ЦЕНИТЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ СА ОТПРЕДИ 15 ГОДИНИ, А НА КОНСУМАТИВИТЕ СЕ ПОКАЧИХА С ПЪТИ…

<> Бизнесът ни е потомствен и независимо от трудностите всичко правим с желание – споделя 31-годишният фермер Тодор Костадинов от Белозем.
<> 250 дка със зеленчуци на открити площи и 5 дка оранжерии ежегодно заема с краставици, пипер, патладжан, камби, салати…

Младият земеделец Тодор Костадинов от Белозем, Пловдивско продължава семейния бизнес и се отдава на трудния отрасъл – зеленчукопроизводството:

-Занимавам се със земеделие от 9 години. Стопанисвам около 250 дка зеленчуци и пет декара оранжерии. В тях и на откритите площи отглеждам патладжан, камби, пипер и краставици. Преди години декарите бяха по-малко, но сега ежегодно при възможност ги разширявам. Професията ми е монтьор на земеделска техника, семеен съм с две деца, едното е на годинка и три месеца, а другото – на 7 г. Собствената ни земя е около 60 дка, останалата е наета. Намирането и наемането на работници за полето и оранжериите е доста трудно, но успяваме да ги съберем, превозваме ги от Раковски и от Оризово.
В момента в оранжериите след седмица ще засадим краставиците, и разсадът на патладжана е вече почти готов. Към края на април ще започнем разсаждането. Той ще бъде на открито и тази година ще заеме внушителна площ – около 100 дка. А не след дълго ще дойде време и за пипера, камбите…
Защо патладжан и пипер, краставици? Защото за тях има пазари. С фирма „Евроделикатес“ – Асеновград, сме сключили договор за изкупуване на патладжана. Да, ниска е изкупната цена, но пък разчитаме на количество и редовно изкупуване. Краставиците извозваме в Екоплод – с. Милево, а оттам се разпределят за големите търговски вериги. Залагаме на устойчиви и родовити сортове и хибриди,.
Зеленчуковите полета поливаме капково. Но ежегодно се налага да бием по няколко сонди, заради сеитбооборота на културите и смяна на полетата. Обикновено след четвъртата година, ако културите останат на едно и също поле, добивите падат значително. Така че правим замяна на блокове с колеги, които отглеждат житни.
Обработваме земята си с малък трактор Исеки – 29 конски сили. Обмислях вариант за закупуване на по-голям, но за този вид земеделие и за размера на земята, просто не ни е нужен. Евентуално при необходимост ползваме услуги. Що се отнася до инвентара, разполагаме с всичко необходимо.
Оранжериите ми са полиетиленови, споменах – 5 дка. Повечето ги изградихме с работниците тази година. Използвам израелски полиетилен с дебелина 18 микрона, който е добър и ще издържи 4-5 години. Тогава ще го подменим.
Като втора култура в оранжериите засаждам домати и ги отглеждам до октомври – ноември. След това ги почистваме и подготвяме за бъдещата култура. Иначе имаме и салати на открито – в момента около 15 дка. Разсадени са преди около десетина дни и ако времето се затопли за Великден, ще имаме готови за реализация. Продаваме ги на Екоплод – Милево. Стараем се стоката ни да е качествена, затова и досега не сме имали проблем с реализацията. Лук и чесън от много време не сея, понеже цената на връзката открай време е 15-20 ст. и няма как да си оправдаем разходите за работната ръка.
Зеленчуците са интензивни култури, постоянно следим за появата на вредители, понякога се налага през 10-15 дни да влизаме с пръскачките.
Отговорен момент е беритбата, тогава на полетата се събират около 30 човека. Обикновено са роми, българите не щат и да чуят за земеделска работа. Макар че месечните заплати на редовните работници достигат 1000-1200 лв. Те са доволни и аз съм доволен.
Бъдещи планове? В момента обмислям да изградя навес за сортиране на продукцията, за съхранение на стоката. Ще разширя и покритите площи, оранжериите ще бъдат на около 15 дка. Субсидиите за мен са оборотни средства, разчитам на тях при залагане на производството. Преди години два пъти съм участвал по програма за млад фермер, получавал съм помощ, изпълнявал съм си договорите. Но миналата година бях ощетен с 43 000 лв, и то съвсем неправомерно. Когато трябваше да разсадим камбите (около 43 дка) непрекъснато валеше и при проверката (в началото на юни 3-5) площта беше подготвена, но разсадът не беше още на полето. Изчаквахме добро време за работа, това не беше уважено от специалистите, наложи се да пишем обяснения. Поехме ангажимента до края на месеца площта да бъде засадена. И я засадихме. Трябваше обаче да дойдат втори път на проверка, не дойдоха. И миналата седмица констатирам, че съм наказан с тази съвсем не малка сума. Опитах се да разбера защо писмото ми не е уважено, но обяснение не получих. А и на телефоните никой не отговаряше…
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 11-30)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!