*е виждането на Тодор Тодоров, който заедно с баща си Пламен и семейството стопанисва 1800 дка в село Клисурица, Монтанско. Според него, сред останалите наболели проблеми в сектора са ниските изкупни цени на продукцията, високите разходи, многобройните административни изисквания.
Бащата Пламен и синът Тодор Тодорови вече трето поколение поддържат традицията и се занимават със земеделие. Техният баща и дядо Тодор Тодоров е бил тракторист в ДЗК – Кошарник. След това Пламен започва с тази дейност още през 1992 г., като обработва земи в село Клисурица, Монтанско, в рамките на сдружение. Той е завършил автотранспортно училище, но от малък е по нивята. Неговият син Тодор си спомня, че още 6-годишен за пръв път се качва на трактора на дядо си, на когото е кръстен. Завършва преди 10 години магистратура „Растителна защита“ в Лесотехническия университет и сега прилага познанията си на агроном в семейния бизнес.
В момента двамата обработват 1800 дка в селото. Землището на Клисурица е 4500 дка, като за него се грижат заедно с още един по-крупен арендатор.
През тази година са пожънали 750 дка пшеница. Добивът е около 500 кг/дка. Ечемикът тази година е заложен на 100 дка, като се е отчел с 500 кг/дка. Царевицата е 250 дка, с добив от 400-500 кг/дка. През последните години това са резултатите, а в предходни години са прибирали и 1-1,2 тона/дка. Близо 3 месеца не е падал дъжд, а в първите дни на октомври са се излели само 7 л/кв. м. Слънчогледът е около 700 дка, маслодаен, като се е отплатил с 220 кг/дка.
-Прилагаме само технология „Експрес“, защото при „Клиърфийлд“ остава остатъчен стрес на полето, който се проявява и при следващите житни култури – обясни 37-годишният агроном. – Огромен проблем не само за нас, но и за останалите колеги са високите цени на торове, семена и препарати. При семената от слънчоглед и царевица ръстът е от 10-15%. При пшеницата ползваме собствен посевен материал, защото преди време си осигурихме базови семена.
Осезателно се усеща повишението и при торовете, което е около 20%, като тази година NPK достигна 700-720 евро/тон. При всички препарати за растителна защита поскъпването също е с около 20%.
В същото време сме реализирали половината реколта от пшеница за приблизително 150 евро/тон. Около тези нива се движи изкупната цена на тази култура поне от 15 години. Продадохме и половината царевица на 165 евро/тон, а слънчогледът още е в складовете, тъй като цената падна до 450 евро/тон. Разполагаме с плоски складове за 150 т слънчоглед и 200 тона жито.
Цялата налична техника в стопанството сме осигурили със собствени средства, не сме ползвали европроекти. Разполагаме с три трактора „Джон Диър“, които са от 115 до 150 к.с. Комбайнът е „Клас Доминатор 108“. Базата ни се намира в бившия стопански двор на селото. Тук е разположена административна сграда, складове, работилница, която също се ползва и за склад.
В земеделието са налице много проблеми. Най-големият е, че няма фиксирани цени на зърното, както е в някои европейски държави. Например в Австрия и Германия държавата изкупува продукцията на земеделските стопани по фиксирани цени. Това, което затруднява работата на днешните земеделци са и многобройните административни изисквания. Сериозни са разминаванията в нормативната база, която регулира поземлените отношения. Всеки наследник има право да сключи договор с избран земеделец и ако за една нива са направени 2-3 договора, вече излиза като бяло петно и никой не я стопанисва. През последните години се установи порочна практика фирми да изкупуват идеални части от ниви и да сключват договори със земеделци, което оставя на заден план договорите на останалите наследници. Въобще, в поземлените отношения понякога стават „големи каши“ – сподели агрономът. Той призна обаче, че въпреки че е на 37 години вижда бъдещето си в земеделието и семейния бизнес. Отраснал е от ранно детство с тази дейност и иска да продължи семейните традиции в земеделието.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
