*Тримата братя Величко, Вълко и Георги наследяват и продължават семейните традиции от своите прадядовци и баби, а след това и от баща си. В момента се грижат за около 200 пчелни семейства, разделени в два пчелина – край с. Загорци, общ. Средец, и край Созопол.
Пчелна ферма „Стоянови“ – с. Загорци, общ. Средец, съществува от четири поколения. В момента за нея се грижат трима братя – Величко, Вълко и Георги, като последният е регистрираният земеделски производител. Величко е военослужещ, Георги е работил като готвач, а Вълко е бил шофьор. С този занаят се е занимавал техният прадядо Ангел, който е работил като пчелар към бившето ТКЗС. Грижел се за два пчелина в селата Загорци и Светлина.
-Пазим семейна снимка на прадядото от 1939 г., застанал пред кошери – започна да разказва Величко Стоянов. – След това нашата баба наследява семейния пчелин, а после и баща ни Георги, който го предава на брат ми – също Георги.
В един момент кошерите са достигнали до 280. Тримата братя цял живот са работили на семейния пчелин, но се грижат по-активно за него от 2015 година. Към днешна дата пчелните семейства са 180-200, разпределени в два пчелина. В село Загорци – 115 пчелни семейства, а край Созопол, в местността „Соленките“ – 70 кошера. През 2018 г. са претърпели сериозна загуба, като пчелините им са пострадали от отравяне.
На двете локации, където се намират кошерите на Стоянови, пашата е различна. В Загорци работливите насекоми събират рапица, липа, кориандър, магарешки бодил, както и лавандула. В морския курорт – детелина, акация, драка. Тук пада и мана, като фамилията през 2015 г. е прибирала такъв мед дори в началото на октомври.
Величко Стоянов призна, че последните сушави години са редуцирали добивите, като миналата са прибрали едва по 20 кг мед. Тази година в природата има влага и се надяват на по-добри резултати.
Климатичните промени се отразяват негативно на пчеларството. Стопаните се опитват да се адаптират към тях и усъвършенстват пчеларските практики. Сменили са хранилките с милерови. Тъй като подхранват със захар, в тях се създава конденз, влагата капе върху подсладителя и го разтваря, като така се усвоява по-добре. Ползват цвеклова захар, която се смята, че дори е по-калорична от меда.
Според Величко Стоянов в пчеларството са натрупани много проблеми. Особено болезнени за колегите му от цялата страна са отравянията с агропрепарати. За да се развива секторът според него трябва да се създават пчеларски кооперативи. Това ще позволи на стопаните не само да си помагат, но да реализират продукцията си на достойни цени, както и да поръчват инвентар и консумативи по-изгодно. Той си спомня, че по време на социализма държавата е помагала и е предоставяла на стопаните безплатна захар, пропорционално на предадената продукция.
Братята Стоянови, въпреки ангажиментите си, посещават пчелина редовно, когато са свободни. За тях е особено важно всяка седмица да ги наглеждат, особено в периода април-юни. През годините са осигурили необходимото пчеларско оборудване и инвентар. Ползвали са националната програма за интервенции в пчеларството за осигуряване на електрическа центрофуга, матуратор, вана, две сушилни за прашец и др. Отглеждат и отводки, като тази година ще произведат около стотина.
Меда реализират основно на дребно. Предлагат го на различни изложения, фестивали, но имат и редовни клиенти от години.
За братя Стоянови пчеларството не е просто хоби или възможност за допълнителни доходи. Те полагат огромни усилия да съхранят тази традиция, която се предава в семейството им от четири поколения.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-13)
