.
Времето на фермера е разчетено до минути. Изкарва стадото на паша, пък идва залагането на фуражите, почистване на обора, доенето и пак отново… Това ежедневие се редува вече 20 години.
-Дядо ми е отглеждал овце, стана така, че и аз се захванах с този бизнес. Десетина бяха животните в началото, оставях шилетата за дамазлък, както се казва и ето, че днес стадото наброява 200 овце и шилета – разказва стопанинът. – Подбирам ги внимателно, следя родословието. Избрах нашата местна порода, която за съжаление е на изчезване, около 2000 бройки са останали в цялата страна. Значима част от овцете са под селекционен контрол, членувам и в Асоциацията за развъждане на Старозагорската овца. Но има и ограничен брой кръстоски. Тази година оставих 20 шилета за ремонт, те ще заменят стари и амортизирани овце – майки. Впрочем, това е практика, която следвам ежегодно.
Сега сме в края на лактационния период, млякото намалява, но пък е с незаменимо качество, гъсто, хубаво. Хората го предпочитат, то е най-добро за приготвяне на катък. Съпругата ми Ваня прави сирене, усвои тънкостите и е чудесно. Но по-голямата част от суровината вече 4 години предавам на карловска фирма. Коректни партньори са, доволен съм от съвместната работа.
От началото на август започваме заплождането, при мен то е естествено, с кочове. Имам 2 хубави мъжки разплодника и още 3 мъжки шилета. Стараем се около Великден и Гергьовден, когато агнетата се търсят най-много, да имат средно тегло – нито да са много големи, нито пък малки. Така че ги оставям да бозаят докато не станат за клане. Но редом с майчиното мляко те получават и царевица, и люцерна. А след като ги реализирам, започва доенето на майките.
Трудност срещам с фуражите, имам 20 декара собствена земя, на нея оглеждам люцерна. Правя откосите, събирам сеното, балирам. За целта си набавих необходимата техника и инвентар. Концентрата закупувам, миналата година цената на килограм царевица беше поносима. Тази година не е ясно, но стадото няма да остане без фураж.
Оборът е в края на селото, наел съм го, плащам наем на местната кооперация. Помещения съм обособил както за овцете-майки, така и за шилетата, за новородените. В първите години доихме на ръка, сега процесите са улеснени, доенето е с гюмчета, почистването – с фадрома. Болната тема е работната ръка, не можем да разчитаме на никого, освен на себе си. Справяме се с големия ми син, основно той е ангажиран с доенето. В началото на лактацията доихме двукратно, сутрин и вечер, сега вече преди пресушаването – само веднъж.
А с пашата се заемам само аз. Оскъдна е в района, особено в тези сушави времена. Тревата изгоря от жегата, изкарваме животните в люцерните и в стърнищата колкото за разходка. Тази година наех пасище в близост до селото, на „Мандра баир“, но се оказа, че е невероятно захраставено. Прецених, че много средства ще отидат, за да го изчистим и поддържаме и се отказах, независимо, че бях заплатил и наема. А да не говорим, за целта ни е необходима техника – храсторези и др. машини. Какъв е проблемът да ни дадат 1 година гратисен период, да ги почистим, да ги въведем в добър вид, естествено е, че ще си плащаме наема за тях.
Най ми е драго като се обърна да видя какво стадо съм създал. За жалост отрасълът като цяло е неглижиран, затихва. Няма я отговорността на управниците, да не говорим, че част от продукцията изхвърляме. Всяко лято аз се заемам със стрижбата, едно, че няма кой да го направи, второ, че и да намериш стризачи, трябва да им платиш, а вълната и кожите отиват на бунището. И тази тема е толкова болезнена. Уж говорим за естествени влакна, а купуваме китайските стоки. Та баба ми навремето що одеяла е изтъкала, що чорапи, терлици е изплела! Забравихме и това.
Когато настояваме за помощ от държавата ние визираме големите разходи, които ни съпровождат. Аз, например, трябва да осигуря около 25 тона царевично зърно за годината. Не искам и да си помисля каква ще е цената този сезон. А субсидията на овца под селекционен контрол е 70 лв., докато на останалите е 40 лв. Животните ни са маркирани със задължителните марки и туширани.
Но грижите за стадото не се свеждат само до храненето, редовно следим здравословното състояние на животните. Напролет и наесен задължително правим обезпаразитяване, с тази практика, както и с евентуалното лечение е ангажиран ветеринарен лекар. Повече от необходимо е да облекчаваме дейностите си, да въвеждаме механизация, да подменяме машини, части и възли, които се амортизират. Всичко правим по приоритет и според финансовите възможности.
Както вече ви споменах имам двама сина – Иван и Недялко, и четири внучета – 3 момчета и една принцеса. Аз съм Мариян, имаме си и Мариян – младши, та по традиция на 15 август си колим курбан. Много хора търсят да си закупят животни, както за Богородица, така и за пролетните празници Великден и Гергьовден.
Все по-труден става бизнесът за животновъдите, които не разполагат със собствена земя, а трябва да закупуват всички видове фуражи – обемисти и концентрат. Такава е нашата професия, не е лека, стадото сме създавали с годините и животните са ни свидни. Остава удовлетворението от постигнатото…
Велина ПЕТКОВА
На снтимката – Има ли по-голямо богатство от децата? Ваня и Мариян с внучетата…
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
