ФЕРМАТА ОСМИСЛЯ ЖИВОТА МИ!

* Споделя Иван Борисов, който отглежда стада с биволи, овце и крави край Аксаково, Варненско. Фермерът е категоричен, че животновъдството и изобщо любовта към животните са генетично заложени в кръвта на българина.

* За да бъде рентабилно стопанството, Иван Борисов се ориентира към преработка на суровото мляко.

Вече 17 години в гората над Аксаково живее и работи фермерът Иван Борисов. Там е стопанството му с биволи, говеда и овце, на коeто той е посветил живота си. След впечатляваща първа среща преди три години, днес отново гостуваме на фермера – за да разберем какво му дава сили да продължи традиционния занаят на нашите деди, както сам той определя фермерството в разговора ни. Защото по думите му животновъдството е в кръвта на българина, това е бил начинът на препитание и оцеляване.

Започваме разговора с нашия любезен домакин Иван Борисов в кратък промеждутък между ежедневните ангажименти. 15 души „въртят“ цялата ферма – това са 700 овце от Медно-червена шуменска порода, 60 биволи Българска Мурра и още толкова крави от породите Черношарена и Червена. С мандрата са ангажирани още един-двама души. Прави впечатление, че виждаме предимно млади хора. А усмивката не слиза от лицето на 59-годишния фермер.

– Г-н Борисов, радваме се отново да ви гостуваме. Виждаме промяна при вас във фермата, разкажете ни!

– Да, промяна има, надявам се в положителна посока. Тук в региона около нас други ферми за отглеждане на биволи няма и мандрите не проявяваха интерес към нашите количества мляко. Още преди години започнахме да мислим за преработка на суровината. Изкупната цена беше обидно ниска. Освен това през годините се натрупаха суми, които имахме да получаваме. Периодично оставаха по 20, 30 дори 60 хиляди лева неизплатени. Всичко това наложи да направим инвестиция и вече втора година при нас работи мандра.

Тук на място правим кисело мляко и сирене от нашите животни. Най-много се търси киселото мляко, особено биволското. Правим и смес от сирене. Имаме си хора, които редовно идват, особено от Варна. Започнахме да се включваме и във фермерски пазари. Често продуктите свършват, ето в момента няма нито биволско мляко, нито сирене. Не сме изчислявали дали ни се е върнала инвестицията, тъй като ние сме от този тип хора, които не правят чак такива сметки кога и до каква степен едно нещо се е изплатило. Щом като работи, щом като го има, щом сме доволни, няма как да не се изплати. Това ни беше желанието от доста години и ето, че го осъществихме.

Смятам, че вече има хора, които ценят истинския вкус на истинския млечен продукт. Напълнихме се с имитации и децата сигурно не знаят какъв е вкусът на прясното мляко, издоено току-що. Трудно е да оцелее една ферма като нашата. Няма да повтаряме проблемите, с които се сблъскваме ние и колегите ни. Как оцеляваме? С полагане на усилия.

Биволите са били традиционни животни в българските стопанства. С тях се е вършела всякаква работа, дори са се впрягали. В нашите села е гъмжало от биволи. Те са „изнасяли“ на гърба си цялото родно земеделие. Освен за тежка работа, те са се гледали и за мляко. Гъсто, вкусно, хранително.

Биволите от Българска Мурра са любопитни, умни, дружелюбни, недоверчиви към непознати, но не са агресивни. По-добре оползотворяват грубите фуражи в сравнение с говедата. Боледуват по-рядко…

– Какво ви дава работата във фермата?

– Сила за живот. Смисъл на живота ми. Това е занаятът на дедите ни. Животновъдството е било традиция в миналото, това трябва да е и бъдещето ни. Някой ден ще бъде оценено, макар че още преди десетилетия беше силно подценено. Една традиция, един занаят беше смачкан. Днес няма достатъчно ферми, тъй като няма достатъчно мераклии. Къщите станаха празни, дворовете пусти и всичко се разруши. Отношението се промени. В един момент животните по селата започнаха да пречат, да миришат на градските хора. Затова и ние се преместихме от Аксаково тук, извън населеното място…

Ела Стоянова

(повече в Агровестник – стр. 7-21)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!