<<>> Еднакви са отговорностите и на големия, и на малкия фермер – категоричен е г-н Кънчо Герчев от с. Бял бряг, Шуменско, който стопанисва ферма с 250 овце от породата Бергамо и около 300 дка земя.
<<>> Макар и на малки площи с царевица тази пролет фермерът внася три различни продукта от листата на „Гранд Агро България“ и е доволен от постигнатите резултати на фона на трудните климатични условия.
Г-н Кънчо Герчев е земеделец от Шуменското село Бял бряг. Със стопанисваните 280-300 дка той се числи към малките стопани. Но малки ли са отговорностите в бизнеса, който включва и „жива стока“. Това ще разберем от неговия разказ.
-Започнах с 4500 дка, но през 2005 г ни сполетя голямо наводнение, наблизо тече р. Камчия и като придойде водата, заля всички полета. Щетите бяха тотални. В стойностно изражение оценката за тях беше 165 000 лв. Забележете, досега не съм получил и 5 стотинки. Това ме дръпна сериозно назад…
На следващата година продължих да ги работя, но собствениците започнаха да си продават имотите. Тъжно е да чуеш: „Отиде ли си възрастния от този свят и на другия ден младите продават земята“. В региона има мощни фирми, разполагат с ресурс и имат възможността да я купуват. Само от мен са излезли над 3 000 дка, да не говорим, че много фермери обещават на хората високи ренти, подлъгват ги и сключват с тях 10 и 20-годишни договори, а после те не могат да се откажат. Ако не направиш писмено предизвестие месец преди изтичане на срока по договора, то той автоматично се удължава с още 10 години. Такава е истината!
ДНЕС стопанисвам близо 300 дка в землището на с. Бял бряг, на тях залагам сорго, царевица, пшеница, основно за храна на животните. Впрочем имам ферма с 280 овце, ще ви разкажа и за тях. Стадото ми е от породата Бергамо – от планинската част на провинция Бергамо в Ломбардия, Сев. Италия. Отглежда се основно за месо, животните са едри, кочовете надхвърлят стотина килограма, овцете – около 80 кг.
С животновъдство се занимавам повече от 20 години. Но няма доячи, няма работна ръка, затова направих „завой“ в бизнеса и вече трета година заплождам с кочове Бергамо. На този етап разчитаме само на агнетата. Тази година около 70-80 овце се оагниха двукратно, но за да се случи това всеки знае, че трябва да бъдат хранени качествено. И го правя, защото се стремя да получавам приплоди целогодишно.
За да е в крак с новостите фермерът трябва да бъде навреме и добре информиран. Посещавам изложбите и на едно изложение в Арбанаси коч от тази порода ме впечатли, тежеше 185 кг! Свързах се със собственика, който е от с. Попина, Силистренско, закупих в началото 4 агнета, на следващата година – още и така умножих стадото. Имам уговорка с него да закупя допълнително 4-5 мъжки агнета. След третото агнене вече породата е на 100% автентична.
Месото на Бергамо е прекрасно, приплодите са много едри, дебели, но с по-малко мазнина. При добро гледане ми дават между 8 и 10 кг прираст месечно. Реализирам ги от 30 кг нагоре, рандеманът е 47%.
Работници нямам, ако днес ги намерим, то утре вече няма да ги има. Децата не могат да ми помагат, няма как да ги мотивираме, работата е много, а печалбата – нищожна. Трудна е реализацията, цената е ниска, защото вносното агнешко месо е евтино. А хората нямат пари и се подлъгват. При нас 1 агне ако е 30 кг струва 300 лв. живо тегло, реално трупно върви по 25 лв./кг. Но не е само това, плащаш на кланицата, в месарските магазини надценките са високи, затова те самите търсят евтината залежала вносна стока.
Обичам си животните, обгрижвам ги, гледам ги за „шестица по шестобалната система“ и който веднъж е купил от мен агне, повече другаде не отива. Та от тази гледна точка ги реализираме, но пазарът не е сигурен.
Трудно се върви напред. Добре, че поне фуражите са мои, само отсевки купувам. Сега ще засея 70 дка с пшеница, люцерната ми също е 70 дка, царевица и др. Последно паднаха 100 литра на квадрат, преди 3-4 дни мина още един дъжд от двайсетина литра, затова и не можем да влезем в полетата със сеялките.
В края на ноември започва масовата агнилна кампания и буквално спим във фермата, такава е реалната картина. Навремето закупих ТКЗС-то в селото с 3 стопански постройки, но сякаш в ония години изкарвахме по-добри пари. А напоследък сме се превърнали в мазохисти. ОВЦЕВЪДСТВОТО Е КРАСТА, ТО Е БОЛЕСТ!
Относно бъдещите ми планове – ще продължавам, животните са ми свидни, земята – също. Много са препятствията, много са и обещанията, картината за жалост не е позитивна. Най-големият проблем се открива във фермите, където има жива стока. А иначе в земеделието отглеждаме това, което може да се сее и прибира с големи машини. А за плодовете и зеленчуците е още по-тъжно – ще продължаваме да внасяме и да ядем „пластмасите“. Ще похапваме замразени отпреди 10 години меса…
Само че, който е свързан със селото, особено с животните, трудно се разделя с тях. Животновъдството в момента не е бизнес, то е ХОБИ. Подпомагането е символично – 30 лв. на глава! Като компенсация за сушата миналата година ни дадоха по 4 лв. на декар, та те банките си ги взеха във вид на такси!
В заключение: оставам, както и други колеги, в очакване на по-добри времена, на мъдрост и отговорност от страна на управляващите…
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
