ЯЗОВИР БЕЛМЕКЕН И КРАСОТИТЕ ОКОЛО НЕГО – ЧУДНИ КЪТЧЕТА ЗА СПОРТ И РЕЛАКС

  • През лятото може да се поязди Хафлингер в конна база „Старина“, а през зимата да се карат ски към Учебно-опитното горско стопанство на Лесотехническия университет.

Който види за първи път язовир Белмекен и красотите около него и бъде погален от рилския вятър, непременно ще иска да се върне там отново. Гледките са магнетични и опияняващи, а въздухът – кристалночист. Накъдето и да се обърнеш – погледът ти спира върху величествени борове, отрупани с млади шишарки в разгара на лятото. Районът не изобилства от заведения и къщи за гости, нито с палатки и кемпери около водния басейн, може би затова е съхранена девствената природа. До язовира се стига по два пътя – от местността Юндола, който е класическият или от село Сестримо. Белмекен е най-високият язовир на Балканския полуостров. Построен е през 1974 г. на река Крива река с цел електропроизводство. Разположен е на 1923 метра надморска височина и е част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Язовирът е с дължина 3,98 км и ширина 1,2 км, а водният обем близо 145 млн. куб.м.
От предприятие „Язовири и каскади“ към Националната електрическа компания, представят следната история за появата на язовира: Река Крива е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон – в участък с дължина от 10 км съществува естествен пад 1300 метра. Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет „самокова“, двадесет „видни“ и над тридесет ковашки работилници. След освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа.
Другото най-близко място за отдих е седалището на туристическо дружество Юндола 1919 – Велинград и хижа „Христо Смирненски“. Те са надолу по пътя към Юндола в местността Куртово, при надморска височина 1860 метра. Малко след това, пак в посока Юндола, се намира комплекс с конна база „Старина“. Едноименната местност предлага прекрасни условия за спорт, отдих и туризъм през цялата година. Мястото е изходен пункт към Национален парк „Рила“ и сборен пункт на няколко туристически маршрута. За час и половина нормално ходене се изминава пътя от местноста „Старина“, към местностите „Банята“ и „Каца ливада“, и се стига до хижа „Христо Смирненски“. Този маршрут е подходящ и за пешеходен и за вело туризъм. От местността „Старина“ до „Филибелийска поляна“ се стига по маркиран с червен цвят горски път. Разходката е лека, като почти през цялото време пътят е през смърчова гора. Туристическият център „Старина“ е начало и на маршрут Старина-Куртово, маркиран в зелено. Разстоянието до крайната точка се изминава за около един час, който минава неусетно, заради красивите панорами към високите върхове на Рила.
Екологичен стационар ”Мониторинг на горските екосистеми” е създаден в периода 1998-2001 г. в резултат на съвместен проект между България и Швейцария в областта на горското стопанство. В него се извършват биометрични измервания, фитоценологични проучвания, листен анализ, анализ на мъртва горска постилка, почва и лизиметрични води. Получените резултати служат за база данни при определяне на критичните стойности на показателите за замърсяване и увреждане на горските екосистеми.
планинска фауна.
Гордост на националния парк е Мусала – най-високият връх на Балканския полуостров – 2925 м. Други 40 върха са с височина над 2000 метра. Преброени са повече от 120 езера, много от които са от ледниковия период. Половината от територията на парка е покрита с естествени гори, като една трета от тях са на възраст над 100-120 години. Паркът е най-сигурното убежище на планинската коза – факт, намерил отражение и в емблемата му.

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!