* споделя младият фермер Ахмет Махмуд от Казанлъшкото село Шейново, който обработва 200 дка земя и се грижи за овцеферма със 100 животни.
* С помощта на Фондация „Земята – източник на доходи“ се е сдобил с балировачка.
Пристигаме в с. Шейново, третото по големина след Крън и Енина в Казанлъшка община. За нашия събеседник знаехме само, че е фермер от ромски произход и, че с помощта на Фондация „Земята – източник на доходи“ и Сдружение „Свят без граници“ се е сдобил с техника, необходима му в стопанството. След разговора ни обаче се убедихме, че когато си честен и трудолюбив, когато имаш ясна визия за бъдещето си, тогава ЕТНОСЪТ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ. Нещо повече Ахмет е млад и начетен земеделец, зареден с енергия и познания. Дадохме му възможност да ни разкаже за себе си, за началото на трудовата си кариера, за успехите и трудностите…
– Казвам се Ахмет Махмуд Махмуд, на 32 години. Родом съм от Шейново. От 8 години се занимавам със земеделска дейност, преди това и баща ми е бил земеделски стопанин. Отглеждаше зеле, картофи, домати, на по няколко декара. Бил съм в чужбина, работил съм в Гърция какво ли не, но разбрах едно, навсякъде те гледат като чужденец. И че от родината по-свидно няма. Над 10 години съм бил част от многобройния екип на казанлъшкия оръжеен завод.
В момента завършвам Механотехникума в Стара Загора. Мисля да продължа и с висше образование. Г-н Ганчо Илиев, председател на сдружение „Свят без граници“, партньор на Фондация „Земята – източник на доходи“, много ми помага. Разбра, че съм сериозен, че работя. Живот и здраве, надявам се да успея.
Но да се върна към началото на бизнеса… След като си дойдох от Гърция с баща ми бяхме взели едно ЮМЗ, само че старо, по-скоро за скрап, защото не ставаше за работа. Но със събраните пари от предишните ми работи, си го постегнах. Говорих с няколко човека от селото и казах на баща ми, че ще се ЗАНИМАВАМ СЪС ЗЕМЕДЕЛИЕ. Той ме подкрепи и така се сдобихме с първите 14 декара, на които заложихме картофи, домати, пшеница. Кандидатствах по Мярка 141 – Полупазарни стопанства, и ме одобриха. Получих парите (1500 евро) и веднага ги вложих в земеделието. Така започнах да увеличавам площите и нещата лека-полека се подредиха…
От продукцията изкарвам повече пари, субсидиите също помагат… За 8 години съм постигнал това, че към момента обработвам 200 ДКА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ И СТОПАНИСВАМ ФЕРМА СЪС 100 ОВЦЕ. Закупил съм си и всичката тази техника, която виждате тук в двора. Може да са стари машини, но все пак вършат работа и струват пари – комбайн, балировачка, сеносъбирач, косачки, плугове, ремарке. Сам ги карам, сам ги обслужвам – ремонти, всичко… Каквото не ми е ясно, чета, питам и… така.
Засега тази техника ми е достатъчна, но за бъдеще съм намислил да си купя нов трактор. Може да е по-малък, не толкова мощен, но да не е употребяван. За да си гарантирам, че като тръгна да работя, няма да се повреди.
Около 60-70 дка ми е люцерната, необходима за изхранване на животните. Правя доста бали, като останат ги продавам на частни стопани. Другите площи са заети с пшеница (около 100 дка) и ечемик. В близко бъдеще искам да пробвам да засадя и лавандула.
Откакто баща ми почина, не гледам зеленчуци. Те изискват повече ръчен труд, а няма работна ръка. Нищо, че селото ни е голямо. Проблемът с липсата на персонал и при мен е огромен. Затова съм против това държавата да дава помощи на здрави хора, които могат да работят. Ходя на по 20-30 км да събирам работници, да ги извозвам, защото тук в Шейново никой не иска да работи на другиго. Мръщят се, така че за мен няма гладни хора. Да не говорим, че надникът им е около 30 лв.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЖИВОТНИТЕ – породата им е смесена, не е чиста – Старозагорска с Плевенска. Има и малко от гръцката Хиос. Храня ги само с моите фуражи, не купувам други. На ден доя по около 100 литра мляко. С агрегат ги доя, но за догодина ще си поръчам доилна инсталация. Мисля да е за 6 овце, да направя помещение за вани и т.н., за да си улесня труда.
Субсидията на глава животно е около 30 лв, но ги дават на два пъти, което не е добре за нас. Според мен подпомагането като цяло трябва да се завиши и да е като на колегите ни от съседните страни. Ако не ми стигат парите, аз не мога да се развивам. Нали трябва и за гориво, и за работници, машините се амортизират…
Регистриран съм като земеделски производител, след доста ходене по институциите, затваряне на врати, срещи с кметове и т.н. Сега вече нещата стоят по друг начин, но в началото никак не ми е било лесно. Баща ми и майка имат по 50 години трудов стаж, от тях съм се учил на работа. Повечето ми приятели са българи, но съм имал доста проблеми в училище заради етноса ми. Баща съм на две момчета – на 10 и на 5 годинки. Големият – Махмуд, много ми помага, цяло лято е с мен. Малкият се казва Ерай. Жена ми работи в тукашно предприятие, но понякога през уикендите също ми помага.
ПИТАТЕ МЕ ЗА БЪДЕЩИТЕ МИ ПЛАНОВЕ? – Целта ми е една, да увелича и земята, и животните.
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
