<<>> Това са нашите искания, за това настояваме и се борим всички колеги от Националната асоциация на зърнопроизводителите! – кратко, но точно се аргументира младият фермер Александър Сотиров от „АМС Агро груп“ ООД.
Александър Сотиров е фермер от Айтоския регион, а от 1 година е и председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област. Агроном по растителна защита, с допълнителна квалификация по външна търговия със стопански стоки. Разговора с него водим след края на кампанията по прибиране на пролетниците и в началото на подготовка за есенната сеитба:
-Собственик съм на средно земеделско стопанство в региона на Айтос – стопанисваме около 6 000 дка, аз унаследявам бизнеса от баща ми. Залагаме предимно зърнени и технически култури (пшеница, рапица, ечемик, слънчоглед, а в последните години кориандър и лен). От 2019 г на определени полета във фермерството внедряваме консервационни практики.
Транспортът е малко сложен, стопанисваме 2 бази, трудно е откъм поддръжката, налага се и техника да се придвижва. Първо приключваме кампанията в едното землище, след което се насочваме към другото. Разполагаме с добра техника, участвали сме в годините по проекти, но бих казал безуспешно и ще ме попитате защо. Защото зърнопроизводството отдавна не е приоритетен отрасъл. Единствено тази година имаме одобрен проект по МИГ Айтос. Казано точно от 2015 г, когато аз поех бизнеса, не мога да се похваля със спечелен проект.
С гордост посочвам, че моят баща, с когото от малък съм по полето ме е научил на труд и съм му благодарен. Отрасълът изисква много знания, постоянство, отговорност и търпение. Много търпение!
Що се отнася до консервационното земеделие, обичам да експериментирам, съвместни опити при различните технологии сме правили с учени от АУ Пловдив. Но-тил изключва всякакви обработки, залагам покривни култури, докато другите 2 технологии предполагат лека, минимална обработка без да нарушава почвения слой. Забелязах, че вертикалната система на обработки или т. нар. „vertical tillage“ в нашия регион се отблагодарява най-добре. При Но-тил същественият проблем е заплевеляването. През първите 2-3 години разходите ни бяха по-ниски и общо-взето бяхме доволни и от добивите, но се изправихме пред сериозния проблем с плевелите. Третирахме с хербициди, но упоритите райграс, власатка, са трудни за контрол. В същото време при вертикалната система за обработка имаме едно продълбочаване без преобръщане на почвения слой, така постигаме аериране, разрохкване и пр. Следват 1-2 по-плитки обработки, които решават в голяма степен проблема с плевелите.
Каква е реалната картина при нас? Точно казано ТРУДНА година! Много култури, които преди време сме залагали и са били печеливши, днес вече отстъпват. Пазарите станаха непредсказуеми. Впрочем пазари има, търговията не е спирала, но ние сме принудени да продаваме на цени отпреди десетина година. Тогава са били актуални, но днес инфлацията е галопираща и сметките ни образно казано се „връзват“ трудно, да не кажа никак.
Но нека стане ясно, че ние имаме нужда от АКТУАЛНИ ПОЛИТИКИ, АКТУАЛНИ ПАЗАРИ, АКТУАЛНИ ЦЕНИ!
За това настояваме всички колеги от асоциацията. В нашето стопанство успяхме да реализираме по-значима част от продукцията, не можем да сме на изчакване до безкрай, тъй като са ни необходими свежи средства за предстоящата кампания, а и собствениците на земя е редно да си получат рентата. Няма как да започнем сеитбата ако не сме си осигурили качествен посевен материал, торове, продукти за растителна защита, консумативи за техниката. Те са неизменна част от технологията.
И още – хората се отдалечиха доста от земеделието, включително и младите, те предпочитат да се реализират в други бизнеси. Разбира се, нормално е собствениците да настояват за по-високи ренти. Често чуваме: „вие получавате субсидии, купувате си скъпи возила“. Да, но нека се знае, че за лев субсидия връщаме на държавата 8 лв., визирам и данъците. В същото време трябва да следваме новите тенденции, актуалните политики…
Напоследък все по-често се коментира размера на рентите. Работим върху разумни предложения, да се предложи вариант, който да е удачен и за собственика на земя, и за фермера. Време е държавата да се намеси, да вземе мерки по този тревожен проблем.
В стопанството сме 5-6 заети, разбира се, има потребност от повече специалисти. Но и те се откриват трудно, нищо че машините ни са съвременни, климатизирани, с много екстри, само в единия трактор има 5 компютъра.
Александър Сотиров е председател на местната структура на зърнопроизводителите. Редно е да го попитаме и за приоритетите в работата му.
–Членувам в съюза отпреди 6 години, от 1 година съм председател, а преди това бях зам. председател. Съюзът наброява близо 80 члена. Моята цел е да се развивам. Ако мога да допринеса с нещо за съюза, за асоциацията, аз държа да го направя. Към това се стремя, всички виждаме, че секторът страда. Убеден съм, че всички заедно можем да постигнем успех, докато сам човек нищо не може да направи. Колкото и клиширано да прозвучи, целта ми е да дам пример, да покажа на колегите, че има начин нещата да се случат. Искам да допринеса с нещо, макар и малко, незначително, дали ще бъде форма на сдружаване, дали ще бъде успех по даден закон и около всичко това да се обединят и останалите производители. Т.е. ДА ДАМ ПРИМЕР, КОЙТО КОЛЕГИТЕ ДА ПОСЛЕДВАТ! Не е тайна, че мнозина фермери са отчаяни. А това не трябва да се случва.
Притеснени сме от безводието, от сушавите сезони, които съсипват реколтата. В нашия регион почти няма възможност за поливане, язовирите са пресъхнали, а статутите са съвсем различни и не ни позволяват да ги ползваме на концесия. В цялата Бургаска област темата по напояването е доста сложна. Очакваме политиките в сектора и в направление напояване да бъдат разумни.
И при нас, както при много колеги добивите не ни удовлетворяват, при слънчогледа – посевите са провалени, от рапицата пожънахме по 200 кг от декар, при нея имаше поражения от ниските температури. От кориандъра сме доволни, при лена ще обсъдим някои пропуски. Овошките измръзнаха, когато температурите напролет паднаха до минус 6-7 градуса, положението беше неспасяемо.
От 2010 г ниските цени на земеделската продукция тръгнаха от овошките, а преди това с тях си покривахме разходите в зърнопроизводството. Но през последните 4-5 сезона проблемите, които съпътстваха овощарството, се пренесоха и в останалите сектори. Но аз обичам да казвам и да си припомням: „НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА!“ Ако сме обсебени от негативни мисли, това още повече ще ни обезкуражи. Да не забравяме, че ние произвеждаме хляба на хората, че зърнопроизводството е стратегически отрасъл в българската икономика и е в основата на продоволствената сигурност…
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
