Юлия Стоянова – майсторът на млечни продукти с дъх на билки

*Дамата отглежда близо 230 овце в с. Гинци, общ. Годеч. Има мандра, в която произвежда кисело мляко, сирене и кашкавал. Тя апелира държавата да обърне по-голямо внимание на сектор Животновъдство, както и повече млади хора да имат интерес към него

Ако изкачвате Старопланинския проход Петрохан, пътят ви ще мине през китното селце Гинци, общ. Годеч. Освен с красивите си природни забележителности, селото, което е на 1100 метра надморска височина и на 50 км от София, е прочуто и с овчето си кисело мляко и сирене. Те имат необикновен вкус, който се дължи на разнообразието от билки, които растат в района, намиращ се в зоната от Натура 2000 „Западна Стара планина и Предбалкан“и са основната паша за животните. Селото,което наброява около 150 жители, повечето от които са на преклонна възраст, е предпочетено място за живот и бизнес на семейството на Юлия Стоянова. Тя и съпругът й Стефан имат ферма за крави и овце, също и мандра, в която произвеждат млечни продукти изцяло от овче мляко.Кравите са месодайни и се ориентират към кланица. Майсторът на млечнит евкусотии е Юлия, която има своя тайна в приготвянето им. Eто какво сподели тя за живота им на село, за трудностите, но и удоволствието да работят нещо, в което виждат смисъл и бъдеще:

-Започнахме да гледаме животни през есента на 2011 г. Една ферма близо до нас фалира. Хората продаваха всичките си животни – крави, телета и овце. С моя съпруг проявихме интерес и решихме да приемем предизвикателството. Купихме ги и запретнахме ръкави. Ние сме в планински район, което е голямо предимство при отглеждането им. Постепенно мъжът ми се ориентира към породите Симентал и Абърдийн Ангус. Симентал има висока млечност и много добри месни качества,а Абърдийн Ангус е изцяло с месно направление. Аз пък поех основно ангажимента с овцете, които са около 230 на брой и преди три години успяхме да затворим цикъла на производство. Направихме мандра, в която преработваме мляко и произвеждаме кисело мляко,сирене и кашкавал. Използваме изцяло суровина от нашите животни, която се преработва на три дни.

Смятам да се възползвам от възможността да ги регистрирам с термина за качество“Планински продукт“ и да ги обозначавам със специалното лого, което да ги прави по-разпознаваеми на пазара.Регистрирани сме по Наредба 26 за директни доставки и ги предлагаме както във фирмения магазин до мандрата, така и всяка сряда на фермерския пазар, който се провежда пред Министерството на земеделието. Недостатък на тази наредба е, че ограничава продажбите да са в съседни райони на производството, което за мен не е редно и би трябвало да се промени. В началото, когато започнах да продавам млечните си продукти, хората гледаха на тях с недоверие. На пазара даваме възможност да се дегустират,така че всеки сам да избере какво да купи. Честно казано трудно пробихме,защото се конкурираме с големите вериги,където цените са по-ниски, но пъккачеството не е това, което ние предлагаме.Мога да кажа, че вече имаме доста клиенти,които са се доверили на нашето качествои вкус и успяваме да реализираме това,което произвеждаме.

Благодарение на фондация „Биоселена“ бяхме подпомогнати по линия на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Получихме оборудване за мандрата – охладителна вана, пастьоризатори, сиренарски вани. „Биоселена“ ни подпомогна и с мобилни хладилни витрини, с които се движим по пазарите и което е много важно – организира фермерските пазари.

За производството на млечните продукти се придържам към Български държавен стандарт. Сиренето задължително зрее 45-50 дни, а кашкавалът 3 месеца. Старая се киселото мляко да подквасвам от предния ден, а на следващия ден вече да е на пазара, като му давам срок на годност до 10 дни. В тънкостите на производството на млечни продукти ме посвети един човек от Годеч, който дълги години е работел като мандраджия. Има специфики и при производствота на сиренето, и на кашкавала, които са изцяло ръчни. Наскоро реших да експериментирам с вкусовете и разнообразих този на кашкавала, като освен класически, правя и с боровинка, чубрица и червен пипер. Експериментът излезе много успешен и се прие от клиентите.

Най-трудното в животновъдния сектор е дефицитът на работна ръка, най-вече на гледачи на животни. Въпреки, че контролираме процеса, не можем и с това да сме ангажирани, но успяваме да се справим. Имаме три дечица – големият ни син е на 21 г., дъщерята на 17, а малкият син е на 9 годинки. Дъщеря ми помага колкото може, а мъжът ми разчита на големия син в приготвянето и транспорта на сено. В това отношение съпругът ми има много отговорна дейност – от 23 години той произвежда и доставя сено за зоопарка в София.

Живеем в екологично чист район, далече от промишлени предприятия и замърсена градска среда. Нямаме и интензивно земеделие, така че не се пръска с препарати за растителна защита, което осигурява чистотата на нашите ливади, от които се прави сеното. Иначе коситбата при нас започва от средата на месец юли. Преди това нямаме право да косим заради защитените птици в района, които по това време още мътят и имат малки пиленца. Нашите ливади са богати на много и различни билки, което прави сеното уникално. И тъй като там пасат и животните, това придава неповторим вкус и на млечните ни продукти.

Относно националното подпомагане на сектор Животновъдство, г-жа Стоянова смята, че не е достатъчно. Даде пример, че по схемата „Де минимис“ субсидията е 15 лева за овца, а изхранването и гледането е доста по-скъпо. Освен това животните всяка пролет се обезпаразитяват, необходими са и ваксини. През месеците, когато не са на паша се изхранват с фуражи и зърно, които също са разход.

Юлия Стоянова апелира Министерство на земеделието, горите и храните да обърне повече внимание на сектор Животновъдство, както и да се контролира вноса на сирена и кашкавали, който унищожава българския производител. Апелира също да има повече животновъди и повече млади хора да проявяват интерес към сектора.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!