*Полето ме зарежда, на полето си почивам, по полетата ходя всеки ден, вече 65 години! – с усмивка споделя г-жа Запрянка Здравкова, съуправител на „Семена – Синхрон“ ООД в с. Коньово, Новозагорско. Навлизайки в деветото си десетилетие тя остава невероятен и отговорен професионалист, пример за подражание и вдъхновение.
Срещата ни с г-жа Здравкова е нарочена доста отдавна. Настоявахме за нея, защото малцина (особено дами) са ангажираните в земеделския бизнес няколко десетилетия. А тя има какво да ни разкаже за себе си, за бизнеса и за онези неписани житейски правила, които те правят успешен…
-Вече 65 години имам зад гърба си и то само в селското стопанство. Родом съм от с. Труд, Пловдивско, завършила съм ВСИ „Васил Коларов“ – започнахме разговора с г-жа Здравкова. – Съпругът ми е от Коньово, също агроном и като млади специалисти започнахме в тукашното ТКЗС. По-различни бяха тогава нещата, нямаше достатъчно механизация, жънеше се и със сърпове, вършееше се, а по-късно навлязоха първите комбайни – руска техника. Ангажирана бях в семепроизводството, селото ни и стопанството бяха известни като семепроизводни. Дейността е изключително отговорна, проследяват се поколенията, чистотата на материала. 25 000 дка беше стопанството, а днес дружеството ни обработва около 16 500 дка в землищата на селата Коньово, Младово и Каменово. Категорията на земята е трета и четвърта.
След като настъпиха промените собствениците започнаха да си вземат земите, някои ги обработваха сами, а ние с моя колега и съдружник Георги Динев, взехме решение да работим съвместно и да основем дружество, което назовахме „Семена Синхрон“. Нали основната ни дейност беше производство на семенен материал, но и работихме в синхрон. Годината беше 1994, земята – 1500 дка (моя, на съдружника ми и малко под наем). С времето полетата нарастваха.
Днес земеделските дейности са несравними с някогашните, работим на високо професионално ниво. Добиваме добра реколта, но реализацията е трудна, неизвестните са много. Стопанството ни е смесено, имаме и кравеферма и овцеферма. Със семепроизводството стана трудно, чужди компании навлязоха, нови сортове и хибриди се предлагат на пазара, затова се преориентирахме към стокова продукция. Отглеждаме 5 култури – основните житни (пшеница, ечемик, царевица за зърно и за силаж), слънчоглед, люцерна. Производството при нас е конвенционално.
400 са само кравите, а заедно с юниците и телетата наброяват близо 700, овцете са 400. Животновъдството намери място в нашето фермерство по настояване на съдружника ми, той обича животните, закупихме оборите на тогавашното ТКЗС и от няколко броя ги умножихме многократно. С гордост трябва да посоча, че имаме много добър ветеринарен лекар, невероятен професионалист и изключително отговорен специалист.
ВЕЧЕ 31 ГОДИНИ РАБОТИМ СЪВМЕСТНО С КОЛЕГАТА ГЕОРГИ ДИНЕВ, ПЛАНИРАМЕ ДЕЙНОСТИТЕ СИ, „ГОНИМ“ ЗАДАЧИТЕ!
Влизайки в деветото десетилетие аз съм все по полето. И никога не съм стояла в страни от новостите, защото смятам, че човек не трябва да бъде консервативен. Днес в агросектора навлязаха качествени торове, биостимулатори, препарати за опазване на културите от вредители, модерна техника. Всичко това дава положителен ефект. На момчетата е приятно да работят с новите машини, които са високопроизводителни, оборудвани с компютри, климатизирани.
Но климатът се промени, оказва се, че без напояване не можеш да чакаш добиви. При нас 80% от земята беше поливна. В последните години поетапно ги възстановяваме, наскоро изградихме капково напояване на 1600 дка царевица, а на 2400 дка поставихме пивоти и този сезон подавахме вода на растенията. Тенденцията е в близките 1-2 години 6000-7000 дка от полетата да бъдат напоявани.
През годините реализирахме доста проекти, първият е по САПАРД през 2003-та, общо проектите са 11 в двете направления: оборудване на технопарка, напояване и оборудване на фермите. В овцефермата всичко е механизирано. Млечността на говедата и на овцете се повиши значително, правим старателен отбор и отново ще посоча, че съществен дял за високите резултати има д-р Костов, който вече 20 години работи при нас. Преди 8 години изградихме и минимандра, част от суровината преработваме в млечни продукти. Потребителите припознават нашето сирене, кашкавал като истински. Животните ни са от породата Кафяво родопско говедо и маслеността на млякото е висока. Ежегодно участваме в специализираното изложение в Сливен и винаги се връщаме с награди.
Съобразяваме се с изискванията при отглеждането на културите и животните, участваме по Екосхемите, в програмите за хуманно отношение към стадата, които са и под селекционен контрол. Макар и ставките да не са както преди години, сумарно помощта все пак е добра и европейските и националните средства отново влизат в бизнеса.
Някои за жалост считат Земеделието като бизнес – втора ръка. Независимо какво работиш във всичко трябва да си отговорен. На отговорност възпитахме и децата си, моите синове и на Георги, които ни помагат. И още, човек трябва да е уверен в себе си. Големият ми син е авиоинженер, ръководител полети, малкият е хуманен лекар, но помага и в овцефермата. Правя съпоставка с моето земеделие и техните професии. Навсякъде е необходима висока отговорност (няколко пъти вече повтарям тази дума, важно е), не трябва да обезличаваме нито една професия. Аз например, понякога се измъчвам, ако не съм могла да отида на дадено поле, да видя дали се полива, как се развиват културите, има ли болести по растенията.
ПОЛЕТО ЗАРЕЖДА! НА ПОЛЕТО СИ ПОЧИВАМ, ХОДЯ ВСЕКИ ДЕН, ВЕЧЕ 65 ГОДИНИ! Е, имам си и други приятни моменти, с колежки, с приятелки се събираме, веселим се. Посетила съм 27 държави, и на близки и далечни дестинации. Познавам и бившите съветски републики. Правя съпоставка как живеят другите народи – индийци, японци, американци. И оценявам, че ние имаме толкова хубави неща, природа, която трябва да пазим. Но всичко зависи от нас.
Хленченето ми е чуждо, просто не ми се отдава. Старая се да подредя нещата, още на млади години с възпитанието на децата. Щастлива съм, че внучката ми Зорница работи като икономист във фермата.
Общо екипът ни е 36 човека, заедно с обслужващия персонал. Разбира се, несъмнено срещаме и трудни моменти, бизнесът ни е под открито небе, но се въоръжавам с търпение.
Моята мечта? Да работя и да се радвам на хубави полета. Мечтата ми е да запазим природата, в този аспект въглеродното земеделие е правилният път.
А да ви кажа и нещо за „Агровестник“, знаете ли получавам го от 1993-94 г, в това време се роди и внучката ми и често пътувах до Стара Загора. Имахте един сътрудник, който го продаваше във влака, ако съм го изпуснала, тръгвах да го търся по вагоните. До днес го получавам, и ми харесва много. Научавам новостите, запознавам се макар и задочно с работата на колегите.
Такъв е моят живот. Щастлива съм, че го живея стойностно.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
