*Най много държа да имам сигурност в контрагентите, с които работя! Предпочитам да изкарам 5 лева печалба, но в ръката, отколкото 500 лв., ама виртуално – посочва г-н Иван Торньов, управител на фирма „АгроФог“, специализирана в търговията със селскостопанска продукция, семена и торове.
*Според него, дори и да се осъществи най-интензивен износ в следващите месеци, наличното зърно у нас няма как да се пласира и ще остане до новата реколта.
В Монтанското село Расово (което всъщност е по-близо до Лом) пристигаме с първия сняг в края на януари. Белите снежинки танцуват пред колата ни, докато без особени усилия намираме базата на „АгроФог“ ЕООД. Ориентираме се по силозните постройки. Тук ни посреща управителят на дружеството Иван Торньов, с когото започваме разговора от началото на неговия бизнес-път:
-Завършил съм Механотехникум в Монтана, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. И докато учех, ни бе предложена една експериментална паралелка по „Мениджмънт за управление на малки и средни предприятия“. Завърших я и след това исках да се занимавам с някакъв вид търговия. И тогава опитах различни дейности – заведения, закусвалня, разработвах варианти за цех за макарони, за правене на екобрикети и т.н. И спънките, които срещах бяха или от бюрократично естество или от финансово. За повечето начинания се изискваха доста солидни капитали, които нямаше как да притежавам. Та аз бях едва на 19-20 години. А и периодът в края на 90-те си беше труден.
Така реших да се насоча към земеделието, което по това време беше доста дребно, малопарцелно, нямаше ги тези стопанства с по хиляди декари. Повечето хора в региона си бяха получили земите и си гледаха по 10-20-30 дка, максимум 50 дка. Тогава нямаше и техника… Но всичко това не ме смути и аз стартирах с 10 дка, предоставени от дядо ми и с още 10 от един съсед. Заложихме пшеница. Тук трябва да вметна, че аз съм си от Монтана, но винаги съм бил свързан със земята. Моите родители са от Медковец и през почивните дни и ваканциите винаги съм бил край тях, помагал съм – и в нивите, и в лозята. Така че този труд не ми е чужд.
От засятата пшеница през първия сезон изкарахме едни неудовлетворяващи добиви от порядъка на 250 кг/дка. Тогава и семената не бяха толкова високопродуктивни, и техниката и технологиите, торовете – също. А и аз по това време бях войник в казармата, макар и наблизо, и нямаше как да следя постоянно развитието на посевите. Но така или иначе изкарахме реколта от 5 тона зърно. Аз обаче не мислех като всички останали просто да продам пшеницата на каквато и да е цена. А да изкарам и добавена стойност от нея. И така, за да изкарам повече, тя трябва да стане на брашно. Започнах да проучвам къде в региона има мелници и мелнични комбинати. За разлика от сега, тогава имаше на доста места, почти във всяко село и работеха активно. И един от началниците ми в казармата ме посъветва да си пласирам зърното в Лом. Намерих от едно съседно село една ИФА бордова – 6 тона, и за да уплътня курса се наложи да взема от един съсед още 1 тон, да добавя към моите 5 тона. Човекът, на възрастта на дядо ми, ми се довери, след като му обясних какво съм замислил да правя.
Закарах зърното, оставих го в комбината на ишлеме и ми казаха, че ми се полагат 4 фракции – бяло и типово брашно, Добруджа и трици. Продадох полученото в Лом. И попитах дали мога да доставя още. Отговориха ми утвърдително. Със спечелените пари се разплатих на съседа и за ИФА-та, а с останалите пари купих още 6 тона зърно и пласирах и тях във вид на брашно. Така направих няколко цикъла и завъртях този бизнес с пшеницата и брашното. До момента, в който цената на брашната започна да пада, а и от мелниците пък вдигнаха стойността на ишлемето. И взе да става неизгодно…
Реших със събраните пари и с помощ от баща ми да си купя един бус, с който да обикалям областта, да купувам зърно и да го предлагам на животновъди от по-планинските райони – пшеница, ечемик, царевица. Впоследствие установих контакт с маслобойна в Бойчиновци, за която започнах да карам слънчоглед. Тогава бе станало нещо като мода хората да предават слънчоглед, а насреща да си вземат наливно олио. Правех списъци, вземах от стопаните слънчогледовото семе, карах го до маслобойната, а от там ми определяха дата кога да си взема олиото и да го раздам на всички. Полученото кюспе пък доставях на животновъди. Разнасях и слънчоглед за печене…
Така този бус ми даде свобода за действие и можех сам да си определям кога, къде и какво да правя. Позволих си да наема и един помощник. Работех от тъмно до тъмно, понякога по 14-16 часа и не усещах умора, а напротив – прилив на енергия. Вечер като се прибирах, вместо веднага да легна и да заспя, аз мислех и чертаех планове за утре – къде ще бъда, дали на пазара за зърно, в маслобойната или при стопани животновъди…
Успоредно с това се отказах от обработването на земя. Причините бяха доста – нещата не се връзваха финансово, нямах никаква техника и трябваше да разчитам на услуги, а в този период се появиха и доста измамници. Така се ориентирах единствено в търговията. По-късно със съдействието на кмета на Медковец закупих една бивша столова в селото. Превърнах я в склад, за да има къде да съхранявам по-големи количества зърно. И започнах да привличам местните да си оставят продукцията при мен, а не по гаражи, мазета и тавани. Така можеха да продават тогава, когато изкупната цена ги удовлетворява. Капацитетът ми беше за 70-80 до 100 тона. Установих контакти с мелници в региона. И така купувах зърно и го предавах на преработвателните предприятия.
Постепенно разширявах складовата си база, продължих със слънчогледа и олиото. И бизнесът плавно се увеличи от само себе си. Аз просто имах желание да работя и в главата ми постоянно се въртяха някакви идеи…
След близо 10 години упорит труд, борба, преодоляване на препятствия и прочие аз вече навлязох дълбоко в този бизнес. Регистрирах и фирма около 2007 г. – „АгроФог“ и нещата се канализираха. Не че нямах желание да сторя това и преди, но изискванията бяха толкова високи и неизпълними. А и на всяко стъпало ти искаха пари и пак пари, така че да те върнат обратно и да те откажат.
Постепенно назначих служители, разширих складовите бази, като закупих и тези двете в Расово (то е съседно на Медковец) – едната на влизане, другата на излизане от селото. И двете съм ги модифицирал, преправял, реновирал – по мои проекти и съобразно моите виждания как да изглеждат и как най-лесно да се извършват съответните манипулации. Това тук са бивши сушилни за тютюн – 12 бетонни силоза, на които съм изкопал подземна част, изградил съм активна вентилация, така че да бъде удобно. Моето виждане е такова, като взема нещо да го надграждам, да го развивам, а не да го развалям и събарям. А едва ли е нужно да обяснявам в какво състояние бяха, когато ги закупих – порутени, мръсни, изкъртени, наколо – обрасло с дървета, храсталаци, бурени. И ни струваше доста усилия, средства и труд, за да ги преведем в сегашния им вид.
В момента капацитетът на складовете ни е за около 20 000 тона зърно, но строим наблизо още силози за около 11 000 тона. Тази база тук е най-добре оборудвана с необходимата техника. Втората ни база, на входа откъм с. Аспарухово, е вече преустроена в цех за калибриране и заготовка на слънчоглед за белене. Разполагаме с 6 камиона за превоз на продукцията, с нужните ни челни товарачи и други машини.
И така в момента моята фирма „АгроФог“ е специализирана в изкупуването, съхранението, преработката и търговията на земеделска продукция, семена и торове. Обслужваме вероятно над 150 земеделски стопани в целия този регион от Брегово и Видин до Монтана. Не работим на всяка цена с абсолютно всички. Имаме си някакъв капацитет – транспортен, финансов, складови. И затова не търсим клиенти, по-скоро те сами ни се обаждат…
Екипът ни се състои от около 40 човека – администрация, шофьори, общи работници, охрана.
Моят принцип на работа е да подхождам предпазливо, да не се хвърлям веднага в дълбоката вода. Виждате какво става с цените на торовете през последните години – изстрелват се нагоре, после падат надолу и т.н. В тази връзка, искам да посоча, че един колега от региона буквално фалира. Той се презапаси със скъпи торове, след като се говореше, че във връзка с войната в Украйна няма да ги има и цената им ще расте. Стана така, че тя падна и то доста. И това бе шок за него. Така че съм привърженик на премерения риск.
Най-много държа да имам сигурност в тези мои контрагенти, с които работя. Винаги съм казвал, че предпочитам да изкарам 5 лева печалба, но в ръката, отколкото 500 лв., ама виртуално. В нашия бранш измамници и шарлатани – много. Доста колеги се опариха, някои изгоряха. Но уроци получихме всички…
Проблемите в агросектора са много – и от административно естество, и като цялостно управление, и като подпомагане. На всичко отгоре, това лято забраниха и износа на зърно. Това беше голяма глупост! При положение, че България произвежда между 5 и 6 пъти повече пшеница, отколкото са потребностите на държавата! Затвориха пристанищата и митниците и създадоха изключително големи трудности на компаниите-износители. Така в момента складовете ни са пълни със зърно. Вместо да го изнесем и да вкараме в страната свежи пари. Кой имаше интерес от всичко това не знам!
Моето мнение е, че дори и да се осъществи най-интензивен износ в следващите месеци, това налично зърно няма как да се пласира в чужбина и ще остане до жътва. Сега всички изчакват по-добра цена, но това не става и стойността на пшеницата реално вече е под 50 стотинки на кг. С тенденция да продължава да пада до лятото…
(повече в Агровестник- стр. 5-6)
