Ще върна Института по растителни и генетични ресурси в Садово на челните места в Селскостопанска академия

*заявява един от основните си приоритети новият директор доц. д-р Катя Узунджалиева. Тя призовава националната генбанка спешно да получи статут от национално значение.

През годините земеделската наука в България е доказала, че може да се развива и управлява успешно от жени. Пореден пример за това е новият директор на Института по растителни и генетични ресурси /ИРГР/ „Константин Малков“ в Садово – доц. д-р Катя Узунджалиева. Тя пое отговорния пост след спечелен конкурс, а проектът й за бъдещето развитие на института събра най-много точки.Родена е в Пловдив. Средно образование завършва в Английската гимназия, а висше- в Аграрния университет в родния си град, със специалност „Растителна защита“. Малко по-късно защитава и докторантура по „Ботаника“. Кариерата си стартира като специалист в бившия Земеделски колеж, сега Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в града на тепетата, където преподава до 2010 г. Година по-рано печели конкурс за научен сътрудник в ИРГР Садово. Сега наред с ангажиментите си като директор,продължава да ръководи и ботаническата градина в института, която е под нейните грижи от няколко години.

Научните изследвания на доц. Узунджалиева са насочени към опазване, съхранение и използване на растителни генетични ресурси (РГР) от медицински и декоративни видове с български и чуждестранен произход, както и опазване и използване на дивите родственици на културните растения, редки и защитени видове от българската флора. Тя е национален координатор на РГР в европейската програма за опазване на диви родственици на културните растения. Разговаряме с нея за проблемите и перспективите пред института.

– Доц. Узунджалиева, честито израстване в кариерата. Като директор на Института по растителни и генетични ресурси, какви цели и задачи сте си поставили?

– Един от основните ми приоритети е да върна института на едно от челните места в системата на Селскостопанска академия, както и да се затвърди добрият научен и производствен потенциал. Това предполага усилена работа и нов порядък във всички сектори, също и дефиниране на ясни отговорности. Имам голямо желание да стимулирам научния колектив към работа по проекти. В момента проектите ни са основно към Селскостопанска академия, по които работим целево, и за съжаление само по един международен проект. По фонд научни изследвания кандидатстваме по още три международни проекта и се надяваме да бъдат одобрени, което е много важно за института. Финансирането ни е крайно недостатъчно, а един такъв проект е източник на приходи.

Остарялата ни материална база както в лабораториите, така и в машинно-тракторния парк, е един от големите ни проблеми. Той много трудно ще се разреши, тъй като години наред не е купувано ново оборудване и машини, необходими за производствената ни дейност. Земята, която обработваме, е на площ от 2700 декара, от които 1550 дка са опитни полета и 1150 дка семепроизводствена база. Предстои да наемем и допълнителни площи, от които се надяваме на добри приходи. Радостни сме, че миналата година реколтата от слънчоглед бе прекрасна, и имахме добри постъпления от него. Успяхме да реализираме семена и от различни сортове пшеница, селектирани в института.

Аз съм убедена, че нашите производители ще се върнат към българските сортове, защото са пригодени към местните почвено-климатични условия. Най-новите ни пшеници Гинра, Гизда, Николай и Никибо успешно са внедрени в практиката и продаваме семена от тях, също и от другите ни мека и твърда пшеница, тритикале, ечемик, овес, ръж и грах. На изпитване в ИАСАС са два кандидат-сорта пшеница – Николета и Нани, които дават добри резултати и се надяваме скоро да бъдат утвърдени. Проблемът е, че фермерите приоритизират добива, не толкова качеството. Смятам, че в това отношение трябва да има и държавна политика, насочена към стимулиране на българските сортове.

– А как поддържате националната генбанка? Имате ли достатъчно средства за нея?

– За националната генбанка не получаваме никакво специално финансиране, за разлика от генбанките в другите европейски страни. Заделяме от средствата за института, разчитаме и на собствени приходи. Оборудването на генбанката е твърде старо. В момента имаме много голям проблем със сградата, която спешно се нуждае от външен ремонт. От двете страни изолацията е паднала, покривът тече и ако не се вземат навременни мерки, сградата ще се разруши. Имаме уверението от председателя на Селскостопанска академия проф. Васил Николов, че ще получим помощ в това отношение. Проведох разговор и с кмета на община Садово Димитър Здравков. Той ни посъветва да се ориентираме към проект „Красива България“, така че ще направим опит за финансиране, за да извършим цялостен ремонт на генбанката. Иначе имаме спечелен проект към ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) на Министерство на околната среда и водите. Той е за изграждане на втора камера, в която целево ще се опазват семена от диви родственици на културните растения. Това е въпрос с голям приоритет за Европа. Дивите родственици са източник на гени за устойчивост съобразно климатичните промени – на климатични условия, на болести, неприятели и др. фактори.

Конкретно за генбанката ще се стремим тя да получи статут от национално значение. Тя действително е национална и най-голямата на Балканския полуостров, но за съжаление не е обект от национално значение. Утвърди ли се като такава, ще има държавно целево финансиране за нея.

– Поради дългогодишния финансов недостиг на средства в ССА младите кадри избягват аграрната наука. Има ли полезни ходове отново да се привличе интересът към нея?

– При нас ситуацията е доста обнадеждаваща от гледна точка възраст на научния потенциал. Масово колегите от научния състав са между 40 и 45 години. Това не бива да ни успокоява, защото наистина няма желаещи, които да дойдат и да работят в тази сфера. Основната демотивация е ниската заплата. Но аз по натура съм позитивен човек и вярвам в хората. Целият колектив на института се състои от 99 души, 27 от които са научни работници. Вярвам и разчитам на всички тях и съм убедена, че заедно можем да изведем института на една по-висока позиция, каквато заслужава.

– Тази година ИРГР с какво ново ще се представи на предстоящото международно селскостопанско изложение АГРА 2019?

– В момента сме в процес на подготовка, така че нека запазя тайна. Искаме да се представим блестящо както всяка година, така че със сигурност ще има приятни изненади както за колегите ни от другите институти, така и за земеделския бизнес. При всички положения ще вземем участие и в традиционния конкурс за иновации, провеждащ се в рамките на АГРА, от който редовно получаваме високи отличия. В конкурса за иновации на АГРА 2018 г. се представихме с методично ръководство на тема: „Възможности за използване на хетерозисната селекция при самоопрашващите се култури, чрез проучване на хетерозисните прояви на български кръстоски фъстъци, сусам и ориз с авторски колектив доц. д-р Станислав Стаматов и доц. д-р Свилена Тошева. През 2017 г. ИРГР Садово участва в конкурса за иновации в два раздела. Регистрираният в Патентно ведомство през 2016 г. високодобивен и устойчив на болести сорт пшеница Гинра участва в раздел „Семепроизводство и посадъчен материал“, а новият иновационен сорт сусам Невена, годен за механизирано прибиране, в раздела „Научна дейност“. За наша гордост и двата представени научни продукта на Института бяха класирани от компетентното жури. Така за първи път от обявяването на конкурс за иновации на международното селскостопанско изложение в Пловдив, ИРГР Садово получи две награди в рамките на една АГРА. Искрено се надявам скоро да пожънем същия успех.

Разговаря Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!