* Основната идея е да се съхранят почвените ресурси за поколенията! – заявява Галина Пенчева, която е и лектор по тази актуална тема и стопанисва своя градина в село Царевци, обл. Търговище.
За Галина Пенчева устойчивото земеделие е централна тема в живота й. Тя изнася семинари, подготвя курсове по нея, както на живо, така и онлайн. Направила е и видеоуроци. Идеята е да се помогне на всички, които сега започват и имат колебания, или пък не са сигурни в метода. Споделено е всичко, което е натрупано в тази насока – от работата в градината в село Царевци, община Омуртаг, и на други места, където е създавала градини.
По образование е инженер, била е конструктор във фабрика в Търговище над 20 години. Но в един момент решава да се върне към природата и през 2010 г. се преселва на село – в Царевци, общ. Омуртаг. Това е малко населено място, със затихващи функции, но съхранило автентичната селска атмосфера. Тук прилага на практика своята концепция за устойчивост в своята градина от 3,5 дка. Философската й основа е, че трябва да съхраним земята жива за следващите поколения и да произвеждаме чиста храна. Тя открива, че трябва да споделя знанията си с другите хора и разработва цялостни курсове в тази насока.
Курсът е изграден от пет модула, както за начинаещи, така и за напреднали в градинарството. Първоначално водещ е бил личният аспект, а сега се чувства като медиатор на това познание, което се основава на природосъобразни принципи. Радва се, че все повече хора се интересуват от точно такова устойчиво земеделие. Затова в градината си акцентира на съчетание на растения, характерни за района – овошки, плодни храсти, зеленчуци.
Фокусирала се и при трите направления към стари и местни сортове. За съжаление, не знае названията на много от тях, тъй като е прекъсната паметта в тази насока. Характерното за овошките е, че са устойчиви на капризите на климата и на болести. Например при ябълките освен „Айвания“ има и други, които са интересни с това, че са нискостеблени като храст. В околността виреят отлично крушите, като залага на старите сортове „Бельовка“, „Попска“, „Маджунарка“ (много сладка, ранна от която традиционно се прави маджун). Отглежда сорт сливи, който местните хора наричат „Габровки“, и които много приличат на кюстендилските – 7-8 дървета са заедно в единия ъгъл на двора.
Дивите вишни с пълзящ корен са толкова жизнени, че превземат зоната около себе си. Заварила ги е в запустелия двор и са били като малка гора, като е оставила фиданки на разстояние 3-4 метра. Засадила е две дървета от местната бяла дива череша, която вирее в региона. Край старо дърво намерила три фиданки, като едното дръвче го подарила. За лешниците условията са райски и вече няколко са с огромни размери.
Когато засажда нови дървета, се съобразява с особеностите на терена и местните условия. От северната страна на двора идва студено течение и там е засадила най-високите дървета – орехите, които образуват преграда за течението. Касисът и цариградското грозде пък прекрасно се чувстват тук, особено през последните години с горещи и сухи лета.
Зеленчуковата градина е обособена и е с постоянни лехи, в които не се стъпва и непрекъснато е покрито с мулч. Лехите са с капково напояване, което се захранва от два сондажа. Галина Пенчева залага основно на традиционните зеленчуци, но засажда и някои модерни. Доматите са „Розов царевски“ и два местни сорта със сърцевидна форма – единият червен, а другият – розов. Пиперът също е местен сорт „Козирог“, както и капия, чиито семена са от село Лиляк, близо до Търговище. Тиквичките са златисто-жълти и са много устойчиви и родовити.
Засажда основно бели краставици, дългоплодни, които издържат на големи температурни амплитуди. Отглежда още моркови, цвекло, лук, бобови, листни. Салатите са с почти постоянно присъствие в градината. Два са основните сортове – от Шуменско и от Родопите, като за разкош слага и къдрава салата.
В градината й вирее и актуалният манголд (листно цвекло), който е червен, жълт, бял и се саморазмножава. Също бораго (краставична трева), кейл (листно зеле), билки – рукола, целина, джоджен, магданоз и др. Колекцията й от лук е голяма, с всякакви видове. Особено красив и с фин вкус е многогодишният сибирски лук, който през лятото цъфти в лилаво. Друг вид по цветоноса образува малки лукчета, които може да се разсаждат допълнително. Трети вид пък е като френския шалот – засаждаш едно малко лукче и получаваш реколта от пет-шест до десет малки, но много вкусни лукчета.
Грижите за почвата са в центъра на устойчивото земеделие. Въпреки че в района почвите са глинести сиви горски, Галина Пенчева ги е обогатявала в продължение на години. Използва каменно брашно, което внася два пъти годишно – декември преди снега и през април по време на дъждовете. За мулч използва сено, слама, компост от трева и всякакви растителни остатъци.
Особен акцент в нейното устойчиво земеделстване са т.нар. сидерати – междинни или покривни култури. Тя ги използва многопосочно, за постигане на различни цели – да разрохкат земята, да унищожат патогените, да обогатят почвата и да подкрепят нейната структура.
Стопанката е натрупала интересни познания за естествената растителна защита. Използва безопасни аналози на препаратите.
Галина Пенчева се радва на високия интерес към устойчивото земеделие, за което разпространява знания. Според нея то дава надежда, че не само може да се отгледа чиста храна, а и да се съхранят почвените ресурси за поколенията.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-23)
