Федерация „Зелени Балкани“ чрез възстановяването на пасищното овцевъдство спасява застрашени птици

*Отглеждането на 200 каракачански овце връща черния лешояд и лалугера в нашите планини, а проектът с отглеждането на каракачански коне в Странджа – белошипата ветрушка.

*Повече за инициативите на организацията разказва биологът Ивелин Иванов.

Изчезването на традициите в пасищното животновъдство пряко влияе на екосистемите и води до изчезването на растителни и животински видове. Това доказват два от проектите на Федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани“, в които са включени служители на Спасителния център за диви животни в Стара Загора.Над 200 каракачански овце се отглеждат в рамките на проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“ LIFE14 NAT/BG /649. Той се изпълнява съвместно с Фонда за дивата флора и фауна. Българското участие за периода до 2020 г. е 1 млн. евро за 7 г. -посочи биологът и ръководител на проекта Ивелин Иванов. Овцете пашуват вече близо 10 години в Природен парк „Сините камъни“ край Сливен. В миналото в този район каракачаните са отглеждали над 10 000 глави дребен рогат добитък, който е поддържал ливадите и екологичното равновесие. За съжаление от десетилетия тези планински територии са деградирали.В рамките на този процес изчезват ценни растителни и животински видове в районите на Стара планина и Родопите. Сред тях са някои орхидеи, костенурки, охлюви и др.

Емблематична е загубата на лалугера, чието критично намаляване е в пряка връзка с местното скотовъдство. Той е рядко животно в европейски мащаб и е в основата на хранителната верига на хищните птици. Пряко зависими от него са царският орел, ловният сокол, както и черният лешояд. Затова стадото има важна роля във връщането на черния лешояд в Стара планина. Преди 15 години нямаше нито една гнездяща двойка от този вид, след което преди няколко години бяха внесени 6 екземпляра. От м.г. има 6 адаптирани птици и 25 двойки белоглави лешояди, които живеят в Сливенски, Котленски и Врачански балкан.

– На територията на 800-те декара в ПП „“Сините камъни“, обитавани от овцете, се върна лалугерът. Вече са регистрирани близо 200 животинки – с радост съобщи Ивелин Иванов. – Друг положителен резултат е, че тук гнездят и двойка орли. В началото на проекта стартирахме с 30-40 овце, като идеята бе да се увеличат до 300 глави.

С успех се увенча вече приключилият проект за съхранение на белошипата ветрушка (малък сокол). Той се осъществяваше в Сакар планина, където също с упадъка на традиционното животновъдство е изчезнала тази птица. Тя ловува в откритите тревни площи и затова популацията й беше намаляла критично. В рамките на проекта отглеждахме 20 каракачански коне, които пашуваха в района. Идеята беше чрез този модел да стимулираме местните хора да се върнат към коневъдството като поминък. В резултат на международния проект, в района се отглеждат вече 300 каракачански коне от трима-четирима стопани. Фермите са основно в селата Левка, Мустрак, Костур и Равна могила. Тъй като соколчето гнезди по покривите на къщите, само в село Левка има вече 30-40 двойки.

Така нашите усилия дават резултат и не само връщат изчезващи животни и растения, а насочват населението към животновъдството по традиционен начин, обобщи биологът Ивелин Иванов.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. -25-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!