*Това бе темата на научно-практическия форум, който се проведе на 3 април в зала 3 на Тракийския университет, реализиран като част от научен проект „Кооперативни модели за правене на бизнес в България и потенциалът им за прилагане на иновативни управленски решения“, финансиран от фонд „Научни изследвания“, конкурс „Фундаментални научни изследвания-2022“ – Договор № КП-06 – Н/65/1.
-За мен е чест да се изправя пред вас и да поставя началото на днешния форум, посветен на кооперациите, на проблемите, трудностите, които ги съпътстват във времето – даде начало на събитието проф. Тодорка Атанасова, ръководител на проекта. – Всичко това е факт след повече от 2 години работа, когато съвместно с 3 университета (ТрУ, като базова институция, Нов български университет и Икономически университет – Варна) изследваме състоянието и развитието на кооперациите у нас.
Днес ще ви представим нашите резултати. На 3 април 1992 г. 36-то Народно събрание приема Закона за земята, той поставя много сериозни условия за възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Тогавашните кооперации, вследствие на закона, бяха подложени на сериозна трансформация. Тя и през следващите години има своя отзвук, и до днес.
В залата присъстват и небезизвестни експерти, г-н Кирил Вътев, Явор Гечев, проф. Иван Станков – министри на земеделието от предходни правителства, председатели на национални и регионални съюзи на кооперациите, както и наши студенти. Държа да отбележа, че днешният форум е реалност благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.
Проф. Нели Грозева, зам. ректор на ТрУ, поднесе приветствие към организаторите и аудиторията от името на цялото академично ръководство:
-Колеги, скъпи студенти, за мен е чест и привилегия да застана пред вас и пред 3-ма министри на земеделието. Оценявам и познавам работата на земеделските кооперации като дъщеря на земеделец, а така също и като зам. ректор по учебната дейност. Ние си партнираме много добре със съюза на кооперациите и неговите поделения в страната и взаимно си помагаме.
Много съм доволна и щастлива, че в залата присъстват и студенти от различни факултети и специалности. Пожелавам успех на форума!
Проф. Иван Станков, председател на Съвета на настоятелите на Тракийски университет, два мандата ректор, създателят на Стопански факултет в университета, също отправи поздравление към организаторите, участниците и гостите на събитието.
-Уважаеми колеги, скъпи студенти, за мен е чест да застана пред вас и да ви приветствам в качеството си донякъде и като домакин с „добре дошли“ и да пожелая успех на форума. През моята 52-годишна непрекъсната практика (и в момента работя), никога не съм се чувствал толкова обезпокоен за нашето българско селско стопанство, както в настоящия момент – системно неглижирано, много често безидейно и неефективно. Ние трябва да възродим някои идеи, за модерно и успешно кооперативно движение в страната.
България, която има потенциал и научно е доказано, че може да изхрани 5-6 държави с нашата територия, в момента внася по-голямата част от хранителните продукти. Историята не помни страната ни да е внасяла такъв обем хранителни стоки от първа необходимост, както е сега. Дори и след втората национална катастрофа за кратък период сме излезли от това състояние, а сега продължаваме да внасяме продукти.
Българското селско стопанство е достигало до 39% брутен вътрешен продукт, още 39% от индустрията, която се базира основно на селското стопанство. Сега сме на ЖАЛКИТЕ 4%, ВКЛЮЧИТЕЛНО С РИБНОТО И ГОРСКОТО СТОПАНСТВО!
За пазарна икономика не бихме могли да говорим – такава няма! Защото нямаме производство, нямаме и пазари, а имаме ВЪЗМОЖНОСТИ. Смятам, че на днешния форум ще потърсим правилните решения и насоки, ще дадем и гласност, тук сме се събрали да обсъдим начините и пътищата за обединяване на ресурсите за постигане на резултати в сектора и да излезем от това състояние. Ще се радвам ако днес открием правилни и целенасочени предложения. Кооперациите трябва да ги има, кооперация не е „мръсна“ дума. Когато земеделието в една страна се развива, то и държавата върви напред.
Приветствие към аудиторията отправи и Димо Иванов, експерт в Европарламента, възпитаник и докторант на университета, макар и зад граница:
-Радвам се, че има такъв форум, сърдечно благодаря на преподавателите от университета, на моите колеги и приятели. Кооперирането като форма на развитие на сектора става все по-важно, поради което не бива да бъде неглижирано. Ние в Европарламента през годините сме организирали множество посещения в различни държави, за да добием представа за техния опит. В Португалия, Италия, Австрия кооперирането е далеч по-развито, имат традиции в годините и някои наброяват над 600 члена. Докато у нас това явление се разглежда преди всичко като достъп до пазари, в други страни то дава сигурност на стопанствата. Там при природни бедствия производителите се подпомагат финансово. В тази връзка ние имаме какво да надградим.
Ще спомена четирите основни приоритета, които комисията посочи през изминалия месец, те в голяма степен биха подпомогнали и кооперирането. На първо място земеделието да стане привлекателен сектор, това е особено важно за България. Аз самият съм син на фермер, но съм избрал друг път и ако условията за земеделско производство бяха по-добри, сигурно щях да бъда сред вас. На второ място е: конкурентен и устойчив сектор, това бе поставено особено след войната в Украйна и вносът, който създаде огромен дисбаланс и у нас.
При нас има и свръхрегулации, себестойността на значима част от продуктите е много висока. Необходимо е да намалим и бюрокрацията в сектора. Смятам, че инвестициите в иновации и в развитие на стопанствата са особено важни. И не на последно място, това са справедливите условия за живот и труд в селските райони.
Всички имаме една цел – нашето земеделие да стане по-конкурентноспособно и повече стопани да се заемат с това производство.
-Темата днес е: „Субективно мнение за обективна реалност!“ Защо сме я избрали? – започна анализ по проекта проф. Атанасова. – За да чуем субективното мнение на голяма група от представители и председатели на кооперациите у нас от всички сектори, но обективната реалност е тази, която ги е накарала да го изразят. Какво говори статистиката?
От 2005-та докъм май 2023 г. броят на всички видове кооперации у нас е над 9000. Ако се върнем ретроспективно във времето през 2005-та година техният брой е бил 5274. За малко повече от десетилетие те са стопили до… 3833. Негативна тенденция към намаляване на числеността на кооперациите. И не само!
От 21 икономически сектора в 19 от тях функционират кооперациите, най-многочислен е сектор Селско, горско и рибно стопанство. Важно е, че и в преработвателната промишленост, търговия и транспортни и ремонтни услуги участие имат кооперациите. Разбира се, кооперации има и в образованието, науката, културата, здравеопазването…
Какво сочи нашето проучване, което направихме през първите 2 месеца на годината?
Председателите на кооперации, както и главни и оперативни счетоводители – над 50% са с висше образование, преобладаващи са 2 категории възрасти, едната е на 56-65 г. (около 40%), другата е над 66 години и относително по-малко са хората на по-ниска възраст. Над 20 години 58% от хората работят в кооперациите, те живеят с тях.
Какви видове кооперации сме обхванали – основно земеделски структури, по отношение на числеността на член-кооператорите преобладават такива с 300 и над 300 члена, както и с по-малка численост. В кооперациите от тази категория работят от 1 до 5 човека. Около 10 човека получават трудова заетост или ангажираност в кооперациите. По отношение на стойността на активите преобладаващи са 2 категории: от 11 000 до 200 000 лв. и от 1 милион до 5 милиона. Много по-малък е относителният дял на останалите кооперации, значение за това има и предметът на икономическа дейност.
От 51 000 до 500 000 лв. е оборотът за 2024 г. Около 27% – над 1 милион. Реално реализираните разходи за 2024 г. са от 100 000 до 500 000 лв. По стойност на притежаваните активи 2/3 от кооперациите от извадката имат характера на микропредприятия, а 1/3 трета – на малки предприятия.
По размер на годишните приходи за миналата година КООПЕРАЦИИТЕ СА ТИПИЧНИ МИКРОПРЕДПРИЯТИЯ. Това са тези, които имат годишни обороти до 3.9 млн. лв. През последните 5 години основно се инвестира в закупуването на нови производствени машини, макар и малко – в реконструкция на производствени сгради, в нови производствени мощности. Обезпокоителен е фактът, че 17.7% от анкетиралите не са инвестирали нито лев през последните 5 години.
Стратегическите планове на кооперациите през следващите 5 години? Акцентът е увеличаване на обема на продажбите и диверсифициране на икономическата дейност. По отношение на иновациите ударението се поставя върху обучението и повишаването на квалификацията на персонала, в агротехнологии, в маркетинг и продажби и автоматизация и софтуерни решения за управление на ресурси и производство.
Законът за кооперациите се счита като основна спънка за развитието им, както и данъчното законодателство в страната, възможности за участие в обществени поръчки и др. Едва 18% от кооперациите си дават оценка „стабилност“ и развитие, 47% посочват, че изпитват трудности, но изразяват мнение, че ще ги преодолеят, 22% изпитват много сериозни трудности и 8% се считат за нестабилни.
Много са предизвикателствата пред кооперациите, но те са отстоявали на повратностите на времето, тази година ще отбележим 135 години от основаването на първата българска кооперация, а тя е в земеделието. Управляващите кооперациите имат твърда воля да развиват дейността си, да заемат онова достойно място в националната икономика, но това не би могло да се случи без политика, последователност и активна обществена подкрепа. Инициатива като днешната и други биха допринесли за утвърждаването, развитието и просперитета на кооперативни модели – посочи на финал проф. Атанасова.
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
