„Цената на млякото е фундаментална за сектора. Тя ще се повиши, когато се затегне контролът на мандрите“

* убеден е 42-годишният млекопроизводител Недко Желев от чирпанското село Гита, който заедно със своя съдружник д-р Начо Желев отглежда близо 180 крави. Историята на двамата Желеви в селското стопанство съчетава в себе си много трудности, неочаквани удари от съдбата и недобросъвестни конкуренти, но и успехи и нови надежди. Въпреки несгодите Недко Желев е категоричен, че животновъдството е неизменна част от неговия живот.

Срещата ни с 42-годишния Недко Желев от Стара Загора, който от 8-годишен се занимава с отглеждането на крави, започна с директно поставяне на основните проблеми в сектора:
– Дребният животновъд е изправен пред истинско унищожение и в предотвратяването на този отдавна стартирал процес липсва всякаква държавна политика – категоричен е нашият събеседник. – Цената на крайния продукт е около 50 ст. за литър. Тя е много под себестойността, на което и да е от дребните стопанства. Защо обаче не виждаме протести? Хората от сектора се страхуват. Нямат мотивация да стачкуват, защото в годините системата се оказа по-силна от техните опити да бъдат чути.
От 8-годишен гледам крави. За себе си наистина мога да кажа, че обичам тези животни. В началото помагах на дядо ми, учих се от него. Когато вече годинките понатежаха и започна да се отказва, аз поех работата. Дядото ми е от чирпанското село Гита. След много усилия и усърден труд през 1999 г. съумява да закупи един от оборите, останали неизползваеми от бившето ТКЗС. За повече обаче парите не стигат, поради което пробвах късмета си на гурбет в Германия. Прекарах две години в западната държава, но реших да се върна и да стартирам свой бизнес с отглеждането на стадо от крави. Към 2002 г. дядото ми е останал с едва две крави. Инвестирах спечеленото зад граница и постепенно започнах да купувам животни. Стигнах до 15, след това 20 и тогава се запознах с д-р Начо Желев, който първоначално ми помагаше със съвети при отглеждането на стадото, а впоследствие реши сам да започне отглеждането на свои животни. През 2006 г., когато и двамата разполагахме с еднакъв брой крави, създадохме съвместната фирма, с която сме и досега и работим в пълен синхрон и разбирателство.
Днес вече развиваме нормално за българските стандарти стопанство, което наброява 170 животни, от които 130 млекодайни крави и близо 40 телета и юници на под 24-месечна възраст. Участвахме по Мярка 121 с цели два проекта, в които заложихме закупуването на доилна инсталация, миксери, балировачки, косачки, трактор, къщички за телета, както и гуми за обора.
Разполагаме и с 870 декара пасища и близо 200 декара земя, на която основно залагаме царевица за силаж.
В България никой не прави селекция. Разговарял съм със специалисти в сферата на селектирането на породи, които посочиха, че едва 10% от животните в Европа са селектирани. Ако погледнеш заявките за европейско подпомагане у нас излиза, че половината от животните са такива. Това не е реално. Но е възможно, защото изискванията за доказване на производство стигат едва до 4 тона мляко годишно от крава. Извинявайте, но моите животни без селекция могат да докажат толкова? Нека ги направят поне 6 тона и едва тогава да им отпускат пари. Категоричен съм, че надеждата на дребните фермери минава през въвеждане на таван за субсидирането. Властимащите не си дават ясна сметка, че големите стопанства у нас с над 1000 крави са едва 6 и тяхното производство не може да стигне за задоволяване на нуждите на страната. Държавата е абдикирала от сектора. При реална цена от 0,90-1 лв. за литър краве мляко разликата е за сметка на малките.
Най-демотивираща остава обаче цената за литър мляко. Според много колеги тя е резултат от картелни споразумения между отделните мандри. Налице е интересна статистика, според която за 2017 г. мандрите са декларирали общо 575 хил. тона преработено мляко. Разделяйки тази стойност на близо 240-те мандри, които оперират у нас, ще получим, че дневно в България се преработва между 6 и 7 тона мляко. Това ясно показва, че мляко у нас няма, т.е. ядем боклуци. Това се опитваме да кажем на управляващите. Всичко е палмово масло и всякакви заместители. Пълна лъжа е твърдението, че няма цена поради свръхпроизводство. Масово секторът е в сивата част. Откога искаме на входа на мандрите да се сложат измервателни уреди, за да се засече количеството мляко, което влиза. В Холандия танкът на фермата е с GPS, когато се напълни от мандрата идват и взимат млякото. Същото трябва да се направи и у нас. Нека да е свързан с НАП, за да се следи всичко и какво мляко аз като производител съм дал на всяка мандра. Никой обаче не иска да го направи…
Надеждата на дребните стопани у нас е насочена към световната организация, която следи за качеството на храните. Съвсем скоро се очаква тя да забрани палмовото масло, като основен причинител на редица заболявания. Така българското производство ще намери пазар и цена
Бъдещите планове на двамата съдружници имат за цел да разширят базата на обора. Вече са получили разрешение за строеж на помещения за телета, но от декември до сега спадът в изкупната цена на млякото спира старта на това начинание. Един от позитивите за фермата е, че няма недостиг на работна ръка. Механизирането на процеса значително е намалило човешкия фактор, но при необходимост в село Гита има хора, които могат да бъдат ангажирани.
– Когато говорим за развитие на млекопроизводството в България на първо място трябва да споменем ограничаването на субсидирането за животни до 250-300 лв. за глава. Това ще съживи сектора, защото всичко останало над тази сума е нелоялно подпомагане на едни стопани за сметка на други. Тази практика обрича бранша, селата се обезлюдяват, а идеята на субсидирането някога е била да се запазят селските райони и хората да бъдат насърчени да останат и да се развиват. В България стада се продават непрестанно, което говори ясно за непривлекателността на този вид работа. Но да оставим родната действителност. Дори европейската статистика за бъдещето на фермерството е стряскаща. Едва 6% от производителите в Европа са под 36 г. Няма ги младите хора с тъга констатира животновъдът Недко Желев, който е и член на УС на Националната животновъдна асоциация…
Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!