ФУНДАМЕНТАЛЕН ВЪПРОС ПРЕД ЗЕМЕДЕЛСКИЯ БРАНШ Е ЛИПСАТА НА ОБЕДИНЕНИЕ!

*стана ясно на годишното отчетно събрание на земеделските кооперации от Силистренска област. В Съюза членуват 30 земеделски кооперации, които обхващат 370 хил. дка земя. Една трета от обработваемите площи в Силистра се стопанисват от тези структури.

*Изплащането на рентите след тежката и суха година е един от спешните въпроси за решаване пред кооперациите.

Земеделските кооперации от Силистренска област са обезпокоени от повтарящата се климатична обстановка в Североизточна България и периодичните засушавания, които компрометират реколтата от основните полски култури. На 6 ноември, спазвайки всички изисквания за безопасност, наложени от пандемията COVID-19, те се събраха на годишно отчетно събрание в Силистра, на което да обсъдят проблемите в сектор „Земеделие“ край Дунава. „В организацията членуват 30 земеделски кооперации, които обработват 370 хил. дка земя от общо 1 млн. 723 хил.дка земя в област Силистра. Това представлява около 27% от земята!“ – посочи в годишния си отчет председателят на ОСЗК Кирил Боянов.
По време на дискусията ръководителите на земеделските кооперации изтъкнаха ангажимента, който имат към собствениците на земя по отношение размера на рентата. Трудностите са породени от по-слабите резултати през изтеклата вече стопанска година в областта. Докато през 2019-та те успяха да се разплатят със собствениците на земя и дадоха рента от 60 до 100 лв./дка, то през настоящата ситуацията е доста по-различна.
Есента на 2019 г. се оказа много суха, сушата се повтори и през пролетта на 2020 г. В резултат на това добивите през тази година са значително по-ниски спрямо миналогодишните. В голяма част от земеделските кооперации се отчита занижение с 50%. През 2019 г. средните резултати от основните полски култури чувствително надхвърлят тези в цяла Силистренска област, се посочва още в обобщения доклад на Кирил Боянов. От пшеница са прибрани 590 кг/дка, от ечемик – 620 кг/дка, от рапица – 250 кг/дка, от слънчоглед – 296 кг/дка, от царевица – 680 кг/дка. За съжаление, година по-късно тези добиви не можаха да бъдат постигнати.
С особена тревога председателите на кооперациите споделят редица проблеми, с които държавата, земеделците и собствениците не могат да се справят за близо 30 години. Това са раздробеността на земеделската собственост, лошото състояние и неизяснената собственост на хидромелиоративната инфраструктура и язовирите.
В своето изложение Кирил Боянов посочи още, че фундаментален въпрос пред земеделския бранш е липсата на обединение. Въпреки че земеделските кооперации имат своя браншова организация, се оказва, че това не е достатъчно. Според председателя на ОСЗК решението е всички земеделци – било то кооперации или арендатори, регистрирани по Търговския закон, да членуват като съмишленици в Национална земеделска камара. Такъв е опитът на почти всички европейски страни.
В момента България разработва своя Стратегически план за новия програмен период 2021-2027 година. Това е изключително важен период както като цяло за българското земеделие, така и за земеделските кооперации. В Стратегическия план се дефинират специфичните цели и потребности и предстоящи интервенции за следващия седемгодишен програмен период на ЕС. Именно в тази връзка председателите на земеделските кооперации поставиха въпроса за изравняване на субсидиите по СЕПП за България с размера на субсидията в старите страни-членки на ЕС.
Друг особено важен въпрос за кооперациите е определянето на тавана на тези субсидии. Посочено бе, че земеделските кооперации не бива да се разглеждат като капиталови дружества, тъй като те на практика са организации на производителите. Време е на бял свят да се появи новият Закон за земята, който да подпомогне успешното развитие на кооперативизма. Ако държавата не подпомогне тези 900 земеделски кооперации у нас, то при изчезването им ще изчезнат и 900 български села, изтъкна още Кирил Боянов пред аудиторията на събранието.
Годишното отчетно събрание на земеделските кооперации от област Силистра приключи с изводи и препоръки, които ще се изпратят до държавните органи.
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!