ЩАСТЛИВ СЪМ, ЧЕ МАНОЛОВЦИ МЕ УВАЖАВАТ И ОЦЕНЯВАТ ПОСТИГНАТОТО!

*Отбелязва кметът на подбалканското село, г-н Мурад Моллаахмед, който е шести мандат на този пост. 1100 са жителите на Манолово, тук има основно училище, детска градина, Клуб на пенсионера, читалище, здравна служба, православен храм, джамия…

Г-н Мурад Моллаахмед ни посреща в кабинета си, независимо, че е в отпуск. Разговорът ни потръгва с кратка раздумка за родата, след което се фокусирахме и върху неговата работа, върху приоритетите и желанията му село Манолово да бъде едно от най-красивите в Павелбанската община, а хората тук да живеят и работят спокойно:

-Прадядо ми е бил доста религиозен, „молла“ означава „свещен“, та оттам идва и моята фамилия. Родом съм от Кърджалийското село Безводно. Там моите родители, както и останалите жители, разчитаха на тютюна и на животновъдството. От това си вадеха хляба. Ние, децата им помагахме,от малки се научихме на труд, на уважение към по-възрастните.
Преселихме се в Манолово и останахме тук. През нашето село минава главен подбалкански път, както и железопътната линия, свързваща София – Карлово – Бургас. Част от жителите ни, мюсюлмани заминаха за Турция през 1989-та, едни се върнаха, други запазиха двойното си гражданство. Но редовно живеещите са около 600 човека, а по списъчен състав сме 1100. И моят син замина за Франция, 20 години е вече там.
Разбира се, преди 40 години картината беше една, днес е съвсем друга. Манолово беше център на клоново стопанство, обединяваше 4 села. Основано беше голямо и успешно ТКЗС, розови градини ухаеха наоколо, ягоди отглеждахме, животни… Цялото землище на селото е близо 7000 дка. И днес тук поминъкът на стопаните е розопроизводството и отглеждането на етерично-маслените култури.
Аз съм кмет вече шести мандат, през 2003-та нямах опонент, през 2011 – та също. Щастлив съм, хората ме уважават, оценяват грижите, които полагам за тях и за селото. Първият ми ангажимент като кмет беше да завърша православния храм. Заварих само основите и част от зида. Разграбени бяха тухлите, всеки е вземал каквото е пожелал. Тъжна картина!
Отнякъде трябваше да тръгна, намерих проектно-сметната документация за храма и твърдо бях решил да го довършим. Но общината нямаше перо, което да подпомогне молитвените домове. И стана така, че го изградихме на приятелски начала, потърсих маноловци, които са излезли от селото, те дариха средства и успяхме. Официално откриване направихме на 14 октомври, на Петковден, тъй като храмът ни се казва „Света Петка“. А националната телевизия предаде на живо събитието.
Сега църквата е действаща – както мюсюлманите имат джамия (от 1910-1914 г.), така и християните вече си имат свой храм. Запазихме и училището, 68 деца го посещават, забележете 64 са от ромски произход.


-Виждате ли оня висок връх, Триглав, до него води асфалтов път, военните са го правили навремето и до днес е добър и лесно проходим. А нашето село беше републикански първенец по производство на ягоди – едри, сочни, ароматни, с остро връхче, такъв беше сортът. Товареха ги в хладилни камиони и заминаваха за Холандия.
Дворът ми беше опитно поле на училището, и до днес ягоди отглеждам под найлон, подменям ги през три години – разказва кметът, с който правим кратка опознавателна обиколка из Манолово. – Асфалтът е положен преди 40 години, подменихме част от етернитовите тръби на водопроводната инсталация с пластмасови. Режим на водата при нас никога не е имало. А въздухът е просто незаменим, нали сме под Балкана.
Тук е здравната ни служба, два пъти седмично идва лекар. Имаме и три магазина, долу е дневният център за възрастни хора – тези с малки пенсии, самотни и др.
Читалището ни носи името на нашия партизанин – Михал Захариев с партизанското име Манол, командир на отряд е бил, та и селото ни е именувано на него – Манолово. Два паметника са изградени в негова признателност – в центъра и пред къщата му.
Да ви призная аз не обичам да се застоявам в кабинета, гледам да съм навън сред хората, та нали те са ми ориентирът, те ми казват къде какво се случва. Завършил съм Селскостопанския техникум в Чирпан, земеделската работа не ми е чужда.
Хората ценят и малкото, което правиш за тях. Разбира се, не всичко при нас върви „по мед и масло“. Стават битови кражби, трябва да ги ограничаваме до минимум, миналата година случаите бяха 3-4. За жителите в едно населено място какво е важно: като има дърва за огрев, като има осветление и като им е опазена продукцията, хората са спокойни.
Искам да отбележа още, че нашият кмет (на Община Павел баня) е много разтропан, деен, посещава ни, интересува се от проблемите и за година и половина трудностите със сметосъбирането при нас бяха разрешени. Асфалтираха се нови пътища, курортът стана по-привлекателен. И така трябва да бъде, заради лековитата вода и въздуха доста чужденци ни посещават.
При нас има два резервата – Централен Балкан и Джендема. Четири окръга се събират в район „Смесите“, наблизо е хижа „Тъжа“, а от другата страна в планината се намира „Кралимарковата стъпка“.
Какво включват бъдещите ми планове? Преди всичко да ремонтираме улиците, ще подменим изцяло водопровода и ще положим асфалт на всички улици, отговорна и приоритетна задача. По време на първия ми мандат бе направена канализация за отпадните води, та вече ги няма и септичните ями.
Аз искам да оставя диря след себе си, затова ще продължа да работя докато имам сили. Мечтата ми е Манолово да бъде китно и красиво подбалканско село, а неговите жители да са спокойни, да създават блага, да се радват на хубави дни.
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!