45 ГОДИНИ ОТ ИСТОРИЧЕСКИЯ ВНОС НА БИВОЛИ ОТ ИНДИЯ И ПАКИСТАН

*извлечение от книгата на д-р Стефан Стефанов „Щрихи от едно дълго присъствие в Индия и Пакистан“, издадена през октомври 2019 г.

Д-р Стефан Стефанов е роден на 4.10.1931 г. в град Велики Преслав. Дипломира се във ВВМИ през 1954 г. Същата година е назначен за участъков ветеринарен лекар в село Осмар, Преславско, където служи до 1961 г. Тогава постъпва на работа в ОВЛ – Шумен(Окръжна ветеринарна лечебница). От 1966 до 1991 г. в продължение на 25 години е главен лекар на ОВЛ – Шумен, където се пенсионира. През 1972 и 1974 г. участва в историческа експедиция по избора и доставка на 50 броя биволици от Индия и 50 от Пакистан.

През октомври 2019 г. издава книгата „Щрихи от едно дълго присъствие в Индия и Пакистан“, която съдържа 141 страници и 28 снимки. За нея авторът казва:

-Тази книга написах поради няколко обстоятелства, защото имам тръпката и личните спомени от преди 44 години, които никога няма да изчезнат! Освен това,доколкото ми е известно в България няма ветеринарен лекар, който да е писал за животновъдството и ветеринарното обслужване в Индия.

През 1972 г. българското правителство решава,че за по-нататъшното породно подобряване на нашето биволовъдство, е необходимо да бъдат внесени от Индия и Пакистан по 50 биволи от породата „Мурра“ и“Джафарабади“. Със заповед на зам.-министъра на земеделието се състави експедиция от зооинженерите Добри Полихронов и Алеко Алексиев, научни сътрудници от Института по животновъдство – Шумен, и моя милост, очаквайки да преминат мусонните ветрове и дъждове и в късната есен отлетяхме за Делхи.

Нашата задача беше изключително тежка,защото бяхме подвластни не само на високите температури (40-45 градуса), но и на горещите пясъци на пустинята Тар,Пакистан и на безкрайна Индия, където се съобразявахме с исляма в Пакистан и будизма в Индия. Както е известно, първата експедиция 1972-1973 г. се провали, поради поява на шап в радиус на 50 км от нашия лагер. Втората – от 1974-1975 г. беше успешна и с полет от летище „Палам“ в Делхи през Бейрут до летище Варна, след 8-часов полет за първи път в света със самолет бяха доставени биволи в България.

Преди 2 години в един непринуден приятелски разговор с проф. д-р Иван Божков, директор 1969-1975 г. на управление Ветеринарно дело,споделих че нашата доставка на биволи от двете азиатски държави остана недооценена. Спокойно той ми каза:“Колега Стефанов, напиши всичко за вашата изключително трудна задача,която ще бъде публикувана в сп. „Ветеринарна практика“, което и аз направих. Тази статия беше публикувана и на английски в бюлетина на „Международната федерация по биволовъдство“ в Рим. Чрез дъщеря ми Иванела Ст. Иванова, статията стигна до индийската гражданка д-р Пацунам Рахира, родена в гр. Бомбай, дипломиран хуманен лекар. Понастоящем работи във фармацевтична компания. Нейни любими занимания са да рисува, бродира, да рисува с къна и да преподава. Същата остана възхитена от статията и се учуди,как може в една малка България да се пише за Индия и настоя това да бъде отразено в една книга, което и направих.

Изкаазвам специална благодарност на проф. дсн Цонка Пеева,председател на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството, която редактира, оформи и спонсорира настоящата книга, без чиято помощ издаването й беше невъзможно.“

* * *

Във връзка с породното подобряване на българското биволовъдство, с решение на правителството през 1975 г., екип от български специалисти извърши избор,закупуване и доставка на 50 бременни малакини от Индия и 50 – от Пакистан. От Индия до този момент не бяха изнасяни никакви животни. Бразилската, венецуелската и руската експедиция бяха правили опити за закупуване на биволи от тези страни,но неуспешни по различни причини.

Втората мисия през 1975 г. успя,благодарение на активното сътрудничество и взаимодействие между индийската,пакистанската и българската ветеринарнислужби. Те оказаха съдействие при изборана животните и издаването на сертификати.Нашата група бе в непрекъсната връзкас проф. Иван Божков, тогавашен началникна управление „Ветеринарно дело“и зам.-министъра на МЗХ Йордан Черкезов.

В никоя друга страна световното биволовъдство не разполага с такова разнообразие на генофонд, както в Индия. Известни са около 20 породи биволи – Мурра, Сурти, Джафарабади, Нили рави, Мексани, Кунди, Тоди и др., от които най-ценна е породата Мурра със средна млечност 1800-2500 литра на лактация. Трябваше да се изберат не какви да е животни, а преди всичко млади, бременни и с генетични заложби за висока млечна продуктивност. Трудността на мисията ни идваше и от това, че закупуването им ставаше от частни стопани, без създадена организация, в различни и отдалечени райони.

Ние бяхме подложени на невероятни изпитания и несгоди от местната действителност. Кръстосахме полуостров Индустан от северния щат Хариана със столица Чандигар, а на юг до Ахмедабад, Мумбай и гр. Агра край Тадж Махал, от 28-милионния мегаполис гр. Карачи до старата столица на Пакистан Равалпинди и новата столица Исламабад в полите на Хималаите. Бяхме в една от най-големите биволовъдни ферми в света, тази край Мумбай (Бомбай) с 30 000 биволици. Посещавахме домове на крайни бедняци и местни феодали. Бяхме по поречието на р. Инд и си михме ръцете в свещената р. Ганг. Присъствахме на погребални клади, усетихме коварните мусонни дъждове на север и 45-градусовите жеги край Тадж Махал. Придвижвахме се пеша, на рикши, с автобуси, влакове и самолети. Гладувахме в пустинята Тар в Пакистан и ни гощаваха на дипломатически приеми. Спяхме на открито върху изплетени от лиани нарове и в луксозни хотели. Прекосихме една от най-плодородните и гъсто населени части на земното кълбо – Индо-Гангската равнина. Бяхме в райони, където не е стъпвал крак на чужденец. Оказвахме медицинска помощ на болни и гладуващи деца.

През цялото време на пребиваването ни в Индия, в изпълнение на нашата трудна задача, сериозна подкрепа получавахме от българския посланик там Стоян Заимов, син на Владимир Заимов – командир на 5-ти артилерийски полк в Шумен, съден и разстрелян през 1942 г. от тогавашното правителство. Прие ни в неговата резиденция и ни свърза с различни дирекции в Министерството на земеделието на Индия, институти и т.н.

След 30-дневен карантинен период, през който проведохме всички изследвания и ваксинации, дойде ред на натоварването на летище „Палам“ в Делхи. „Нашият Дъглас“ протвино на очакванията ни, приятно ни изненада. Той беше дезинфекциран, дезодориран, със сглобени и фиксирани 50 индивидуални бокса от метални тръби с диаметър 10 см, подредени по 5 броя в 10 реда, застлани с 50 см талаш и дървени стърготини, за да превози живия си товар до България.

С този полет бе отбелязано едно историческо събитие – за първи път в света се транспортират биволици по въздуха, без науката да познава поносимостта, физиологичните отклонения и възможностите за травми и рискове.

И ето на 18 април 1975 г. летище Варна прие канадския „Дъглас“ с един необикновен товар. Обслужващият персонал на летището, много селскостопански ръководители от МЗХ, Варна и Шумен, от граничния ветеринарен контрол посрещнаха с вълнение самолета от Делхи, натоварен с 50 бременни малакини, след 8-часов полет до Варна.

По-нататък нещата са известни. Отново карантинен период в с. Лозево, Шуменско и изследвания, при които някои колеги не пропуснаха да кажат „да видим сега какви болести е донесъл д-р Стефанов от Индия“. Такива за щастие не бяха открити. Под ръководството на колектив от научни работници започна контрола на млечната продуктивност на импортираните биволици от породата „Мурра“ и „Нили рави“ на адаптацията им към новите условия.

С този уникален внос съществено се измени породната структура на българското биволовъдство. Днес то включва голям брой високопродуктивни кръстоски с над 78% кръв от индийската „Мурра“, известна вече като новата порода „Българска Мурра“.

Д-р Стефан Стефанов

(повече в Агровестник – стр. 15-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!