*Това е формулата на успеха за зърнопроизводителя Владимир Вълчев от град Грамада, Видинска област. Стартира с малкото наследствена земя, която с упорит труд към момента е разширил до мащабни размери. Оборудвал е внушителен технопарк, изградил е складови бази и силозно стопанство, с подкрепата на своя сплотен екип.
В разгара на пролетната кампания посетихме Владимир Вълчев в град Грамада. Видяхме се в неговото стопанство, намиращо се на единия от входовете на градчето, простиращо се върху 10 дка земя. В него са изградени 6 огромни силоза за съхранение на реколтата, както и няколко халета за техниката. Владимир е създал всякакви удобства за себе си и неговия екип, с който работи на равно, включително помещения за отдих. Г-н Вълчев стартира своя бизнес през далечната 1991 г., когато са му възстановени 150 дка земеделска площ.
Липсата на избор на добри възможности за реализация в Северозапада, мотивират Владимир да се ориентира в тази посока. Освен това, той е и много трудолюбив, като работи всекидневно рамо до рамо със своя екип. В северозападния край Владимир Вълчев е известен с лудостта си към работата. Мнението сред обществото е, че той „много работи“, „слиза от една машина и се качва на друга“, „няма техника, която да не може да управлява“ и пр.
-Започнах с тази наследствена земя. Развивах дейността около 7-8 години, след което я прекъснах и заминах за Испания – започна да разказва стопанинът. – Работех там около 10 години, до 2009 г., но междувременно през 2006 г. възобнових работата в земеделието. Направих си стопанство, идвах на кампании за по месец време, докато през 2009 г. се върнах в България окончателно и започнах наново вече с 2200 дка. Към този момент активно се занимавам със зърнопроизводство, като вече обработвам 56 000 дка…
Прави впечатление, че той сам изгражда земеделската си империя, за скромните си 50 години, от които 25 упорит труд и последователност. В момента в бизнеса му се включва и част от семейството – съпругата му Ирена и синът му Алекс, който учи в Аграрния университет Пловдив, специалност „Агрономство“.
Земите му се простират в няколко общини и са заети основно с пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Екипът му се състои от 15 работника, от които Владимир е много доволен. Въпреки кризата с работната ръка в днешно време, фермерът не се оплака нито за миг:
-Момчетата са при мен от дълги години, нямам никакви проблеми с тях. Справят се с работата много добре, отговорни са към мен и дейността. Съпругата ми се занимава с документацията във фирмата – договори, плащания и др. Чакам и сина ми да завърши висшето си образование и да се присъедини към екипа. Той и в момента ми помага…
Последните години бяха доста тежки за българското земеделие, включително и за нас, но общо взето сме доволни. Изкупните цени на продукцията напоследък са доста по-ниски от очакваното, но се надяваме да се подобрят. Това, което зависи от нас е да работим, над друго нямаме контрол. Очакваме да се възстановят цените, да се подобрят метеорологичните условия, които също оказват голямо влияние. Липсата на сняг през зимата и горещото лято, заедно със сушата също затрудняват развитието ни. Последните три години сушата през лятото е жестока, зимата няма сняг и валежи, съответно няма влагозапаси в почвата, което се отразява на добива, и като цяло на печалбата…
Що се отнася до технопарка, с който разполагам – сигурно съм инвестирал около 15 млн. лева през годините. Той включва 6 комбайна – 5 Claas и 1 John Deere около 14 трактора, 6 гондоли, самоходна пръскачка… Навремето обаче стартирах със стара техника – два Болгара и един трактор Т150. Закупих първоначално и един немски комбайн Fortschritt E 517. През годините успяхме да се оборудваме доста добре… Дължа да допълня, че съм тръгнал с много малко първоначален капитал и без никаква помощ. Но с упорита и последователна работа създадох всякакви удобства за работа и развитие. Построих си всичко необходимо през годините, за да развивам бизнеса. Към днешна дата нямам план за закупуване на нова техника, освен ако не изникне нещо и се наложи да инвестираме.
Много впечатляващо е, че за всичко постигнато г-н Вълчев не е ползвал никаква помощ от държавата или еврофинансиране. Споделя, че е правил опити да участва по три програми, но без успех, тъй като не е бил одобрен. Смята, че с предимство са животновъдите, а поради факта, че се занимава с растениевъдство неговите точки не са били достатъчно…
На въпроса ни за бъдещите планове за развитие, Владимир се замисли и отговори така:
-Нямам планове за промяна. Мисля на този етап да не разширявам площите повече. Дори напротив – може малко да ги намаля. Работата не ме плаши и ми доставя удоволствие, особено когато виждам постиженията, за които сам съм се борил. Но все пак и умората е фактор, а тя се натрупва с всеки изминал ден в земеделския бранш. При нас работно време няма – сутрин започваме около 7 часа, но кога ще приключим, не се знае. Особено когато сме в кампания, и през всички други дни – няма делник, няма празник, всеки ден сме на работа. Земята не може да се съобрази с човешкия ритъм на живот, затова ние се съобразяваме изцяло с нея!
Съветът на Владимир Вълчев към управляващите е да се обърне внимание на пазарите, тъй като един производител колкото и продукция да произведе, ако няма добра цена, все едно нищо не е постигнал. Също така, смята, че следва да се спрат картелите за слънчоглед и за другата продукция. В тази посока трябва да се погледне и да съсредоточат усилията там, за да има положителни промени.
За Владимир българският земеделец среща проблеми със скъпите горива и скъпите торове, но е оптимист, че цените ще се нормализират в близко бъдеще. Да се надяваме, че даже ще спаднат, защото цената на продукцията е същата, но всички разходи растат нагоре…
Въпреки всичко г-н Владимир Вълчев счита, че перспектива в земеделението има и ще набляга на работата, а не на проблемите…
Г. Николаева
(повече в Агровестник – стр. 12-15)
