Шесто поколение фермер възроди производството на аспержи в България

* „Големи късметлии сме, че произхождаме от земеделски род и имаме възможност да обработваме земята, която е хранила нашите прародители“, заявява Виктор Илиев. Той и семейството му отглеждат екзотичния зеленчук в Пловдивското село Катуница. В стопанството от 80 декара се произвеждат също пипер, домати, зеле, тикви, дюли и др.

– Ние сме малка семейна ферма с дългогодишен опит в отглеждането на плодове и зеленчуци. Осигуряването на качествена и вкусна продукция на нашите клиенти е нещото, което ни води в развитието ни. Като добри и отговорни стопани даряваме нашите растения с ежедневни грижи за постигането на отличен краен продукт – това е мотото на семейната ферма Илиеви от Пловдивското село Катуница. Тя се ръководи от най-малкия, но амбициозен земеделец във фамилията – 30-годишният Виктор Илиев. Заедно с родителите си и брат си той е приел предизвикателството да възроди производството на аспержи в България, чието начало е положено от неговия прапрадядо през 1902 г.
Екзотичният зеленчук е една от културите в семейното стопанство, което се простира върху собствена земя на площ от 80 декара. Там се отглеждат също пипер, домати, зеле, тикви, дюли и др. Виктор е пример за отдаденост на млад фермер към земята и труда и със сигурност гордост за рода си. По образование е икономист. Има бакалавърска степен по „Маркетинг“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и магистратура – „Управление на човешките ресурси“. Тъй като земеделието е в кръвта му след дипломирането си нито за миг не се замисля да работи друго, освен да се включи активно в семейния бизнес. А началото му, което датира повече от век, както и развитието през годините е изключително интригуващо.
– Аз съм шесто поколение наследствен фермер. В семейното ни стопанство отглеждаме основно зеленчуци и малко овошки. Като гвоздей в нашия репертоар е аспержата, която има славата на зеленчук – благородник. Той се смята за екзотична култура за България, но като погледнем назад в историята, виждаме, че това не е така, а е един от традиционно отглежданите у нас зеленчуци в миналото. Моят прапрадядо Илия Иванов е започнал да го гледа още през 1902 г. и то доста успешно. Той е взел семената от садовското училище и така е започнал масово производство. Отглеждал е и други зеленчуци. Родовата памет е съхранила интересна случка, която се предава от поколение на поколение. По онова време неговите аспержи са стигнали и до трапезата на цар Фердинанд. Като разбрал, че му се сервира родна българска продукция, царят останал много изненадан, но и доволен. Цар Фердинанд бил толкова впечатлен, че поискал да се запознае с този производител. Пътувайки за Истанбул царят спрял своя влак в Катуница и двамата се срещнали. За предприемачеството си прапрадядо е бил възнаграден с един златен Наполеон.
Иначе най-голямото производство на аспержи в България е било в периода около Втората световна война, а най-голямата консумация в Европа е била в Германия. В България почти не са се консумирали, като всичко се е изнасяло основно за Германия.
Ние стартирахме с по-малък обем. Първото насаждение беше между 6 и 8 декара. Тъй като нямаше семена в България, ни ги достави от Испания наш роднина, а разсада ние си произведохме. Сами разучихме технологията, благодарение на една много стара 100-годишна книга за отглеждане на плодове и зеленчуци.
Отначало родителите ми имаха доста перипетии и с реализацията, но постепенно с общи усилия наложихме зеленчука на българския пазар. Първата реколта получихме през 2003 г. и се оказа, че аспержата е непозната поне на 80 процента от търговците, на които бе предложена. Скоро след това намерихме добри партньори и благодарение на тях, както и на доброто качество, което предагаме, в последните 5-6 години нямаме никакъв проблем с реализацията на „свещите“.
Площите, на които ги отглеждаме, вече са 12 декара. На този етап те са напълно достатъчни, за да задоволят търсенето на българския пазар. Цялото количество продаваме тук, като напоследък се стремим то да стига директно до краен потребител.
Освен аспержите, отглеждаме още около 7-8 култури, защото само с екзотика в България не става. Имаме около 15 декара с пипер, между 15 и 20 декара с тикви, почти толкова е зелето. Поддържаме и 5-6 декара с домати. Радваме се, че както с аспержите, така и с тях почти нямаме проблем с реализацията. Освен че реализираме във веригите, наели сме си и сергия на пазара. Хората ни познават и знаят, че предлагаме качествена продукция. А това, което ни е излишно, пласираме на борсата. До скоро имахме кайсиева градина, но този плод е капризен и не можа да се адаптира при нас. Затова постепенно изкореняваме дърветата и на тяхно място засаждаме дюли. От една-две години пробваме и салатно цвекло, което засега е за наша консумация.
Искам да подчертая, че на българския пазар има проблем, който засяга не само нас, но и всички български производители на плодове и зеленчуци. Това, което се предлага на пазара обикновено е минало през 5-6 ръце, т.е. през прекупвачи и цената е скочила многократно.
Питам Виктор защо не е потърсил за себе си друга професионална реализация след като се е дипломирал, а се е захванал със земеделие, а той отговори така:
– Още от 10 клас имах яснота какво точно искам да работя. Израснал съм сред полето и както се казва съм закърмен със земеделие. Затова реших да заложа на сигурното – да продължа това, което е започнато от родителите ми и да го развия, и мисля, че за сега се справям добре. Те се занимават активно със земеделие от 1990 г., когато е вървял процесът по връщането на нивите на собствениците им. Тогава са обработвали по-малко декари и така са си подпомагали семейния бюджет. Така логично първо аз, после и брат ми се присъединихме към семейния бизнес.
Но който е решил да се захваща със земеделие, да е наясно, че като започне, няма връщане назад. Трябва непрекъснато да търси възможности за развитие и успех и да се учи най-вече от грешките си, както и да има здрави нерви. С брат ми сме големи късметлии, че произхождаме от земеделски род и имаме възможност да обработваме земята, която е хранила нашите прародители. Сега от нас се иска само работа и бъдещо развитие на стопанството, казва в заключение Виктор Илиев.
Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 13-14)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!