2150 КГ ЦАРЕВИЧНО ЗЪРНО ОТ ДЕКАР!

<> с тези и редица други постижения се гордее екипът на ППК „Бръшлян“ в с. Бръшлен, общ. Сливо поле, Русенско, с председател Йордан Тодоров. Колективът стопанисва 13 500 дка.

Възможно ли е да пожънеш 2150 кг царевично зърно от декар? В година като 2020, когато земеделците отчаяно взираха погледи в изсъхналите ниви и се молеха за дъжд. Да, казваме уверено, и то у нас, а не в някой си американски щат. Къде и как се случи това ще ви разкажем сега. Но нека започнем разговора с г-н Йордан Тодоров отначало, когато е основана земеделската структура.

-Това се случи през 1994 г, а аз съм председател на кооперацията от 1991 г. Впоследствие бях ликвидатор и отново председател след пререгистрацията. Стартирахме с около 15 000 дка, а днес успяхме да я запазим на 95%. Сега стопанисваме 13 500 дка.
След закриването на Аграрно-промишления комплекс успяхме да се отделим и да учредим земеделска кооперация. С много трудности стартирахме дейността на днешната Производствено-потребителна кооперация, която носи името на селото ни. Машинно-тракторният парк беше амортизиран, а без техника нищо не става. Започнахме от нулата.
НО ВСИЧКО ТОВА Е ВЕЧЕ В ИСТОРИЯТА… Успяхме да обновим технопарка, в момента разполагаме със съвременни машини (три нови комбайна, 6-7 трактора от различен клас), целия прикачен инвентар… Построихме и силозно стопанство и сега целогодишно можем да съхраняваме около 5-6 000 тона зърно. Изградихме и помпена станция за капково напояване на 500 дка царевица, с намерение да разширим площите.
Гордеем се с факта, че сме реализирали успешно 4 проекта – по САПАРД, по Мярка 4.1 и др. Последният беше през изминалата година за пълна автоматизация на силозното стопанство и закупуване на трактор с мощност 350 к.с. У нас се предлага разнообразна техника, но от време оно съм привърженик на немските комбайни КЛААС, а тракторите ни са „Масей Фергюсън“. Така че цялата ни база е съвременна.
Основно отглеждаме зърнено-фуражни, технически и маслодайни култури: пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, грах, ръж и междинни.
ОТ ТРИ ГОДИНИ РАБОТИМ ПО Strip till – ТЕХНОЛОГИЯТА, вече навлизаме в четвъртата година и близо 90% от площите ни се отглеждат по този съвременен способ. Царевицата е на 100% реколтирана, около 80% от слънчогледа, част от рапицата – също, и смятам, че в тази насока ориентираме и инвестициите си по отношение на техниката. Защото Strip till изисква съвсем нови машини и прикачен инвентар, тя е нова концепция.

Най-напред опитахме по No-Till, но очевидно нашите почви не оправдаха очакванията ни. И този експеримент беше само за една година, на следващата вече върху 500 дка започнахме производството на царевица по Strip till. А тенденцията и намеренията ни бяха, както ви посочих, да достигнем до 100% при царевицата, при слънчогледа и при рапицата…
Тази година засяхме пшеница без предварителна бработка на полетата – директно. Партньорите от НИК ни предоставиха демонстрационна сеялка, марка Horizon, за директна сеитба на пшеница. Тя извършва 4 операции едновременно: обработка, торене, сеитба и валиране. Резултатът на този етап е много добър.
Идеята дойде от моя син, който работи в кооперацията като организатор по производството, той вече четвърта година е част от екипа. Внукът ми Денислав от две години прилага уверено тези новости, студент е във Варна, но когато е свободен се включва активно в основните мероприятия по полетата и сам ги извършва. От малък е с баща си и съм горд, че се явява ПЕТО ПОКОЛЕНИЕ ЗЕМЕДЕЛЕЦ! Баща ми, дядо ми, и прадядо ми, са се занимавали със селско стопанство. Щастлив съм, сега и синът ми, и внукът поемат по този път!
Тези новости ни носят много ползи. Например, продълбочаваме площите, вместо да ги орем. Плуга го забравихме! Но най-важното – подобряваме структурата на почвата. Сеем покривни култури през лятото. Наесен подготвяме полетата със Strip till – култиваторите, едновременно внасяме и торовете. А напролет само третираме покривните култури с хербициди и сеем директно. Сеялките ни са оборудвани с възможност за внасяне на течен азот. До такава степен редуцирахме движението на машините по полетата, че сега с едно влизане извършваме всичко, което е необходимо.
Значително намалихме и разходите. А те са най-голямото перо и са бичът в момента за земеделието. И то във време, когато цените на продукцията са стабилни, когато добивите достигнаха максимума, който могат да дадат културите…
ЕКИПЪТ ни е от 34 души. Няма друга такава икономическа единица, която да осигурява прехраната на толкова семейства – споделя председателят. – Но ние развиваме и търговска дейност, имаме магазин, в който кооператорите пазаруват стоки от първа необходимост на преференциални цени.
В моето председателстване, което е вече три десетилетия, съм преминал през различни ситуации, премеждия, през много управителни съвети, но съм стигнал до извода, че хората винаги могат да ти повярват, ако ти честно и добросъвестно работиш за кооперацията. Защото, за да фалира една структура, достатъчно е само председателят да си го е помислил, да е решил това да стане.


„ИСКАХМЕ И ГО ПОСТИГНАХМЕ – ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ НА ПЛОДОРОДИЕТО НА ПОЧВАТА!“
<> Продължаваме разговора по темата с г-н Александър Йорданов, организатор производство в ППК „Бръшлян“ вече 4 години.

-Със земеделие съм ангажиран вече 21 години, натрупах доста опит и стаж. В кооперацията има поле за изява, за внедряване на новостите, които смятам, че са приложими и перспективни. Тук съвместно с баща ми успяхме да достигнем до едно добро, бих казал завидно ниво. А това се забелязва и от нашите партньори, от член-кооператорите, познати, приятели, съседи… – споделя уверено Александър. –
Е, имаше „сблъсък на поколенията“, така че не ми беше толкова лесно да убедя баща ми. Защото става дума за тотална смяна на концепция, на вижданията най-напред. Защото може да си чул, че някъде нещо се практикува, но като мине през твоята призма, тогава картината изглежда по друг начин.
От една страна спорех с баща ми, от друга страна със сина ми, който също помага в производството. Та ако аз съм иновативен, то той със сигурност ще бъде още по-иновативен. Денислав е на полето, експериментира, прилага последните иновации в агробизнеса.
Нашата цел беше и продължава да бъде – да намалим себестойността на продукцията и на второ място да обърнем внимание на плодородието на нашите почви.
На какво ме научи баща ми? Той е ръководител с богат опит? Научи ме най-напред да бъда коректен, дисциплиниран и да отстоявам идеите си. Защото да си коректен, точен, да си уважителен към хората, към колегите си е много важно условие, за да можеш в последствие да бъдеш и успешен ръководител. Той ми даде насоки за начина, по който трябва да се работи с хората, всеки знае, че това никак не е лесно. Изисква се търпение, внимание, индивидуален подход, а всичко това баща ми успява да прави вече толкова години. И то така, че с когото и да се е разделил в годините, да имат очи да се видят след това, както се казва. Предал ми е своите практически познания и умения в сферата на земеделието. А нали практиката учи най-вече!
В бъдещ план? При всички случаи ще продължим да прилагаме иновациите, а те са страшно много в световен мащаб. Ще се постараем да включим и други култури в сеитбооборота, да диверсифицираме производството. Този е ключът към успеха!
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 17-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!