ФЕРМАТА НА МАТЕВИ В СЕЛО ПЕЛЕВУН Е СЪХРАНИЛА ЧИСТОТО ПРОИЗВОДСТВО И МЪДРОСТТА НА БАБИ И ДЯДОВЦИ

*“Опитайте от нашите зеленийки, плодове и вкусотийки – те ще ви пленят!“ -призовава от своята онлайн-платформа земеделският стопанин от Ивайловградско Теменужка Матева. Фамилията се грижи за 70 дка с овошки и 60 дка зеленчуци.

Земеделският производител Теменужка Матева от Ивайловград отглежда в близкото село Пелевун такова пъстро богатство от плодове и зеленчуци, че не можеш да ги изредиш. И то така както са я учили нейната майка, и баба, и прабаба. Казва,че за нейното стопанство най-голямата тайна е в местните сортове, които са устойчиви и имат имунитет, затова и са устояли от време оно – на прадедите й,връстници на Капитан Петко войвода, до днес.

Теменужка разказва, че се грижи за всичкото посадено в нейната селска плантация само с природни способи и отвари, а хубавото слънце и почвата в този район добавят към зеленчуците и плодовете един безкрайно истински вкус, който в градския магазин никога не можеш да усетиш.

Мотото на семейната фирма на онлайн платформата им е „Традиция запазена с времето -чиста храна за нас и нашите деца. Опитайте нашите зеленийки от биоферма Матева,село Пелевун“.

-Да се хванем за зелено… Така казваше баба ми, докато дробеше марулята и дивото зеле, разказва Теменужка. И си спомня как намазаните филийки с мас чудесно се комбинирали със зелените перца лук.

Стопанството на фамилия Матеви е от 130 декара, от които 70 декара са овошки. Перспективата е да се върви повече към отглеждането на плодове, но зеленчукът в малките градини няма никога да се зачеркне. Сега зеленчуците полско производство са на цели 60 дка, а отделно е и малката градина от която се хранят и предлагат онлайн.Всичко това поддържат само с работната ръка на семейството, затова Теменужка често казва, че умората надделява, но няма да се откажат.

Всичко при Матеви е био, друго и да искате няма да намерите. Теменужка казва, че на първо място страшно много държи храната им да е истинска и чиста. Зеленийките отглежда по нейн си начин, без грам химия. И двете й щерки – Неделина и Лиляна,които са на 23 и 18 години, също изповядват тази философия и с удоволствие помагат привечер, макар че и други грижи по образованието си имат. И съпругът й също, но засега и той трябва да работи и по професията си – ел. техник. Теменужка също не е само фермерка – тя работи като социален патронаж за цяла община, обича много тази професия и казва, че ако понякакъв начин спре с нея някога, ще стане доброволка. Не можела да се лиши от срещите си с възрастните хора.

-Толкова много ми дават с опита и съветите си бабите, че не мога да се разделя с тях. Искам всеки ден и занапред да черпя от мъдростта им, докато ги има, толкова много може да се научи от тях. Например,като отида при една от бабите, тя ми казва: „Днес луната е пълна, трябва да сееш това и това“. И ме поучават, а аз искам всичкото това знание да го попия, науча, както и да го предам на дъщерите си – разказва стопанката.

И от дядовците научавала много хитрини за двора, повече и за историята и битките по тези земи. В село Пелевун, което е било гръцко, опожарено, и спасено от техния капитан Петко войвода, имат и тачат негов паметник и се гордеят с него. Викат му „нашият капитан“. Било е голямо село, разказвали са й старите хора, над хиляди души е брояло. Друг е духът на село, затова Теменужка казва, че там иска да се премести изцяло да живее един ден, защото засега е в Ивайловград и всеки ден след работа пътува, за да фермерства.

За земеделието малко с мъка и разочарование говори, когато нещата опрат до това как става подпомагането от страна на държавните институции. Защото се оказва че обвързаните плащания за плодове и зеленчуци все нещо не може да ги разбере и работата с фонд „Земеделие“ и създава повече тревоги и яд, отколкото спокойствие. Тази година не получила парите през март, както му е ред, но и отговор с месеци не получила защо е така. За подпомагането, което й се полага за трайните насаждения също не може да разбере какво става – една година дръвчетата са стари плододаващи и им се полага помощ по схемата, на другата са млади и не им се полага… От мярка 6.1 за млади фермери, по която работи едната й дъщеря, е възмутена – няма кой и как да ти обясни какво става и на какво си подложен – по нея именно овошките, които са 4-годишни миналата година влизали в схемата, защото плододавали, а тази година не…

– Аз съм продала това, което съм изкарала, не съм излъгала, не знам какво иска администрацията за доказване на количества продукция, но ако знаем, че подпомагане нямаше да има, нямаше да кандидатствам по тези схеми, а сме длъжни данъкът да платим за реализирана продукция – казва тя.

Питаме я двете й щерки така ли искат да живеят занапред, като нея. Тя казва, че макар и професии да учат, това истинското селско живеене и чистото производство на храна и те никога не искали да зарежат. Селото ги влече, зародено е в тях като силно хоби. Иначе едната е педагог и работи, но и ден не е спирала да иде на градините да помогне, а другата иска правист да става, но с бъдещия зет обожават домашната храна и селския бит.

– Просто ние нищо не искаме да купуваме – изповядва философията си Теменужка – каквото вадим, това ядем!

Богдана КРЪСТЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!