<<>> заявява Лъчезар Лазаров от „Агро Личи“ ЕООД“, който е посветил 25 години от трудовия си път на земеделието! – Просто изкупните цени не отговарят на разходите, които правим, а сме ги свили до минимум!
<<>> Семейното стопанство обработва 4500 дка в гр. Брегово, обл. Видин, заети с основните зърнено-житни култури, като всяка година се старае да експериментира с нещо ново.
Намираме се в град Брегово, обл. Видин, в стопанството на Лъчезар Лазаров, който от 25 години се занимава със земеделие. Макар и усмихнат, разказът му поставя редица въпроси за бъдещето на сектора, за заетостта в малките населени места, за продоволствената сигурност на страната…
-Завършил съм специалност Екология и магистратура по Бизнес администрация. Целият ми трудов стаж до момента протече в земеделието. Първо 8 години работих в Поземлена комисия град Брегово. След това в инвестиционен фонд, свързан с покупка на земеделска земя и отдаването й под аренда. После в голяма агрофирма бях ръководител земеделие – въвежда ни в началото на дейността си г-н Лазаров. –
И от 2013 година създадох собствена фирма „Агро Личи“ ЕООД, заедно със съпругата ми. Стартирах със 700 дка, в момента обработваме 4500 дка. Много малко е личната земя, всичко останало е под аренда. Землищата, в които работим са основно в гр. Брегово и малко в селата Балей, Ракитница, Косово и Делейна. Това ми е максималният капацитет като персонал, машини, складова база… Служителите ми са трима – основно механизатори. Но и аз и съпругата ми сме включени във всички дейности.
Залагаме основните зърнено-житни култури – пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик. Експериментираме с овес и с други. ОБИЧАМЕ ИНОВАЦИИТЕ И СЕ СТАРАЕМ ДА ИЗПРОБВАМЕ НЕЩО НОВО! Предходната година беше доста зле като количество ожъната продукция, заради голямата суша. Към момента също не продаваме. При ечемика и слънчогледа няма търговия. Складовете на земеделците и търговците ще се напълнят и бизнесът ще блокира. ЗАРАДИ НИСКИТЕ НИВА НА ДУНАВ НЯМА НИКАКЪВ ТРАНСПОРТ!
Пшеницата специално е основно за износ и трябва да стигне по някакъв начин до море. Другият транспорт много ни оскъпява себестойността – дизелът е с още 5 цента нагоре. Което е убийствено! Ние не можем да спрем процесите, опитваме се да правим икономии, но всичко си има граница! Започнах да правя компромиси с торовете, водеща ми е цената, а не качеството! Нищо не ни остава освен да теглим поредния кредит за оборотни средства…
Що се отнася до техниката – стартирахме със стара, руска и във времето се модернизирахме. Но до момента нямаме спечелен проект, макар че сме кандидатствали няколко пъти. Не ми достигаха точки… Занапред не мисля повече да участвам. А и нямаме възможност за покупка на нови машини.
В бъдещ план – казах, че няма да увеличаваме стопанството. По-скоро дори ако финансовите показатели продължат да се влошават, ще намалим декарите. Да, тази година жънахме нормални добиви от пшеница и ечемик, но ИЗКУПНИТЕ ЦЕНИ НЕ ОТГОВАРЯТ НА РАЗХОДИТЕ, КОИТО ПРАВИМ! Същото важи и за слънчогледа, и за царевицата. Продаваме на цени отпреди 10-15 години, а разходите ни са увеличени с минимум 35-40%. Говоря за фонд работна заплата, горива, ренти и всичко…
Бих препоръчал на властимащите най-накрая да се улесни чисто административно земеделецът! Ако съпругата ми не се занимаваше с документите, аз сигурно щях да се откажа. Напояването също ни е болна тема, изключително трудоемко нещо. Ако държавата не се намеси със законодателство, което да улесни узаконяването на кладенците и сондажите, опитите в нашата община са толкова любителски, че просто няма как да функционират и да са рентабилни! Напояването е редно да бъде на ниво държава, ниво община, да е добре регламентирано, за да стане по-лесно за нас, потребителите!
(повече в Агровестник – стр. 9)
