„В БЪЛГАРИЯ ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПРОДУКЦИЯ ТРУДНО СЕ РЕАЛИЗИРА КАТО БИО!“

* е мнението на семейство Слава и Георги Георгиеви, които се грижат за 112 дка трайни насаждения (орехи и сливи) в шуменското село Каменяк. Според тях биопроизводството е значително по-неизгодно икономически и по-трудно от конвенционалното.

Семейство Слава и Георги Георгиеви търсят в овощарството възможност за развитие на допълнителен бизнес. Както във всяка друга дейност, извървяват пътя бавно, стъпка по стъпка. Дамата е управител на счетоводно-данъчна къща в Шумен, а Георги е одитор. Идеята за създаване на овощната градина в село Каменяк е негова, тъй като през летните месеци има повече свободно време. Така през 2004 г. започват да изкупуват земи в населеното място, после ги окрупняват и след 3 г. стартират засаждането на трайното насаждение, което вече е 112 дка.

Около 54 дка са орехи, а останалите площи са сливи. Съчетават сортове с различен произход при първата култура. Площите с този плод от тази година са вече с биосертификат от „Балкан Биосерт“, след като е преминал преходния период.

Сливите са разпределени между сорта „Стенлей“ (22 дка) и сръбските „Чачанска лепотица“ и „Чачанска най-боле“.

– Орехите не са в пълно плододаване, което се очаква да настъпи след 15-та година. За съжаление 2017 г. беше пък пагубна за сливите, поради дългата и студена зима. Те не заложиха пъпки и това беше масово в цяла Североизточна България – обясни Слава Георгиева. – Поради дъждовете заплевяването беше сериозно и тъй като не може да се прилагат препарати, се наложи градината да бъде окопавана 4 пъти. След това пък започна засушаването, което трае повече от 3 месеца, включително и септември. През есенния месец продължихме да поливаме. Имаме два сондажа, които са на дълбочина 42 метра. В този район подпочвената вода е дълбоко, докато в моя край – Пловдивско, излиза обилна струя още на 6-7 м.

Сливовата градина е с модерно капково напояване. Предстои да бъде изградено такова и на площите с орехи, като са прекарани вече основните тръби. В големите жеги се налага да се поливат дръвчетата с животворната течност, която се докарва с водоноска.

Цялата градина от земята до съоръженията семейство Георгиеви е създало със собствени средства. Единственият проект, който са реализирали, е по „Мярка 121“ на ПРСР и са закупили овощарска техника. Спрели са се на италиански трактор среден клас, осигурили са и пръскачка, дискова брана с отклоняващи секции, шредер за зелено торене, мотокарна уредба. В допустимите разходи е било включено и изграждане на ограда на имота.

Стопаните изпълняват всички изисквания за биологично производство, което може да се каже, че е по-икономически неизгодно и по-трудно от конвенционалното. Например есенното и пролетно пръскане срещу болести и вредители се осъществява с разрешен препарат, който е със 120% по-скъп. Препаратът за борба с въшките пък е 3-4 пъти по-скъп, отколкото тези, които се ползват в традиционното овощарство.

Слава Георгиева е запозната с продуктите, подходящи за биопрозводство, защото е завършила подобен специализиран курс към Пловдивския университет. Освен това още от 2011 г. работят по мярка „Агроекология“ и през м.г. са преподписали договор за още 5-годишен период.

Към биологичното производство ги е насочил синът им Михаил Георгиев, който е управител на фирма за разработване на европейски проекти в София. За съжаление обаче продукцията от различни агросектори трудно може да се реализира в България като био. Семейство Георгиеви предлага орехите на родния пазар на цени за конвенционално производство – около 1,40-1,80 лв/кг. Наскоро са имали запитване от фирма, която произвежда биобисквити и се нуждае от орехи с биосертификат. За щастие успяват да продадат сливите на румънския пазар, като най-търсени са „Чачанска лепотица“ и „Чачанска най-боле“.

Въпреки че значителна част от обработките на градината в село Каменяк са механизирани, брането е изключително ръчен труд. Това е и най-големият проблем не само на семейството, но и на всички техни колеги – липсата на работна ръка. Тази година са прибирали реколтата със средно 6-8 човека, с които са сключвали еднодневни договори. Точни тези договори са изключителен проблем за агробизнесмените от различни сектори. Те изискват на нивата всяка сутрин по време на бране да има не само счетоводител, но и техническо лице. Кой земеделски производител може да си позволи да заплаща на двама такива специалисти, или да успее да ги осигури на терен?

Вторият проблем, който възниква често е свързан с човешкия фактор. Дамата е неприятно изненадана, че през последните години млади кандидат-берачи са почти напълно неграмотни, като има случаи да не могат да кажат и трите си имена. Възникват и други казуси – случвало се е да попълни договор на работника, а той след един час да се откаже. А преди да го наеме вече е платила осигуровките за него.

Износът на работна ръка е голям „препъникамък“ за родния бизнес. Г-жа Георгиева е категорична, че трудно може да се направят промени в действащата нормативна база както в областта на счетоводството, така и в отделните агросектори.

Затова е сред инициаторите на създаване на сдружение на овощарите в региона, което да обедини стопани от Шуменско, Варненско, Добричко. Но подобно обединение засега не се случва.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!