Хераклея Синтика – археологичното бижу край Рупите

* Древният град е разкрит преди 10 години, до пълното му възстановяване трябва да се копае поне още 100 години, казва екскурзоводът Никола Малчев.

Преди десетина години в землището на село Рупите бяха открити първите свидетелства, че там се намира античният град Хераклея Синтика. Той е на по-малко от 2 км от горещите минерални извори, които са на гърба на къщата-музей, където е живяла през последните си години пророчицата Ванга. Към днешна дата работата на археолозите продължава, като разкопките се преустановяват през есенно-зимния сезон. Дейността се ръководи от доц. Людмил Вагалински – директор на Националния археологически музей към БАН, под патронажа на Историческия музей в гр. Петрич. Какво е открито до момента от Хераклея Синтика и какво още предстои да се извърши на обекта, ни разказа екскурзоводът Никола Малчев.

– Хераклея Синтика е много важен град от древността, разположен върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух, което е в днешното Петричко поле. Кожух е единственият загаснал вулкан на Балканите. Първоночално градът е бил основан от племето синти и носи името Синтика. По-късно, когато пада под властта на македонската империя, бива прекръстен на Хераклея Синтика поради факта, че всички македонски царе свързват своя произход с прочутия древногръцки лечител Херакъл, почитан като бог. Градът съществува от 4 в.пр.Хр. до средата на 5 в. сл.Хр., когато го сполетяват две големи земетресения. Особено пагубно е второто, от края на 4 век, приблизително 393-398 г., когато градът е бил сринат със земята.

До момента е открита най-старата част на града, която е на 3-4 метра, както и северната част на площада, където е главната улица, а след това форума. При последните за сезона разкопки, които приключиха през месец септември м.г., се оказа, че това е най-големият древен площад, откриван изобщо по нашите земи.

За 10 години работа на Хераклея Синтика са открити уникални ценности, които са експонирани в историческия музей в Петрич. Хитът на това лято е златната огърлица от 24 карата, дълга 48 см, с тегло 50 грама, която е доказателство за развито антично ювелирство от римско време. Тя е много запазена, вероятно е правена през 4 век.

Намерени са също много монети от Филип ІІ, Александър ІІІ Велики, от римски императори и др. Жителите на античния град са имали и собствено монетосечение с различни образи, на самите хераклейци – с боздугана и щита на Херакъл. Отделно са намерени мраморни картини, части от статуи, театрални маски и др. Много е красива лъвската глава, с лъвска лапа и грифон, крачетата на олтарни маси, уникалния капител, който прилича на цвете. Вероятно след земетресението много неща са били откраднати от иманяри, през турското робство също, със сигурност и местни хора са намирали и изнесли съкровища в по-новата ни история. Така че не знаем за много неща, които са разграбени от Хераклея Синтика.

Археолозите са открили също три светилища с олтарни ниши.

Вижда се, че тук е имало уникална канализация, която е 2,20 м на 1,10 м, изградена в типично римски стил – дори се вижда тръбата от вътрешна тоалетна, която отива в канализацията. Водите, които са се стичали по време на дъждовете около града, са били отвеждани чрез специални корнизи с фризове. Те са играли роля на канали отстрани на пътя, за да не наводняват улиците, а водата се изтичала през устите на лъвовете, с които са били украсени корнизите.

От Хераклея Синтика тръгва и последната решаваща битка за завладяването на Балканския полуостров. Във военни действия е победен Филип V, с което се слага край на последната македонска държава. Така че градът е бил важен и за Римската империя, не само за македонската държава, тъй като се е намирал на тяхната северна граница. Тук всичко е било застроено – градът е охранявал трите основни прохода – за Егея, където е днешния граничен пункт Кулата, за Адриатика, където сега е Самуиловата крепост горе за Средец – пътя за Централна Европа. Т.е. градът е имал както много важно стратегическо военно, така и търговско значение.

Отсреща е бил кратерът на вулкана, точно до днешното село Рупите. От вулканичната дейност се се получили двата хълма, но това е било преди 10 млн. години и точно оттам извират топлите извори, които са няколко на брой. Най-горещият от тях е с температура 75 градуса и силни лечебни свойства. Не случайно сравняват лечебната сила на водите от Рупите с прочутия чешки курорт Карлови вари, с разликата, че нашето място не е развито като курорт. То не може и да се превърне в такова, защото е със защитен статут към ЮНЕСКО още от 60-те години на миналия век и не е разрешено застрояване. Освен това е обявено и за резерват – тук има уникални растителни и животински видове, които не се намират никъде в Европа. Тук – около Кожух и Рупите, расте и единственото насекомоядно и хищно растение в Европа.

Знаем, че около нас има и амфитеатър, който ако се разкопае през следващите години, може да се окаже, че е по-голям и от пловдивския. Тепърва обаче предстоят нови разкопки. Те ще продължат по дължина на хълма, не се знае докъде ще се стигне, но е необходимо много време. Ако трябва да цитирам археолозите, които работят тук, трябва да кажа, че и 100 години да се копае на този град, няма да може да се открие изцяло, защото е огромен – приключи увлекателния си разказ Никола Малчев.

Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!