*е виждането на Борис Коев, който представя софтуерния инструментариум в услуга на сектора.
Г-н Борис Коев, съосновател на „АГРОВАР СС“- Русе представя същността на регенеративното земеделие и неговите практики. Фокусът на компанията е да помага на конвенционалните земеделци да преминат към този нов тип земеделие. Към момента над 200 стопанства от цялата страна прилагат регенеративни практики с подкрепата на русенската фирма.
Компанията е създадена през 2021 г., но това, което я отличава на земеделския пазар, е разработената софтуерна платформа за регенеративно земеделие, базирана на изкуствен интелект и машинно обучение. Софтуерът генерира „препоръки“ за изпълнението на различни регенеративни практики с акцент върху покривните култури след анализ на огромен обем данни за стопанствата, сред които климат, почви, агромероприятия и сеитбообращение.
–Софтуерът е авторска разработка на дружеството, като може да се използва в международен контекст. Затова започнахме подготовка за защитата му като интелектуална собственост, като най-вероятно ще го защитим първо на европейско ниво – посочи Борис Коев. – Софтуерната платформа оценява почвеното здраве, дефицитите по отношение на химични, физични и биологични характеристики и др. Изчислява какви покривни (междинни) култури са подходящи, за да се преодолеят почвените дефицити. Тя работи с набор от 35 различни видове растения от няколко семейства, от които на пазара у нас се предлагат около 20. Сред по-интересните са сминдух, техническо сорго, елда, шафранка, фий, бял синап, ряпа и др. Предлага индивидуални препоръки и решения за всяко стопанство, в зависимост от неговите особености. Много важен е анализът на климатичните условия на всеки обект, като ги извършва на ниво отделно поле. Така се подбират подходящи растения според регионалните климатични особености.
Софтуерът подлежи на развитие и работим върху това да изчислява подходящи микробиологични почвени инокуланти. Това са микробиални торове, които съдържат специфични видове микроорганизми, които подобряват цикъла на минералите, преработват ги в усвоима за растенията форма, потискат патогените, контролират неприятелите. Друга паралелна разработка е изготвянето на данните спрямо конкретните климатични условия, така че да се използват за прогнозиране на абиотичния стрес на културите и да се предоставят препоръки за подходящи биостимулатори.
Посочените до тук аспекти са практики, чрез които самият алгоритъм помага на земеделците да секвестират повече въглерод в почвата, като паралелно с това подобряват производството си. Осъществяваме записване и входиране на информация за стопанствата във връзка с участието им във въглеродната програма. До момента близо 50 стопанства от цялата страна са включени в нея. Въглеродната програма е механизъм, който спомага положителният въглероден отпечатък, получен вследствие на промяната към регенеративни практики, да бъде изчислен. Тези изчисления се предлагат под формата на въглеродни кредити (сертификати) за продажба на компании замърсители – например от автомобилната и петролната промишленост, авиацията и др. Пресметнатите въглеродни кредити се вписват в международен екологичен регистър и така се търгуват.
Борис Коев се спря и на важния въпрос как да се подобри въглеродният отпечатък чрез използване на една от практиките на регенеративното земеделие – засяване на покривни култури:
-Важен момент в тази насока е използването на разнообразни миксове с участието на азотфиксиращи култури (грах, фий, лупина и други). От изключително значение при това земеделие е намаляване използването на химически торове и пестициди, което се получава естествено поради обогатяването на почвата с хранителни вещества и азот.
Интересът към регенеративното земеделие се дължи на факта, че то се фокусира върху възстановяване на почвите, подобряване на качеството и продуктивността на производството в дългосрочен план, както и на здравето на хората като косвени ползи. То имитира естествените природни процеси, които спомагат за изграждане на хумусния слой. Има редица агропрактики, които го правят изключително актуално на фона на глобалното затопляне и климатичните промени. Това земеделстване спомага за съхранение на влагозапасеността на почвите, особено в условията на продължително засушаване.
Сред важните мероприятия са намалените обработки. Колкото по-рядко и в по-малка степен се разрушава почвеният слой, се намалява ерозията и окисляването на въглерода. Особен принос имат покривните култури, чрез които се създава допълнителна биомаса на полетата. Те се сеят между основните култури – например след есенните и преди пролетните.
Друго агромероприятие е използването на микробиални инокуланти. С тях се катализират процеси, свързани с редуциране на третиранията с пестициди и минерални торове, подпомага се хуминифицирането на растителните остатъци. Следващата практика е разнообразяване на сеитбооборота с протеинови култури.
Г-н Коев посочи, че през последните две години наблюдава засилен интерес на стопаните към регенеративното земеделие. Това е в контекста на климатичните промени и засушаването. Неговите практики осигуряват добра влагозапасеност в почвата и устойчивост на производството. По-малкото обработки и растителните остатъци запазват по-дълго време водата в почвените слоеве. Стопаните отчитат факта, че това е екстензивно земеделие, при което се постигат ниска себестойност и инвестиции, тъй като не се ползват препарати и торове, икономисва се от поддръжка на машините. Същевременно при екстремни условия колебанията в добивите са по-малки, отколкото при конвенционалното земеделие.
Борис Коев е завършил „Бизнес мениджмънт“ в университет в Лондон. Израснал е в семейство на земеделци от Русенско, които се занимават с тази дейност от 1988 г. Затова е открил в регенеративното земеделие насока, която освен устойчиво производство съхранява и природните ресурси. Той искрено вярва, че регенеративното земеделие открива нови възможности пред земеделците.
Лилия Лозанова – Янкулова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
