*категоричен е Георги Георгиев, който заедно с цялата си фамилия се грижи за 600 кошера в с. Миндя. Преминаващите край атрактивните му пчелини често спират и си правят фотосесии.
Георги Георгиев и фамилията му се грижат за 4 пчелина във Великотърновско. В семейния бизнес са включени всички – съпругата му Петя и двете им дъщери – Виктория (10 г.) и Таня (15 г.), както и неговият шурей Ивайло Христов, сина му Християн Иванов. Семейният бизнес започват неговите свекър и свекърва – Христо и Валентина Христови още от 80-те години на 20 век. Създават първия пчелин в с. Разпоповци, община Елена.
Георги Георгиев работи първоначално в месокомбината във Велико Търново, но се запалва по семейната дейност. Създава поетапно три пчелина в село Миндя, Великотърновско, като първият е със 150 кошера, вторият – с 300, а последният – със 150 кошера. Двата се намират близо до пътя от гр. Елена до селото и единият е изключително интересен. Над обекта е поставена дървена арка „Пчелен мед от Еленския Балкан“. Извън двора са разположени пластмасови фигури на моторист, ловджия, колоездач и др. Зад оградата е подреден етнокът с макет на пчелар в цял ръст, с колелета от каруци и предмети от бита, като ютия на въглища, стар телевизор, каруца със саксии с цветя и др. Контейнер с дървена веранда също е в битов стил.
-Случайно преминаващите оттук хора спират и си правят фотосесии на фона на пчелина. Идеята ни е да бъде атрактивен и да привлича посетители! – издаде стопанинът. Той призна, че първия обект е създал още през 2013 г. в двора на къщата, след това закупил земи, на които изградил останалите два. Сега и трите са биосертифицирани от „Макон“ – В. Търново.
Фамилията е защитила собствена марка „Пчелен мед от Еленския Балкан“, по Наредба 26 за директни продажби от фермата. Стопанинът освен че активно пчеларства, се занимава и с дистрибуцията на продукцията. Около 10-20% от нея се изнася в Австрия и Германия. Останалата част се предлага на българския пазар – основно в магазини в София, Варна, Русе, В. Търново и др.
Село Миндя се намира в подножието на Еленския дял на Стара планина и пашата е акация, липа, горски есенни билки. Миналата година акацията е измръзнала, обаче се появила листна въшка, която съдействала за отделяне на сладък налеп по различни дървета и така за пръв път прибрали и манов мед. Той е с невероятен вкус на орехова ядка с канела или карамел. Иначе останалите видове мед, които фамилията предлага са акация, липа и горски букет.
-Човек трябва да се грижи с огромна любов за пчелите, да дава всичко от себе си и тогава ще има успех! – категоричен е пчеларят. – Пчеларството обаче е на последно място сред останалите агросектори и държавата го неглижира. А той е изключително важен, тъй като без пчели няма да има природа и светът няма да съществува във вида, в който го познаваме. За съжаление през последните години климатичните промени се отразяват негативно на производството, тъй като заради сушата и жегите изгаря цялата растителност през лятото. Добивите ни през последните години варират около 20 кг/кошер.
Фамилията се е снабдила с необходимите машини и инвентар, за да провежда мащабно пчеларство – центрофуги, вани за разпечатване, матуратори и др. За осигуряване на пчеларски съоръжения ползват възможностите на програмата Интервенции в пчеларството. Всичките пчелини са с видеонаблюдение и са направили всичко възможно да ги защитят от посегателства.
По време на кампаниите на вадене на меда са организирали постоянни групи от роднини и приятели, които им помагат. Най-усилна е кампанията след цъфтежа на липата и акацията, а последното вадене на мед е около 15-20 юли.
Георги Георгиев призна, че за да имаш успешен пчеларски бизнес с такива мащаби, тайната е да работиш с мерак и много любов и да произвеждаш чист и здравословен продукт, който е търсен от клиентите.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-13)
