Фамилия Кючукови „вади“ магарето от „Червената книга“, регистрира развъдна асоциация

*Иван и Марчело (баща и син) отглеждат 400 животни в Сливенското село Селиминово. Чакат патенти за четири вида продукти от фермата, разработени съвместно от специалисти на Тракийския университети Земеделския институт в Стара Загора.

Четиристотин магарета се отглеждат пасищно край сливенското село Селиминово, което се намира в ниските части на Стара планина,от юг граничи със Средна гора, а областният център е само на 15 километра. Това е най-голямата популация от магарета,запазена в страната, въпреки че до няколко десетилетия магарета имаше във всяко село, и то по много. За да се запази и съхрани този селскостопански вид, е необходимо да се намери ново предназначение и стопанска обосновка. Точно това открива фамилия Кючукови, които създават магарешката ферма преди около пет години. Собственик на „Ив-Мар“ е Марчело Кючуков, 22-годишен младеж,български национал по свободна борба в мъжкия тим и ас на сливенския клуб (на снимката отпред).Основната работа е ангажимент на баща му Иван, който стартира инициативата им с изкупуването на животни от породата Местно магаре – характеристиката на отделните екземпляри е много различна,но… постепенно стадото е увеличено досегашните 400 глави.

Повечето животни в стадото са женски, оставени са и жребци за разплод, като животни досега не се продават, а целта е да се увеличи поголовието. Районът край Селиминово е екологично чист, пасищата са добри, с много билки, които особено напролет, дават много добро качество и лек дъх на бадеми на млякото от стадото.

Основната продукция на фермата е магарешкото мляко – много рядък и дефицитен продукт, в който има голям потенциал. Не случайно още древните са познавали полезните свойства на магарешкото мляко. Лечебните му свойства пък са добре познати на нашите баби и дядовци, които с него лекуват кашлица, определени белодробни и други заболявания, а магарешкото мляко се ползва и в съвременната козметична и фармацевтична промишленост.

– Идеята взаимствахме от сърбите, които имат няколко такива ферми, някои от тях със стотици животни. Цената на млякото е значително по-висока от тази на кравите, овцете или козите, но не трябва да се забравя, че от една магарица средно се надоява около 400-500 милилитра. По време на доенето, малкото винаги трябва да е край майка си, защото иначе нищо няма да може да издоиш – разказва Иван Кючуков. – Бременността при магаретата продължава 12 месеца, ражда се едно, рядко две магаренца…

Освен за стопанска работа, добив на мляко и месо, което също е доказано диетично и с много добри вкусови качества, от млякото могат да се направят и други продукти. А те са създадени благодарение на сътрудничеството на селиминовските фермери с учените доцент Николина Найденова от Аграрния факултет при Тракийския университет и асистент Тотьо Колев от Земеделския институт. Те са хората, които помагат на Кючукови, включително и при изработката на сайта „Магарешко мляко“, чрез който сега стават повечето от продажбите.

– Магарета се отглеждат предимно в средиземноморските страни – Франция, Италия, Гърция, там има местни породи, които се развиват от развъдни асоциации. Те могат да бъдат наши партньори, но само ако имаме подобна организация, която да представлява българските фермери, които отглеждат магарета. Преди години е имало опити в тази посока, но те са се провалили. Сега Кючукови поеха отново инициативата и чакаме решение от комисия, която, според приетата процедура, има пет месеца да се произнесе, дали ще даде зелена светлина на асоциацията. Малко тромава е родната административна машина, но най-важен е крайният резултат. Решението трябваше да стане ясно този месец, на 21-ви, но още нямаме обратна връзка – поясни Тотьо Колев.

– Фермата на Кючукови не получава никакви субсидии за тази своя спасителна дейност. В Сърбия на глава се полага по 75 евро. Не само това е причината да се създаде развъдна асоциация, а най-вече, че чрез нея може да се кандидатства по проекти – добавя доц. Найденова.

В Стара Загора от магарешкото мляко като мостри са произведени няколко уникални продукта – сирене и кашкавал, които вече са показвани на изложения в Пловдив. То се различава по състав от кравето, овчето и козето, защото е предимно албуминово, а не като тях с високо съдържание на казеин. Затова и мнозина специалисти у нас все още смятат, че сирене от магарешко мляко е невъзможно да се направи. Подобен опит на Балканите има само в Сърбия, но там продуктът е смес с козе мляко. В Стара Загора успяват да произведат двата продукта само от магарешко мляко, като засега всички подробности по рецептата се пазят в тайна. Килограм магарешко сирене става от 25 литра, т.е. значително повече от суровината е необходима, отколкото за получаването на сирене със същата тежина от кравешко, овче или козе мляко.

В Института са направили и още три вида кисело-млечна напитка и пробиотична напитка. Разработени са и сурово-сушени месни продукти, които също биха били търсени от любителите на гурме и деликатесни храни. Към края си е патентоването на споменатите продукти, като се очаква това да стане до към средата на юли.

Семейство Кючукови продължават своята спасителна дейност, имат и последователи, които уверяват че веднага биха се включили в новата развъдна асоциация. В момента повечето им клиенти купуват чрез сайта „Магарешко мляко“ различни количества. Млякото е сладко на вкус и много приятно за консумация, доказано полезно за здравето. При магаретата няма сезон за разплождане и раждания има през цялата година, така че, този продукт никога не липсва в Селиминовската ферма.

Имат и запитвания от някои фирми от козметичното и фармакологичното производство. Дали магарето ще изчезне от България като вид, или ще бъде възродено от новата развъдна асоциация, това ще стане ясно в следващите години.

Митко СЛАВОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!